/Поглед.инфо/ На срещата на високо равнище на Г-20 Путин описа на световните лидери доста мрачно бъдеще. Аз съм го описвал и преди, още през 2008 г. За всеки случай ще напомня, че това е лятото на 2008 година (преди началото на есенния срив) и описвам как ще изглежда ситуацията след кризата. Тогава изглеждаше, че тя може да мине по “бързия” сценарий, а всъщност кризата я проточиха силно, заради което по-долната ѝ точка е съществено по-долу, отколкото ако беше спаднала без пречки тогава. Накратко, ако не ѝ пречиха, тя щеше да си свърши с днешното дъно.

Тогава интервюто ми бе прието като нещо напълно неприемливо, многочислени привърженици на либералните възгледи (до модератори на “Уикипедия”) активно обясняваха, че съм маниак и шарлатанин. Интересно, дали днес са готови да защитават подобна позиция? Не, разбира се, част е готова, защото тя е за пари, а не за съдържанието. Но някои мои познати станаха много по-внимателни с изказванията си, разбраха, че трябва да мислят, да гледат какво се случва наоколо.

И в тази ситуация речта на Путин изглежда доста символично.

Той е сериозен човек и се изказа пред сериозна публика. Да, разбира се, и в страните от Г-20 има не много сериозни ръководители, но като цяло (и предвид излъчването за значително по-широка аудитория) тази реч значи, че тези, които отговарят за своите страни и икономики, виждат картинката именно такава. И е време да се представи пред света.

Разбира се, не мога да не изпитвам чувство на дълбоко удовлетворение, гледайки на това, но възниква и сериозен въпрос: как ще се случи това? Що-годе адекватно отразихме докъде ще стигнем, а пътят?... В предишни времена такива истории приключват с войни, а сега? Войни няма! И това е основната причина защо концепцията “Нова Ялта”, която предложих преди цели две години , не среща признание сред широките обществени кръгове.

Според мен още тогава обясних, че както и при предишните конференции, чертаещи съдбата на света (Виенският конгрес, Техеран-Ялта-Потсдам, Парижката конференция от 1919 и т.н.), “Новата Ялта” ще бъде конференция на държавите победителки. А победената страна ще стане финансовият глобализъм (или както Тръмп нарича тази сила - “транснационалните финансисти”). Описанието на тази страна под формата на “Златния” глобален проект и неговите елити съм го направил още в началото на века и можете подробно да прочетете за него в “Спомени за бъдещето”...

Но получи ли се победата?

През 2018 година изглеждаше, че основният момент е преизбирането на Тръмп. Но днес виждаме, че е доста вероятно завръщането към управлението на САЩ на представител на “Западния” проект, Байдън. И как в такава ситуация се оформя победата? Това изобщо възможно ли е? А и освен това май никога по-рано не е имало ликвидирането на такива наддържавни структури.

Отбелязваме, между другото, че е имало.

Може да си спомним за ликвидирането (макар и не окончателно, но като реална геополитическа сила) на ордена на исмаилитите (във френския език и досега думата за “убиец” звучи като “асасин”, изкривено “исмаилит”). Или, да речем, ликвидирането от Филип IV Хубави на ордена на Тамплиерите. Отбелязвам, че тези, които са чели “Айвънхоу”, няма как да не са обърнали внимание, че в романа е описано как Ричард Лъвското сърце изгонва Тамплиерите от Англия сто години преди Филип. Така че процесът е продължителен.

Тамплиерите са обвинявани примерно за същото, за което днес обвиняват привържениците на “Западния” проект, в нарушаване на аврамическата система на ценности, сатанизъм и преклонение на “Златния телец”. Както и за опити да въведат абсолютен монопол над властта. Последното, разбира се, е основното, но не е прието да се говори на глас за това.

И така, тогава, през XIII век, на тамплиерите също им изглежда, че всичко им е в кърпа вързано, защото френското кралство е в дългове до шия, а младият Филип Хубави смята магистъра на Ордена Жак дьо Моле за свой учител. Но не им се получава. И ако внимателно погледнете това, което днес прави Тръмп, то може да обърнете внимание, че той консолидира консервативната част от американското общество (която е значително по-голяма от общността на откровените либерали), разкривайки пред нея цялата безобразна система на мошеничество и разпад на държавата.

Може и да не му се получи (а може и да му се получи). Но дори и ако Байдън стане президент или Камала Харис, все тази, сривът на системата е неизбежен. И тук вариантите са два: или действащият президент от Демократическата партия си спомня, че той е именно американският президент, или решава че представлява именно интересите на “Западния глобален проект”.

В първия случай ще се случи същото, каквото се случва във Франция в началото на XIV век: Филип Хубави просто ликвидира Ордена на Тамплиерите . Например, президентът на САЩ ще внесе указ за забраната на МВФ да действа на територията на САЩ като престъпна организация (повод може винаги да се намери). И - опаля! Но в този случай сривът ще бъде наистина рязък и най-вече ще се ликвидират всички основни лостове, с които САЩ контролират света (защото всичките те са доларови). И как в подобна ситуация ще се разминат без “нова Ялта”? И ако се изхожда от нашата логика, то се оказва именно, че това трябва да се случи към 2023 година.

А по второто... Бързо ще стане ясно, че президентът на САЩ е нечия, явно антиамериканска марионетка. И в такъв случай началото на гражданската война ще стане напълно вероятен процес. Но и тогава “Новата Ялта” все пак ще я има (Как ще се живее в съвременния свят без САЩ с техните долари?), но вече става неясно дали в нея ще участват самите САЩ. Така че картината, общо взето, постепенно се разяснява.

Не знам дали американските граждани си дават сметка, че въпросът на избора между Тръмп и Байдън не е най-важното. Ако се вземе предвид реалното състояние на икономиката, то изборът е между съществуването на САЩ или разпада им. Разбира се, ако мащабът на икономическата криза не се взема предвид, то картинката изглежда по-проста, но ние разбираме всичко! И световните лидери също вече са длъжни да започнат да разбират. Те може би не са ме чели, но Путин им даде да разберат и в достъпна форма им обясни. Така че на нас, разбира се, ни остава единствено да очакваме “Новата Ялта”.

Превод: В. Сергеев