/Поглед.инфо/ Сегашното напрежение в международните отношения не може да се сравни с времето на Студената война, когато светът беше разделен на два противоположни лагера, а Съединените щати и СССР изразходваха огромни суми пари за въоръжения, се казва в статия на The Times. Сега световният ред е „хаотичен“, вече няма противопоставяне на идеологиите, а икономическата взаимозависимост на страните се е увеличила. Но опасността от конфликт все още съществува: много страни могат погрешно да интерпретират целите и намеренията на другите.
Реториката и образите на Студената война се завръщат, пише The Times. Краят на годината бе белязан от „ показване на военни мускули” от страна на Владимир Путин: тестването на нови свръхзвукови ракети (неуязвими, според Путин, за западната противоракетна отбрана) предвещава възраждане на време, което сякаш потъна в забвение. В същото време, авторът на статията Рафаело Панточи, подчертава, че положението е далеч от Студената война.
Причината за по-малкото напрежение е не в броя на оръжията, а в липсата на ясна идеологическа конфронтация, както и в засилената икономическа взаимозависимост. Традиционното понятие за „сдържането” вече не дава ясна представа на противника, казва Панточи, което означава, че съществува риск от опасни грешки.
Авторът отбелязва, че очевиден показател за по-малка степен на глобална конфронтация са настоящите военни разходи, които не могат да се сравнят с колосалните разходи на Студената война, когато САЩ отделяха 10% от БВП за отбрана, а разходите на СССР в крайна сметка доведоха до срив на икономиката.
Въпреки факта, че новите руски ракети изглеждат обезсърчителни, малко вероятно е те да променят общия баланс на силите, каза Панточи. Изявленията на Путин за нови видове ракети са предназначени за „домашна употреба”, както и за стимулиране на износа на оръжие, а не за създаване на имидж на Русия като „непобедима военна сила“, коментира журналистът.
В същото време авторът отново подчертава, че вече няма идеологическа конфронтация, още повече, че икономическата взаимозависимост е нараснала. Много богати граждани на Русия, въпреки санкциите, притежават собственост в Лондон, Китай, инвестират в американски държавни облигации. Благодарение на това, самото понятие за „враг” се променя, защото страните винаги ще се съмняват дали си струва да се прекъсне баланса на силите, страхувайки се да прекъснат връзките. Панточи пише, че сега живеем в свят, разделен от „форми на управление”, а не от идеологии.
Въпреки това, това не е причина за спокойствие, смята Панточи: световната сигурност все още е заплашена от недържавни играчи, например, международни терористични групи. Освен това Китай изпитва трудности да намери място в свят, който от една страна иска китайски инвестиции, а от друга се бои от увеличаването на икономическата тежест на Поднебесната, което се изразява в мерки срещу китайските корпорации, такива като Huawei. Иран също не може да разбере защо Западът го смята за враг.
Според автора, по този начин се формира ос „Москва - Техеран - Пекин“, която, въпреки наличието на собствени противоречия, възприема Запада като заплаха, на която е необходимо да реагира. От своя страна, Западът не е способен на колективен отговор, именно поради липсата на обединяващи идеологии, повишена икономическа взаимозависимост и неясна представа за „врага”.
В условията на всеобща взаимосвързаност, все по-голяма заплаха представлява увеличаващото се неразбиране между правителствата. И у двете страни се наблюдава удивителен недостиг на информация за това какво мисли отсрещната страна. Изданието предполага че в Москва, Пекин и Техеран се чуват такива версии, които на Запад биха били отхвърлени като „теории на конспирацията”. Без съмнение, когато дойдат в страните на Запада, хората от Русия, Китай и Иран се сблъскват със същото явление.
В заключение авторът още веднъж подчертава, че сегашното време е далеч от Студената война. Сега основната опасност не са ракетите, а възможността за погрешна представа за намеренията и целите на други страни: такива грешки могат да провокират конфликтна ситуация.
Превод: В.Сергеев