/Поглед.инфо/ "Няма да се върнем към същата икономика", заяви неотдавна председателят на Федералния резерв, Пауъл.
"Възстановяваме се, но към различна икономика", каза той.
"Тя ще е такава, която ще е по-пригодена към технологията и аз се притеснявам, че ще направи нещата дори още по-трудни, отколкото бяха за много работници", добави Пауъл.

Председателят на Давос, Клаус Шваб е дори още по-откровен:

"Нищо никога няма да се върне до счупения смисъл на нормалност, който доминираше по-рано."

"Ще бъдем изненадани, както от бързината, така и от неочакваната природа на тези промени, докато те си взаимодействат една с друга, те ще провокират каскадни ефекти и непредвидими изходи и резултати", заяви още Шваб.

Той дава да се разбере, че западният елит няма да позволи връщане на живота към нормалното.

От това, което ни казва, разбираме, че идват затваряния, локдауни и други рестрикции, които може би ще станат перманентни.

"Възстановяване към различна икономика? Е, нека сме честни - превратът, който виждаме беше план, който беше пред очите ни от доста време.

Промените бяха по-малко забележими, отчасти защото западните елити бързо се закачиха за наратива за свободния пазар, докато в същото време правеха завой от десетилетия към олигархична икономика, която разцъфтяваше редом с пазарната.

И все пак, това беше важна метаморфоза. Тя положи пътя за едно по-фундаментално сливане на интересите на бизнес олигархията и правителството.

Това сливане се наричаше "административна държава" и беше често практикувано в Европа през 19-ти век.

Ако искаме да разберем корените на този "тих преврат", трябва да се върнем към ситуацията и етосът, които възникнаха от Втората световна война.

Този етос беше "никога отново" от гледна точка на ужасната касапница от войната. Той се капсулира в идеята, че пролятата кръв трябва по някакъв начин да бъде "откупена" като се движим към по-справедливи и равноправни общества.

Тези по-късни сантименти се превърнаха в активизъм, който кулминира през 1960-те - събитие, което изпалши извънредно много американските бизнес елити.

Елитите започнаха своята "контра-револция".

Те лобираха и го правеха здраво, развивайки лобисткото си начинание в такова от индустриален мащаб, наемайки цели "бригади" от адвокати и обхващайки огромни финансови средства.

И сега, трилиони долари са заложени. Кей Стрийт (лобисткият щаб във Вашингтон) е мястото, където се събира "каймакът", а не в американския Конгрес.

Той е външен за Конгреса, комуто се "продава" в една взаимноизгодна размяна.

Постепенно един сегмент от първоначално радикалните бейбибумъри (поколенията родени 40-те и 50-те) се вляха в новия етос на големите корпорации.

Друга част от тях навлезе в политиката, превръщайки се в политическите лидери на нацията.

Не е трудно да се види как от това нещо се появи един общ цайтгайст. Става въпрос за етос, който е с половин сърце уоук (т.е. толерантен, мултикултурен, либерален, бел.р.), по външен вид част от големите корпорации и твърдо свързан с идеята за "научно административно" управление на елитите.

Идеята тук е, че никога не е имало нещо неизбежно за този воден от американците "тих" олигархически преврат.

Той никога не е бил неизменен.

Случи се в Америка точно така, както се случи по-рано и в Европа от 19-ти век. Бейбибумърските радикали никога не са били истински революционери, а олигарсите се възползваха от тяхната сдържаност и умереност.

Навлизането на бейбибумърите в корпоративния и бизнес свят обаче, положи първоначално, основите на ключовия завой към смесване на големия бизнес с правителството.

Второ, това смесване сега се консолидира чрез програми за пандемична финансова помощ, концентрирана към корпоративния сектор.

А третата стъпка, това е американската технологична война срещу Китай. Тя допълнително окопава Силиконовата долина и корпоративната олигархия.

