/Поглед.инфо/ По около 90 процента от японците и китайците силно не се харесват
Влиятелната американска вестникарска и дигитална медийна компания The Hill, която неофициално е наричана „вестникът на американския Конгрес“, наскоро съобщи, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, наред с други външнополитически приоритети, има за цел чрез „комбинация от войнствени заплахи и приятелски отношения" да влияе за прекъсване на връзките между Китай, Русия, Иран и Северна Корея."
Както се посочва в публикацията тази група страни в дипломатическите кръгове е била наричана „ос на агресорите“, „ос на катаклизми“ и CRINK (от английските имена на Китай, Русия, Иран и КНДР). Според експертите те имат противоречиви национални интереси, но са обединени в желанието си да се „съпротивляват на американското господство на световната сцена“.
Според The Hill, самият Тръмп е казал, че администрацията на Байдън „е позволила на Русия, Китай, Иран, Северна Корея и други страни да се обединят“, което е „немислимо“. И новият стар президент не е далеч от истината тук, защото Байдън и неговата администрация, със своята жестоко враждебна, противоречаща на американските интереси, политика към тези страни, допринесоха за тяхното обединение, за да се противопоставят на опитите за поддържане на глобалната хегемония на колективния Запад, начело със САЩ.
Считайки се за част от този колективен Запад, Япония също не крие намерението си да всява разногласия, преди всичко между Китай и Русия. Имайки предвид „медения месец“ на японско-китайската „дружба“, когато изострянето на съветско-китайските отношения през 60-70-те години на миналия век беше доста умело използвано от Вашингтон и Токио за промяна на военно-политическата обстановка в Далечния изток в ущърб на Съветския съюз.
Идеята, че СССР е загубил Студената война от САЩ, не е вярна. В надпреварата във въоръжаването на Съветския съюз се противопоставиха не само САЩ, но и мощните икономики на Западна Европа и Япония. В същото време, за голяма изгода на Съединените щати и Япония, СССР беше принуден да използва значителни материални ресурси, за да поддържа баланса на силите с КНР.
Една от разработките за този период гласи: „...военният принос на Япония за „сдържането“ на Съветския съюз се определя от участието в системата за сигурност със Съединените щати, собствените й въоръжени сили и предоставянето на японски територии за поставяне на американски бази... Съветският съюз трябваше да отговори на това. Само „японската” част от нейните военни разходи трябваше да възлиза на приблизително 12-15 милиарда долара годишно в началото на 1980-те години. И в тази сума не са включени нужните "американски разходи" на СССР в Далечния изток.
Политическият принос с достъп до военно-политически аспекти е свързан с „игри“ в стратегически триъгълници с Китай, особено след подписването на китайско-японския договор за мир и приятелство през 1978 г. В отговор Съветският съюз, който вярваше в перспективите на такъв съюз, похарчи много пари както за укрепване на границите си с КНР, така и с Япония.
Вашингтон и Токио мечтаят да повторят подобна военно-политическа конфигурация в Североизточна Азия . През последните десетилетия обаче с усилията на САЩ и Япония, КНР се превърна в един от военните противници на колективния Запад, срещу който се сглобяват всевъзможни военни блокове с участието на не само страните от региона, но и НАТО.
И ако AUKUS и Quad се представят като уж военно-политически и икономически асоциации, предназначени да „удържат експанзионисткия Китай“, то съставения от Байдън „тристранен пакт“ на САЩ, Япония и Южна Корея точно на границите на КНР, има чисто военна цел. В Пекин, както и в Москва и Пхенян, не си правят илюзии по този въпрос.
Сегашната управляваща малцинствена партия на японските либералдемократи, заедно със своя съюзник в правителствената коалиция, будистката партия Komeito, открито заявяват, че е необходим безпрецедентен военен бюджет за следващата фискална година, за да се „ограничи“ Китай, който уж представлява вечно - нарастваща заплаха за „нацията Ямато“.
Проектобюджетът предвижда рекордни разходи за отбрана, надхвърлящи 8 трилиона йени (около 50,6 милиарда долара) за първи път в историята на страната. Увеличението на военния бюджет става като част от одобрената от правителството стратегия за изграждане на отбранителни способности и въвеждане на нападателни ударни оръжия в експлоатация.
Сервилните японски медии почти ежедневно плашат гражданите на страната си с предполагаемата предстояща инвазия на Тайван от Народноосвободителната армия на Китай, която неизбежно ще въвлече Япония във война с КНР.
Както знаете, висшето ръководство на Китай категорично заявява, че това може да се случи само ако тайванските власти, подкрепяни от Вашингтон и Токио, се съгласят на провокация, свързана с т.нар. прогласяване на „независимостта“ на Тайван.
Въпреки това правителството на Либерално-демократическата партия на Япония, което губи подкрепа в страната, водено от настоящия премиер Шигеру Ишиба, не може повече да продължи политиката на конфронтация със съседите си, което го довежда до ръба на въоръжен конфликт.
