/Поглед.инфо/ Две страни от Близкия изток - Турция и Сирия, бяха на прага на пълноценна мащабна война, когато и двете страни понесоха най-значими загуби. Освен това бойците, подкрепени от Анкара, отново превзеха ключовия град Саракиб и пресякоха най-важната сирийска магистрала. Какво предизвика толкова рязко влошаване на ситуацията, как се водят военните операции в момента и защо реакцията на Русия към действията на Турция се оказа изключително рязка?
Ситуацията в сирийската провинция Идлиб и около нея ескалира през последния ден до изключително опасна степен. Всъщност сирийската правителствена армия и турските въоръжени сили влязоха в открит сблъсък. Освен това ситуацията на фронтовете в Идлиб се променяше през последните дни с буквално всеки час - и от сутринта на 28 февруари тя остава много сложна.
След тежките загуби, понесени от турската армия, президентът Реджеп Ердоган свика заседание на Съвета за сигурност в Анкара, което продължи шест часа. Веднага след приключването му министърът на отбраната Хулуси Акар замина за турско-сирийската граница в провинция Хатай, където пое командването на оперативния щаб на турската армия в операцията срещу Сирия в град Рейханлъ. Той е придружен от командирите на различните въоръжения на армията: армията - генерал Умит Дундар, ВВС - генерал Хасан Кючюкакюз. В болницата в Рейханлъ генералите посетиха докараните там ранени турски войници от Идлиб. В провинция Хатай е въведено военно положение.
Някои източници твърдят, че на срещата в Анкара сериозно е обмисляна възможността за официално обявяване на война на Сирия. Освен това са обсъдени възможните обстоятелства от активирането на член 5 от Договора за колективна отбрана на НАТО. Това обаче не е възможно в сегашната ситуация, тъй като турските войски са на сирийска територия без разрешението на сирийското правителство, тоест те самите са агресори. Турция като държава не е подложена на агресия. Независимо от това на 28 февруари по искане на Турция Съветът на НАТО беше свикан.
И Доналд Тръмп подкрепи Анкара, обаче отново припомни за доставката на руски системи С-400. Като допълнителен инструмент за натиск Ердоган заяви, че Турция ще отвори възможност за бежанците от Идлиб да се преместят в Европа. Европа настръхна, а на гръцките Егейски острови вече пореден ден има вълнения сред местното население срещу наплива на имигранти с такъв мащаб, заради което Атина въведе специални сили.
По-рано през деня сирийските ВВС бомбардираха конвой от турската армия, движещ се в района край град Бехун към фронтовата линия. Турците говорят за 33 загинали и повече от 30 ранени, но най-вероятно техните загуби ще възлизат на повече от 50 войници. Освен това турците са допълнително понесли загуби директно на фронтовата линия. Руското министерство на отбраната твърди, че турските войски са се намирали директно в редиците на настъпващите терористи от протурската групировка “Джебхат ал Уатания лил-Тахрир”, а турската страна не е предавала данни на своите руски колеги, включително координатите на турските части. Всъщност те са се озовали там, където просто не е трябвало да бъдат. Щом са били подадени такива координати, руската страна ги е предала на сирийците и ги е убедила да прекратят огъня.
За да стане ясно - на практика това се случва така. Протурските групировки преминават в настъпление по позициите на сирийската армия. В техните редици се появяват един или два турски танка “Леопард”, които след малко стрелба тръгват към „наблюдателните пунктове“ на турската армия. А турските бронетранспортьори "работят като такси" - доставят бойци от Националния фронт за освобождение по-близо до фронтовата линия. По този начин, под прикритието на турската артилерия, бойците от “Хаят Тахрир аш Шам” (бившата “Ал Кайда”) бързо се приближиха до сирийските позиции и влизат в близък бой. Това се вижда с просто око, но турската страна не предава координатите на местоположението на своите войски на руската страна. Невъзможно е да се различат войниците от турската армия от турските пълномощници по време на битката - бойците от НФО са облечени в турски военни униформи. Освен по брадите. Така че загубите сред турските войски са неизбежни. Но бомбардираният конвой е напълно турска военна цел, а не смесена с местни бойци. Затова в Анкара приемат това събитие като casus belli.
