/Поглед.инфо/ Активната и понякога агресивна външна политика на Турция през последните години създава все повече проблеми в отношенията на Анкара с Европейския съюз, не само по въпросите за ограничаване на потока от бежанци, но и, което е не по-малко важно, в Източното Средиземноморие, където редица основни политически играчи имат свои интереси, включително Франция.
По този начин анализатори от Business Monitor International (BMI), структурно подразделение на Fitch, отбелязват, че турските власти днес вероятно ще игнорират протестите от ЕС в областта на проучването на находища на въглеводороди в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър.
Рязкото увеличаване на милитаризацията и споровете по морските граници в Източното Средиземноморие, както и проучването и сондажите на турците в ИИЗ зоните на други страни, учтиво казано, не предизвикват положителни оценки в Брюксел и увеличават вероятността за по-нататъшно влошаване на отношенията между Турция и ЕС. Дори до въвеждането на икономически санкции.
Според анализаторите това може да се случи още през декември тази година по време на среща на лидерите на държавите-членки на ЕС. Припомняме, че през октомври държавите-членки на Европейския съюз вече предупредиха за евентуалното въвеждане на ограничения, ако турските власти „продължат своите действия и провокации, противоречащи на международното и морското право“.
Заплахите обаче, както се очакваше, не дадоха резултат и Турция продължи проучвателните дейности през същия този месец. В същото време, както отбелязва BMI, за тези групи по интереси, които са решени да поддържат приемливи отношения с Анкара, включително Германия, където има голяма турска диаспора, ще става все по-труднода защитават на своите позиции в ЕС.
Тяхното противопоставяне на поддръжниците на санкциите най-вероятно ще бъде умерено и до голяма степен формално. Така че вероятността санкциите, макар и в пресечена форма, да бъдат въведени, е доста висока.
Тази версия се потвърждава от факта, че на 6 октомври Съветът на ЕС удължи за една година санкциите срещу турски лица и компании, участващи в проучвания на газ в спорните води. Също така, през 2019 г., след избухването на турската военна операция в Сирия, Брюксел наложи ембарго върху доставките на оръжие за Анкара.
Говорейки за дългосрочната перспектива, ние отбелязваме, че съществуващите различия между обединена Европа и Турция, включително по въпросите на миграцията, териториалните спорове и т.н., ще останат в дневния ред. В същото време експертите на BMI заявяват, че Брюксел и Анкара въпреки това ще продължат да си сътрудничат в икономиката.
И това в обозримо бъдеще може да даде положителен тласък на отношенията между Турция и ЕС. Ако, разбира се, горните противоречия бъдат разрешени, което днес изглежда крайно маловероятен сценарий.
Връщайки се към възможността за налагане на санкции, трябва да се отбележи, че основната сила, която ще популяризира идеята за необходимостта от засилване на натиска върху Турция, ще бъде Франция и нейният президент Еманюел Макрон, чиито отношения с Ердоган не могат да бъдат определени като съюзнически или партньорски.
След призива на турския лидер да се бойкотират френските стоки в отговор на изявленията на френския си колега относно исляма във връзка с терористичната атака срещу Виена, както и обезглавяването на френски учител в гимназията в северозападното предградие на Париж на 16 октомври 2020 г., френско-турските отношения всъщност ескалираха. И след коментарите на Ердоган, който постави под съмнение психическото състояние на Макрон, Париж отзова своя посланик от Анкара.
Говорейки за конфликта между Анкара и Париж, нека припомним, че освен проблемите на мигрантите и турските сондажи в Източното Средиземноморие, Франция и Турция са на противоположни страни в либийския конфликт.
От последните събития от политико-дипломатическия двубой между двете страни не може да не се отбележи неотдавнашната резолюция на френския Сенат относно необходимостта от признаване на независимостта на Нагорни Карабах.
И въпреки че този документ, /между другото, дезавуиран от Министерството на външните работи на Пета република в същия ден/, има препоръчителен характер, бодването с тази политическа "карфица" със сигурност наранява гордостта на Ердоган, който настоява, че Азербайджан трябва да води война, докато Арцах не бъде напълно "освободен" от влиянието на Ереван.
Трябва също да се отбележи, че отношенията между двете страни, които между другото са членове на един и същ военно-политически блок /НАТО/, се изострят не само заради личните амбиции на държавните глави и сблъсъка на интереси, но и на фона на идеологическа и религиозна конфронтация.
В същото време според нас изглежда фундаментално погрешно да се сравняват и съединяват в европейските страни понятия като ислям и тероризъм, както всъщностнаправи Макрон. Нещо повече, самият каноничен ислям е религия, с която радикалните ислямисти практически нямат нищо общо и само се прикриват зад него.