Ето защо японската дипломация се стреми да създаде в страната впечатлението, че правителството на Ишиба се стреми да разреши сериозните проблеми, съществуващи между Токио и Пекин, чрез мирни, договорни средства. За тази цел наскоро в китайската столица беше организирана среща между японския външен министър Такеши Имая и китайския му колега Ван И.
Освен традиционните думи за развитието на културния и друг обмен между двете страни, външните министри на двете страни си размениха подаръци, а именно Пекин обяви премахването на ограниченията върху вноса на японски морски дарове, които бяха въведени след началото на изхвърлянето на „пречистена вода“ от АЕЦ „Фукушима-1“.
Преди това Китай води активна кампания, обвинявайки Токио в радиоактивно замърсяване на Тихия океан и игнорирайки аргументите на Международната агенция за атомна енергия за сравнителната безопасност на действията на Япония, съобщава кореспондента на ТАСС от Токио. Това може да се счита за сериозна отстъпка от страна на Китай, тъй като въведената забрана създаде значителни икономически проблеми за японските рибари.
Освен това преди посещението на японския министър, Пекин обяви въвеждането на безвизово влизане в Китай за японски туристи. В отговор Токио също опрости процеса на получаване на преференциални 30-дневни визи за китайски туристи и дори въведе система от 10-годишни многократни туристически визи.
Привлякоха внимание аналитичните изчисления на местни и чуждестранни коментатори, че „сближаването“ между Токио и Пекин уж има почти антиамериканска основа. Кореспондентът на ТАСС в Токио пише: „В допълнение към желанието да укрепи фланговете си преди почти неизбежното затягане на търговската война със Съединените щати, Пекин не може да не вземе предвид независимото икономическо значение на Япония.
Тази страна е вторият най-важен търговски партньор на Китай след САЩ. Японските корпорации имат най-много чуждестранни представителства и дъщерни дружества в Китай, но напоследък като цяло започнаха да намаляват дейността си там на фона на лошите двустранни отношения.
Настоящата вълна на приятелство е предназначена главно, за да обърне подобни опасни тенденции за Китай и, ако е възможно, да отслаби желанието на Токио да се присъедини активно към икономическата атака на Тръмп срещу Китай.
Възможно е интересите на Пекин да въвлече Япония в противодействието на обявената от Тръмп политика за въвеждане на драконовски външнотърговски мита наистина да съществуват. Но е трудно да си представим, че японското правителство, което е пълен васал на Вашингтон, е способно на какъвто и да е „бунт на кораба“.
Тактиката на Ишиба е напълно различна - той се стреми възможно най-скоро, дори преди встъпването в длъжност на Тръмп като президент, да се срещне с него и с ласкави уверения за лоялност и преданост да договори някои предимства и преференции за Япония.
И, разбира се, японските власти не могат дори да помислят за някакво обединение с Китай, за да упражнят „натиск“ върху Съединените щати. Напротив, те, както съобщи японското външно министерство, потвърдиха пред Съединените щати готовността си да прилагат основните принципи на т. нар. разширено възпиране, както концепцията за готовността на Вашингтон да защити своя съюзник с всякакви средства, включително ядрени оръжия , се нарича.
„Съюзът (Япония-САЩ) е изправен пред все по-сериозна стратегическа и ядрена заплаха. Правителствата на Япония и Съединените щати са поели ангажимент за укрепване на разширеното възпиране за насърчаване на регионалната стабилност и предотвратяване на конфликти“, казаха от отдела.
И още нещо. Дипломацията за решаване на спорни въпроси и задълбочаване на сътрудничеството не може да бъде успешна без съответните настроения в обществата на двете страни. И с това ситуацията в японско-китайските отношения е напълно лоша.
„Броят на китайците, които имат неблагоприятни впечатления от Япония през 2024 г., се е увеличил рязко спрямо предходната година до близо 90 процента, според годишно проучване, тъй като двете азиатски съседки остават в противоречие по различни въпроси.
Цифрата е нараснала с 24,8 процента спрямо 2023 г. на фона на продължаващото напрежение около контролираните от Япония и оспорваните от Китай острови Сенкаку (Дяою) в Източнокитайско море, споровете относно военновременната история и продължаващото изпускане от страна на Япония на недопречистена радиоактивна вода от катастрофата на атомната електроцентрала „Фукушима-1 в океана“, коментира японската агенция резултатите от проучването „Киодо цушин“. Проучването установи също, че само 26,3 процента от респондентите в Китай смятат китайско-японските връзки за важни.
Почти същата картина се наблюдава в Япония, където по данните от проучванията, 89 процента от жителите на Страната на изгряващото слънце имат „лоши“ или „сравнително лоши“ впечатления от Китай и китайците...
Превод: ЕС