В същото време турската армия не би трябвало да е там и присъствието ѝ край Бехун буди въпроси. Руските военновъздушни сили не са участвали в тази операция, те са разположени източно от Саракиб. Снощи бойците от НФО заеха това ключово селище в източната част на Идлиб, където се пресичат два основни маршрута: Дамаск - Хама - Алепо и Латакия - Алепо.
Спомнете си историята на сблъсъците около Саракиб. На 7 февруари Саракиб и околностите му бяха окупирани от правителствената армия, което се превърна в една от най-важните победи на сирийската гражданска война - цялата същност е, че директният сухопътен път между Дамаск и Алепо е възстановен по този начин. Възстановяването на контрола над магистрала М5 беше не само военна, но и важна политическа победа за Дамаск, това създаде нова стратегическа реалност за потенциалните мирни преговори.
Фронтът на бойците започна да се разпада, околностите на Алепо бяха напълно изчистени, сирийската армия стигна до планините Симеон. Беше създадена възможността да достигнат директно до турската граница, а 14-16 километра оставаха директно до град Идлиб. За Турция това означаваше провал на цялата ѝ стратегия в Идлиб, затова и Анкара беше толкова невероятно развълнувана и подтикна НФО да си върне Саракиб. И Саракиб беше върнат от бойците.
По този начин загубата на Саракиб е голямо оперативно поражение за правителствените войски, което не се е наблюдавало от 2015 г. насам, приблизително след загубата на Палмира. Има информация, че сирийската страна не е очаквала толкова мащабна контраатака на екстремистите и дори с подкрепата на турската армия и е изтеглила най-опитните си части от Саракиб, прехвърляйки ги в долината Ал Гааб. Но това извинение все пак изисква проверка.
В резултат на това до четвъртък вечерта бойците от НФО с подкрепата на турските войски окупираха съседните градове на Саракиб, включително Найраб, Афир, Дадах, Юбас и Кафр Батих, като по този начин създадоха външна отбранителна линия около Саракиб и отново прерязаха магистрала М5. Около три сутринта правителствените войски започнаха контраатака. В момента битките за Саракиб не спират, загубите на страните са трудни за изчисляване, но най-вероятно са огромни. Ако само турците признават за повече от 30 мъртви, тогава какво можем да кажем за бойците "на земята".
Загубите на сирийската правителствена армия през последните няколко дни може да са достигнали дори хиляда и петстотин човека. В същия район има три турски "наблюдателни пункта", които се използват от бойците на опозицията като ориентири. Преди бяха обградени от правителствени войски, сега са освободени, а бойците в случай на опасност започват да се насочват към тях, сякаш нарочно насочват артилерийския огън по турските позиции.
Осъзнавайки мащаба на загубите, турците спешно поискаха разрешение от руската страна да летят през сирийското въздушно пространство с дронове и хеликоптери. Официално те мотивираха това с необходимостта да изведат своите мъртви и ранени на територията на Турция, в Рейханлъ. По време на руско-турските преговори сирийската армия дори прекрати настъплението си в долината Ал Гааб.
Срещата между руските и турските военни обаче завърши без резултат. Руската страна отказа турската молба за отваряне на сирийското въздушно пространство за тях. В резултат на това турските ранени и убити трябваше да бъдат транспортирани с коли, а в Анкара се проведоха антируски митинги.
Русия заема изключително твърда позиция относно случващото се. Кремъл вече дезавуира информацията, разпространена по-рано от турската страна за срещата между Путин и Ердоган на 5 март, или в Анкара, или в Истанбул. Отказът за отваряне на въздушното пространство е от същата серия. Турската страна открито нарушава споразуменията в Сочи и всъщност се готви за мащабна война и окупация на част от Сирия. Артилерийският огън, който турската армия откри на сирийските позиции след унищожаването на конвоя, се води по почти всички цели, познати на турците. Те използват 155 мм гаубици. И това е съвсем различен мащаб.
Има всички основания да се смята, че ескалацията на военните действия само ще се засили. Дамаск също е настроен много решително и почти сигурно ще продължи да се опитва да завземе Саракиб и околностите му през следващите дни, както и да се премести от юг към Джиср ал Шугур.
Саракиб, който вече лежи в руини, се е превърнал в своеобразна принципна позиция, в битките за контрола над която постепенно ще се привличат все по-големи сили на всички участващи страни. При такива обстоятелства е трудно да се предположи, че военните действия могат да бъдат спрени с махване на вълшебна пръчка или просто с дипломация.
Превод: В. Сергеев