/Поглед.инфо/ Бокова отговаря на изискването за “регионална ротация”, но по-важното е, че е жена със солидна трудова биография. Жизненият ѝ опит е мост между Изтока и Запада, освен това тя има енергията, квалификацията и необходимите контакти с целия “електорат на ООН”

Българката Ирина Бокова има всички шансове да повтори успеха с избора си за генерален директор на ЮНЕСКО и в надпреварата за шеф на ООН. Това пише бившият ирландски министър по европейските въпроси Дик Рош в статия, публикувана от агенция Стратфор.

Бокова отговаря на изискването за “регионална ротация”, но по-важното е, че е жена със солидна трудова биография. Жизненият ѝ опит е мост между Изтока и Запада, освен това тя има енергията, квалификацията и необходимите контакти с целия “електорат на ООН”, отбелязва авторът. Тя е в състояние да се справи с най-сериозното препятствие, с което се сблъскват кандидатите за поста генерален секретар на ООН - да спечелят подкрепата на всички членове на Съвета за сигурност.

Бокова умее да решава взривоопасни политически проблеми и доказателство за това е начинът, по който се справя с трънливите въпроси, свързани с богатото наследство на Близкия изток.

Авторът отбелязва, че макар и да е странно, най-голямата конкуренция за Бокова е дошла от друг потенциален български кандидат - заместник-председателя на ЕК Кристалина Георгиева. Опитите за негативна кампания обаче, вместо да ѝ навредят, се оказаха предимство за Бокова, пише Рош. Тя се справи с достойнство и показа, че спокойният генерален директор на ЮНЕСКО има необходимия железен характер, за да издържи на злонамерено отношение - важно качество за висшия пост в ООН.

Още един фактор, който накланя везните в полза на Бокова - родната ѝ страна, подчертава Рош. Но има нещо, което може да я постави в неизгодно положение: едно самоналожено ограничение да не води собствена кампания за поста в ООН. Мотивацията ѝ за това е безукорна - не иска да компрометира сегашния си пост. Тъй като други кандидати ще водят активни кампании, може би тази стратегия трябва да бъде преразгледана, отбелязва авторът и цитира ирландска поговорка: “Тихото кюре никога не става енорийски свещеник.”