Освен това тя отваря допълнително възможността за още по-голям преврат, какъвто се планира за да се окопае малкият техно-елит, който е начело на глобалната администрация и ръководи глобалните дигитални пари и активи.

Това е Рестартът, той има за цел да изкове нов глобален ред в своя полза.

И така, да се върнем отново към предупреждението на Джером Пауъл относно "възстановяването", което ще се случи при една "различна икономика".

В това изречение има едно чувство на неизбежност. Сиреч, Пауъл презентира факта, че Федералният резерв в момента е "натикан в ъгъла".

В същото време Клаус Шваб се надъхва за "приветстване на парадигматична промяна", която в контраст, е различна - тя е ексепционалистка идеология, в която няма нищо неизбежно.

Двете не трябва да се бъркат.

Но независимо дали Джером Пауъл го харесва или не, в коронавирусното "ново нормално", сегментът на свободния пазар в икономиката на Запада, наистина се унищожава систематично.

В същото време, основната част от финансовите стимули се канализират към най-големите мултинационални корпорации, както и към системно важни банки.

Това наистина ще бъде една различна икономика.

Смесването на правителството с големия бизнес се подсили по време на пандемията, а това много открито помага за засилването на тези, които се надяват за фундаментален рестарт на световния ред.

Технологичната война е просто черешката на тортата.

Ако Силиконовата долина успее в опита си за технологична хегемония, тези американски технологични гиганти ще бъдат глобални политически играчи. Те вече са почти на това ниво.

Ще успее ли технократичният преврат? Или идеологита зад него - тази олигархична визия, просто ще се превърне в игра от типа "може да има само един победител"?

Игра, при която големите технологични гиганти ще се конкурират един с друг, както великите сили през 19-ти век.

Нека да си припомним, че тези конкуренции не свършиха добре. Както седят нещата в момента, технологичното съперничество между Съединените щати и Китай, заради фундаменталните разлики между технологична конкуренция и търговска конкуренция, правят един сблъсък доста възможен.

Какво тогава е това наследствено качество, което различава технологичния сектор от обикновената търговия, засилвайки риска от воюване в стил 19-ти век?

Ето го:

Не толкова отдавна, дигиталната икономика, смяташе се, ще се издигне над конвенционалната геополитика.

Глобалният интернет, стараещ се да бъде свободен и отворен, беше разглеждан като технология с обща цел. Революционна и заменяема като двигателите с вътрешно горене, както и положителна от гледна точка на "общото между обществата".

Тази химера около технологичния сектор все още витае сред обществото, докато елементи на горепосочения вече са приели много по-мрачната функция на следене и дисциплиниране на социума от името на Големия брат.

Да се върнем към нашите дни.

Данните са новият "петрол" и са се превърнали в стратегически ресурс, заради който правителствата се борят, опитват се да защитават и опазват, а дори и да събират и трупат, изключвайки другите.

Всяка държава в днешно време се чувства задължена да има своята собствена национална "стратегия за изкуствения интелект" за да "усъвършенства" този нов "въглеводород" и да печели от него.

Ако големите сили се сражаваха заради петрол, днес те се боричкат (може би по-дискретно) заради данни.

Тайван може да бъде само претекст, зад който се кирят американските амбиции да се доминират нормите и стандартите през следващите няколко години.

Оптимизмът, който се надигна от оригиналния интернет като едно глобално "добро" се изроди съответно, в полза на конкуренция и сблъсъци за технологична хегемония.

Сблъсък, който много лесно един ден може да се окаже "горещ".

Хората сигурно са предполагали, че следващото поколение от дигитална технология ще продължи интернет тенденцията, която е "от полза за всички", но това не се случи.

Машинното изучаване е различно. То в широк план означава "моделиране", което не е предварително програмирано.

