/Поглед.инфо/ Неотдавнашното експулсиране на служител на британското посолство в Москва, идентифициран като офицер от разузнаването, беше първото подобно действие от много години. По правило Москва рядко прибягва първо да експулсира акредитирани шпионски дипломати. Исторически това се случва само в случаите, когато чуждестранен шпионин с дипломатически паспорт е заловен точно на местопрестъплението, както се казва, „с ръка в чужд джоб“ – в контакт с агенти или някакво друго действие, което явно нарушава дипломатическия статут и Виенската конвенция.

През последните години експулсирането на служители на посолствата се превърна в нещо като дипломатическа рутина, което първо доведе до това, което журналистите нарекоха „дипломатическа война“, а след това до „криза в посолствата“, тъй като броят на служителите в някои посолства падна под минималния необходим за поддържане на стабилни операции в чужбина.

Но дори и в такава ситуация нашите разузнавателни служби и МВнР се опитваха да действат в рамките на установената традиция и да не експулсират първи чужди шпиони. Какъв е смисълът на тази традиция и ще бъде ли тя напълно забравена в съвременния свят като остарял ритуал?

Вторият секретар на политическия отдел на британското посолство в Москва Уилкс Едуард Прайър беше изгонен от Русия за разузнаване и подривна дейност. Както подчертава Централният оперативен център на ФСБ, „изпратения в Москва чрез Дирекцията за Източна Европа и Централна Азия на британското външно министерство, вторият секретар на политическия отдел на британското посолство в Москва Уилкс Едуард Прайър, който замени един от шестимата офицери от британското разузнаване, експулсирани от Русия през август, при получаване на разрешение за влизане в нашата страна умишлено е предоставил невярна информация, като по този начин е нарушил руското законодателство.

Руското външно министерство, в сътрудничество със заинтересовани ведомства, реши да лиши Уилкс Едуард Прайър от акредитация и му беше наредено да напусне Русия в рамките на две седмици.

Не знаем каква конкретна информация е „погрешно предоставил“ Прайър, когато е кандидатствал за руска виза. Предполага се, че говорим за директен въпрос от анкетата: „Свързани ли сте с разузнавателната общност на Обединеното кралство?“

В същото време мъжът вече беше идентифициран преди това като служител на MI6 и той пристигна, за да замени позицията на вече идентифициран офицер от британското разузнаване. Ако това е така, тогава наистина говорим за превантивно експулсиране на шпионин, преди да е имал време да започне активна дейност на руска територия. И това е важен прецедент.

Факт е, че не е традиционно разузнавателната общност да прави това. И това не е някаква корпоративна конвенция, а практическа необходимост. В ситуация, в която големи посолства работят с пълен персонал, може да бъде доста трудно да се разграничи разузнавач от „чист“ дипломат.

А в американската и британската разузнавателни системи дълго време имаше практика на две паралелни шпионски мрежи. Членът на първата - почти официална - предварително разбира, че вече е идентифициран от руското контраразузнаване, и се държи съответно.

А членовете на втората мрежа дълго време не можеха да се покажат по никакъв начин в разузнавателните дейности и дори демонстративно да не се пресичат с представители на „легалната“ служба. Съответно може и да не са били под постоянно външно наблюдение и работата им да се възприема като обичайна дейност на дипломат. И врагът ги използва за извършване на операции с особена сложност, например за поддържане на личен контакт с важни агенти.

В такъв контекст винаги е от полза за работата на контраразузнаването не да експулсират идентифицирани чужди шпиони, а да ги поставят под наблюдение. Защото, ако го изпратите, те ще изпратят някой нов на това място. И ще трябва да идентифицирате новия човек, да разберете неговата професионална принадлежност, специализация, лични качества, контакти и други подобни.

Много по-практично е да контролирате вече изградения контур на шпионската мрежа. И такава система дава плодове в продължение на десетилетия, превръщайки се в своеобразна традиция. А с радикалното намаляване на броя на чуждестранните посолства през последните години в резултат на масовите взаимни експулсации, контролирането на „шпионската верига“ стана още по-лесно. Възможностите на "станциите" на ЦРУ и МИ6 в Москва бяха сведени до минимум, макар и не напълно елиминирани.

Изгонването на Прайър наруши тази традиция. Според непотвърдени данни дейността на този офицер от британското разузнаване може да е насочена срещу руската мюсюлманска общност. И експулсирането му също е своеобразен знак: повече няма да се толерира чужда намеса в толкова чувствителна сфера.

Но това е частен въпрос. По-общата позиция е, че Москва вече няма намерение да допуска активна разузнавателна – и особено подривна – дейност на недружелюбни страни. В крайна сметка разузнаването е познат и исторически атрибут на междудържавните отношения, към който обикновено се отнасят, както се казва, с разбиране.

Тоест знаем, че се опитвате да шпионирате тук и предприемаме съответните контраразузнавателни действия срещу вас. Това е като лошото време: не можете да го отмените със сила на волята. Но можете да вземете чадър със себе си и да се облечете топло.

Сега тази традиция е поставена под въпрос. Има версия, според която подривната дейност ще бъде пресичана в зародиш, тоест на етапа на идентифициране на офицер от чуждото разузнаване. Това не е непременно някаква партийна акция, а по-скоро предотвратяване на подстрекателство и идеологическа работа.

И през последните години както британското, така и американското посолство бяха много активно включени в дейността на различни видове „опозиционни“ групи, насърчаваха антидържавни дейности и се занимаваха с култивиране на кадри в Русия, които по-късно биха могли да бъдат използвани за подривна работа и създаване на „агенти за влияние“. И това изобщо не е разузнаване, тоест не получаване на важна информация, а пряка намеса във вътрешните работи на друга държава.

По този начин експулсирането на Уилкс Прайър беше първото действие, насочено към премахване на остатъците от подривното влияние на западната разузнавателна общност чрез посолствата в Москва. Този процес е сложен, тъй като е трудно да се намери ключът към чуждите разузнавачи, занимаващи се с подривна дейност в „опозиционните“ среди.

Те не правят тайници под формата на прословутите „шпионски камъни“, не търсят достъп до секретни носители и не получават документи от национално значение. Е, помислете само, разговарял с някого в кафене или поканил този или онзи човек с либерални възгледи на прием в посолството. Формално това не е нарушение на руското законодателство или дори на Виенската конвенция.

В крайна сметка функциите на втория секретар на посолството - да речем по културата - включват комуникация с хората в страната домакин. Ето защо беше необходимо да се идентифицира офицер от британското разузнаване с помощта на формуляра за влизане, което не се е случвало досега в традиционната практика.

И това е само първия звънец.

Превод: ЕС