/Поглед.инфо/ Военна операция на ЕКОВАС  срещу организаторите на преврата в Нигер може да започне още в края на седмицата, но Западът и неговите сателити в Африка не биха искали да я започват. Виктория Нюланд беше изпратена в Нигер, за да намери други начини. Въпреки че мисията ѝ вече беше определена като "безплодна", тази дама не може да бъде отписана. Тя може много

Заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд е добре запомнена в Русия с раздаването на „бисквитки“ на Майдана и като представител на Вашингтон на двустранни консултации за Украйна, които всъщност не доведоха до нищо. Във вторник тя направи изненадващо кацане в Нигер, където беше приета от местните военни, които извършиха държавния преврат.

Очевидно Нюланд е поискала да се „успокоят“ и да върнат Мухамед Базум, който беше свален от преврат, в президентския дворец, като в противен случай заплашва да използва сила. Ако Нюланд правеше нещо подобно в Киев през 2014 г., цена нямаше да има. Но при Базум Нигер стана една от най-антируските държави в Африка. При това е изключително важна страна за Франция, където тя премести войски, прогонени от други африкански страни и откъдето взема уран за своите атомни електроцентрали. Следователно Нюланд има съвсем различен подход към Базум, отколкото към Виктор Янукович.

Напълно лоялният към настоящите американски власти канал Си-Ен-Ен нарече това нигерийско пътуване „безплодно“. Във вторник това беше ясно потвърдено: нигерийските военни не пуснаха в страната делегациите от ООН и ЕКОВАС, местния регионален блок, който сега разработва военна операция срещу нигерийските бунтовници.

ЕКОВАС знае как да извършва подобни операции. В Гамбия, която също е част от този блок, имаше такъв президент – полковник Яхя Джаме. Противно на африканските традиции, той официално загуби поредните избори, но отказа да подаде оставка. В резултат на това настоящият президент и победителят в тези избори Адама Бароу поведе Гамбия на щиковете на ЕКОВАС.

Но Гамбия е малка страна, а Нигер е много голям и сложен за африканските стандарти. Смята се, че в столицата и околностите ѝ живеят държавно формиращите етнически групи - сонгай и джерма, в повечето други региони преобладават хауса, а сваленият президент Базум като цяло е арабин, те са само няколко процента от населението в Нигер.

 Тоест в етнически план Базум няма на кого да разчита, освен на всички същите щикове на ЕКОВАС, както и на френския и ограничен американски военен контингент, които все още са разположени в Нигер.

Следователно на пробазумските страни в конфликта (и това не е само Западът, но и огромна съседна Нигерия, която уж доброволно е предоставила половината войски за нахлуването в Нигер) може да се вярва, когато казват, че биха искали да разрешат въпросът мирно. Нигер е такова място, че е просто страшно да се замесиш в конфронтация, в която има голям риск да затънеш.

Срокът на първия ултиматум, който беше поставен на превратаджиите в ЕКОВАС (по-конкретно от главния щаб на организацията, разположен в столицата на Нигерия, Абуджа), успешно изтече в понеделник - нищо не се е променило. Вторият срок изтича в четвъртък - възможно е и при същия нулев резултат.

Различни „източници“, интервюирани от медиите във Великобритания, САЩ и Франция, дават смесени мнения: или ЕКОВАС наистина е готов да се бори с нигерските пучисти, или само сплашват. Не толкова отдавна се случиха военни преврати в Мали, Буркина Фасо и Гвинея: те бяха временно изключени от ЕКОВАС, но все пак не изпратиха войски там.

Сега Мали и Буркина Фасо подкрепят нигерийските пучисти и заплашват ЕКОВАС, но местните правителства нямат свободни войски, така че контразаплахите са по-скоро игра на нерви, отколкото реална предпоставка за такава война, която ще засегне няколко западноафрикански държави едновременно. Същото може да се каже и за изявленията на Нигер, че френските военни са атакували националната гвардия и са нарушили въздушното пространство на страната.