Разбира се, в Турция, която е застанала на релсите на неоосманизма и пантюркизма, и освен това претендира за лидираща позиция сред мюсюлманските държави, подобни сравнения предизвикаха бурна реакция.
На този фон експертите на BMI идентифицират три ключови области в отношенията между Анкара и Париж, както и с ЕС, които са най-податливи на по-нататъшно влошаване.
Първо, на фона на подготовката за изборите през 2022 г., Макрон несъмнено ще използва в предизборната си програма тези за необходимостта от противопоставяне на радикализацията на ислямистките политически групировки и, не без основание, да обвини Ердоган, че ги подкрепя.
В Турция, както между другото, и сред тези, които изповядват исляма във Франция и други страни, този жест ще бъде възприет като оскърбление за всички мюсюлмани като цяло.
Второ, бежанският поток към ЕС остава важен въпрос. От началото на арабската пролет Турция е приела над 4 милиона души, които са избягали от войната и/или просто искат да променят живота си.
Анкара се опасява, че ако операцията за освобождаване на сирийския Идлиб от терористите все пак се проведе, броят на бежанците ще се увеличи с няколкостотин хиляди души -бойците и техните семейства. Подобен сценарий би поставил под угроза възможността за съществуване на споразумението от 2016 г. между Турция и ЕС за прекратяване на потоците бежанци към Европейския съюз.
Освен това Анкара вече заплаши да отмени сделката през 2020 г., което доведе до сблъсъци на турско-гръцката граница през февруари и март, след като Ердоган обяви, че повече няма да пречи на мигрантите да преминават границата. Отбелязваме обаче, че Турция не е получила целия размер на финансовата помощ, предназначена за нея в рамките на настоящото споразумение.
Основният проблем беше, че турските власти бяха недоволни от условието на ЕС, че плащанията трябва да отиват директно при тези, които работят с бежанци, а не чрез държавния бюджет на Турция.
Нов кръг на бежанската криза, която не само нанесе осезаем удар на европейската икономика, особено на фона на пандемията COVID-19, но доведе и до редица терористични атаки и многобройни жертви, ще се окаже сериозно политическо предизвикателство за Брюксел, особено предвид присъствието в парламентите на държавите-членки на ЕС в голям брой десни партии
Трето, в обозримо бъдеще Източното Средиземноморие ще остане гореща точка на световната карта, където ще се развиват активни процеси на противостояниес цел постигане на влияние и контрол върху енергийните ресурси.
На фона на активните действия на Турция ще се сблъскат с интересите на „газовата четворка“, състояща се от Гърция, Кипър, Израел и Египет, както ис Франция и Италия, които имат свои интереси. Също така не забравяйте за интереса към региона от страна на редица чуждестранни петролни и газови компании, включително американски.
В същото време активното развитие на собственото влияние на Турция на международната арена, може да позволи на Анкара да предприеме опити за създаване на ситуационни и дългосрочни съюзи и асоциации, които тя вече се опитва да осъществи, включително с Азербайджан, както и с редица други тюркоезични държави.
Съществуват обаче и възпиращи фактори, които потенциално биха могли да попречат на въвеждането на санкции срещу Турция, главно икономически. Анализаторите на BMI отбелязват, че желанието на Анкара да разшири своя сектор за износ и да получи по-нататъшен достъп до ЕС е свързано с желанието на европейските фирми да изнасят продукти за големия потребителски пазар в Турция и да преместят веригите за доставка от Китай.
Не трябва да се забравя, че ЕС е най-големият търговски партньор на Анкара, като към 2019 г. делът му в търговията на Турция представлява 42% от износа и 32% от вноса. За ЕС Турция е петият по големина търговски пазар и ключов получател на преки чуждестранни инвестиции от ЕС.
Експертите отбелязват, че значението на Турция като експортен пазар има потенциала да предотврати каквито и да било сериозни санкции на ЕС, като например спирането на договора за митнически съюз с Турция, особено като се има предвид, че това може да наруши веригите за доставки, вече засегнати от последиците от COVID-19.
За Анкара икономическата интеграция с ЕС все още е важен фактор в подкрепа на собствената си икономика, която, честно казано, е в плачевно състояние.
В заключение следва да отбележим, че през декември в рамките на срещата на лидерите на страните членки на ЕС, с висока степен на вероятност, санкциите ще бъдат приети, но ще бъдат, както се казва, „точкови“, позволяващи да се запазят съществуващите икономически връзки и съществуващите вериги за доставка на стоки и услуги. Независимо от това, в обозримо бъдеще отношенията между Анкара и Брюксел ще претърпят сериозно изпитание, включително от политиката на ЕС, насочена срещу развитието на радикален ислямизъм и тероризъм, което беше възприет в Турция като удар по исляма като цяло, до голяма степен поради необмислени и гръмки изявления на европейците лидери.
Превод: ЕС