В смисъл, че няма инструкции (кодове), които компютърът изпълнява, но вместо това използва серия от самоуки модели на изкуствен интелект, които позволяват на самите компютри да извличат тенденции от масивите с големи данни, развивайки собствени алгоритми (правила за решение).

Тези нови алгоритми, които машините ще развиват ще се използват спрямо нови данни, проблеми и въпроси (а това може да бъде много печелившо, като например облачната аналитика).

Тези алгоритми са наистина полезни инструменти и имат своите позитивни аспекти. Те не са нещо кой знае колко ново, а машините не са особено добри в ученето.

Машините не се доближават, нито пък могат да се доближат до човешката душевност. Съответно, моделите, които работят добре в лабораториите, често се провалят в реалния живот.

Но в други конкретни области, където има добри масиви от данни, те могат да бъдат променящи и ключови, например медицината, физиката, енергийните проучвания и отбраната.

И точно тук идва динамиката на геополитическата конкуренция.

Това е така, защото големите данни и напредналите системи за учение на машините събрани заедно съставляват една дупка от позитивни обратни отзиви.

При тях големите данни подхранват по-добрите анализи, които от своя страна, подхранват по-големи потенциални възвращения от други, отделни масиви от данни.

Накратко казано, това има акумулативна динамика - повече печалба, повече политическа тежест. От своя страна тази тежест пък води до повече печалба.

И лидерите и изоставащите в тази "конкуренция" обикновено ще бъдат държави. И именно поради това имаме лов за позитивни обратни коментари и страх от изоставане, който може да разтури цялото земно кълбо, ако му позволим.

И именно тези характеристики на аналитиката правят съперничеството в големите технологии различно от обикновенното търговско съперничество.

Данните и светкавично бързите анализи в крайна сметка ще определят и военното превъзходство, както и технологичните стандарти за ръководство.

Големите технологични компании следователно, привличат интензивно интереса на правителствата, не просто като регулатори, но и като принципни потребители, спонсори и понякога собственици на технологията.

Оттук и олигаричното сливане има заложена интензивност. В тази конкретна оптика сливането на олигархията и правителствените интереси се засилва.

И все пак, горещото съперничество за данните и алгоритмичните анализи не е предопределено.

Отново, основната точка е, че настоящият рестарт към технологична война отразява един особенен начин на мислене и дори идеология.

Неотдавна китайският Глобъл Таймс публикува материал от Хуе Ли - директор на Китайската академия за социални науки, който гласи следното:

"На базата на християнския монотеизъм, духът на римското право и гръцката формална логика, западната цивилизация в по-голямата си част разглежда проблемите и световния ред от гледната точка на бинарната опозиция."

"Следователно, те предпочитат да формират съюзи в дипломатицята, по такъв начин, че да въздържат и дори асимилират съюзниците си чрез задължаващи механизми", пише Ли.

"Това им позволява да контролират и дори да побеждават не-съюзниците си", добавя той.

"В същото време, те твърдо вярват, че всяка страна трябва да има сходна дипломатическа философия, тъй че е нужно да се обграждат и дори дезинтегрират издигащите се сили", казва китайският учен.

"Те не само, че се опитват да приравнят историята до християнската експанзия..... с универсалната история на човечеството, но също така разглеждат дипломатическата концепция на християнската цивилизация през последните 500 години като универсалната дипломатическа философия на света", обяснява той за западните външнополитически възгледи.

"Те не осъзнават, че 500 години са сравнително кратък период в историята на човешката цивилизация, както и че различните цивилизации, имат различни възгледи върху дипломатическия световен ред", завършва той.

Хуе Ли е прав. Технологичният наратив се засилва и използва като оръжие, както за да служи на западната, конфронтационна мисъл, така и на второ място, да разпространи идеята за научно администрирана, прогресивна държава.

Държава, която представлява политическата есенция на модерността, към която Европа се придържа от Наполеоновите войни насам.

Както Хуе посочва, това е особено опасен и ограничен възглед.

Превод: СМ