Засега всеки иска да преговаря, но при свои условия. А Нюланд е тежка дипломатическа артилерия. За разлика от пратениците на ООН и ЕКОВАС, бунтовниците се съгласиха да се срещнат с нея. Преговорите излязоха, според собствената ѝ оценка, "трудни, но откровени", но не е сигурно, че те също са били безплодни, както смята Си-Ен-ЕН. Може би нигерийските военни са се отказали от нейните "бисквитки", просто защото очакват повече.

Тези пословични „бисквитки“, които помрачават имиджа на Нюланд, не трябва да омаловажават простия факт, че това е опитен, твърд и опасен функционер, който не само принадлежи към екипа на Байдън, но има много по-дълбоки корени в американския управленски елит.

Старият ни враг наскоро се настани от дясната страна на секретаря на Държавния департамент Антъни Блинкен с оставката на Уенди Шърман, която според някои версии се оттегли от длъжността заместник-държавен секретар поради нежеланието си да споделя отговорността за неуспехите на външната политика на настоящата администрация. Блинкен определено не е доволен от това: Шърман беше негов човек, а амбициозната Нюланд друг - на клана Клинтън.

И почти сигурно би искала да заеме стола на сегашния шеф, на когото - с голям риск - президентът Джо Байдън ще припише някои от провалите и ще го уволни в светлината на предстоящите избори.

Тоест за Нюланд сега е важно да се отличи по някакъв начин. Възможно е командировката до Нигер като цяло да е нейна инициатива, в случай на чийто провал винаги може да се каже „но си струваше да опитаме“. Каквото и да казват по Си-Ен-Ен (където, съвсем вероятно, "скандират" за Блинкен), проектът за разрешаване на кризата в полза на Запада е важен за САЩ, където има причини да се притесняват от ситуацията в Нигер, и за съюзната им Франция и лично за Нюланд, профилиран борец с руско влияние.

Като се има предвид това, „уреждането“ не означава непременно успех на силите на ЕКОВАС или завръщането на президента Базум. Преориентирането на сегашните бунтовници към Вашингтон и Париж също е вариант, който ще устройва всички на Запад. А Нюланд има инструментите за постигане на целта. Да, бисквитки.

Няма защо да си правим илюзии: за лидерите на Африка - военни и цивилни, легални и не толкова - търгуването на лоялността им на външния пазар е норма и традиционен начин на държавно осигуряване. Мъниста не се приемат.

Дайте им пари, оръжия, технологии, а в замяна те ще цитират „Капитала“ на Карл Маркс, или мемоарите на Шарл дьо Гол, или „Атлас изправи рамене“ на Ан Ранд, или нещо от Мао Дзедун, в зависимост от националността на търговеца.

В същия Нигер цялата история на държавната независимост е път от един военен преврат към друг. Сваленият Базум е единственият, който взе властта по мирен път, чрез избори, но периодът на „политическа стабилност“ продължи смешно кратко.

 В същото време Нигер беше и доскоро оставаше прозападна страна. Сега обесват всички кучета на Франция, възползвайки се от разочарованието на населението от френското влияние, но този регион е важен, желанието да остане близо до Париж е изключително голямо. Следователно договарянето може да се получи.

Казано филистерски, Вашингтон и Париж могат да се „намесят“ в Нигер, ако това може да реши проблема. Днес властите там са незаконни, а после, след някакъв „преходен период“, видите ли, пак ще са законни.

Между другото, един от лидерите на пучистите, началникът на Генералния щаб на Нигер, Муса Салау Барму, е учил в САЩ и е бил покровителстван от американците почти 30 години. Той може да стане както пример за политик, който преориентира страната си към Вашингтон през главата на Париж, така и пример за фигури, които, издигнали се с американска помощ започват да играят тяхната игра. Има много от едните и другите в историята.

Китай може да победи лоялността на нигерийския търг, като предложи на метежниците алтернативен покровител. Пекин и Париж обаче вече са в режим на ненападение: президентът Си Цзинпин се надява, че френският президент Еманюел Макрон ще стане негов довереник в Европейския съюз, а французинът дори се опитва например да убеди европейците да не се намесват в конфликт между САЩ и Китай за Тайван.

Така че Нюланд има шанс да постигне своето. Появата ѝ не гарантира, че това ще е успех за американците, а не пореден провал. Но почти винаги означава тежка битка, която няма да спре с появата на кръв.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?