/Поглед.инфо/ Ако внимателно се вгледаме в описанието на световната икономическа криза в публичното пространство (включително в интервюта с ръководителите на паричните власти на различни страни), можем да отбележим редица интересни обстоятелства. Първото от тях е много големият брой грешки.
Като типични можем да отбележим разсъжденията на ръководителя на Федералния резерв Джеръм Пауъл, който през есента на 2021 г. многократно отбеляза, че ръстът на инфлацията е „локален скок“ и ще „отшуми“ много скоро. В действителност инфлацията растеше до юни 2022 г. (т.е. почти година), а спадът й беше причинен от доста рязко затягане на паричната политика (включително увеличение на основния лихвен процент). Друг пример е увереността на много ръководители на паричните власти, преди всичко на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, че повишаването на лихвения процент ще върне инфлацията към нормалното, тоест до стойност, която не надвишава 2% годишно. Както знаете, въпреки всички усилия на паричните власти, инфлацията в САЩ не падна под 6-7%. В същото време в сегашните условия е напълно неясно как може да бъде намалена допълнително, след като от януари 2023 г. (тоест още преди банковата криза) има ясна възходяща тенденция. Какво ще се случи до края на пролетта, как ще се представят кредитите, отпуснати на банките, е голям въпрос, но че те няма да намалят инфлацията е съвсем очевидно.
Второто обстоятелство: практически всички експерти спряха да говорят за причините за кризата. Ако на първия етап от развитието й, през лятото-есента на 2021 г., се говореше много за началото на циклична криза, възможно начало на рецесия, днес тези разговори силно затихнаха. Причините са очевидни: текущите събития изобщо не се вписват в логиката на цикличната криза.
Поради тази причина започва търсенето на неикономически причини (карантината, "руската агресия", политическата експанзия на Китай), но това са по-скоро опити за отговор на въпроса "Кой е виновен?", а не "Каква е причината?" и "Какво да правим?". В същото време е доста наивно да се търсят методи за борба с явление, което очевидно не е разпознато в рамките на финансово-икономическия мейнстрийм, много по-вероятно е да се задълбочи кризата, отколкото да се намери изход от нея.
Третото обстоятелство е свързано със спецификата на развитието на кризата, която всъщност най-вече я отличава от цикличната. Последната расте доста бързо, но остава в минималната точка за много кратко време, отстъпвайки място на растеж. Сегашната криза изглежда различно: от една страна, тя протича много гладко, нито се ускорява, нито забавя. От друга страна, всички опити да се коригират моментите, свързани с нейните най-ярки прояви (например инфлацията през пролетта на 2022 г.), водят само до факта, че тя започва да се засилва в други сектори на икономиката. Например в САЩ строителният и промишленият сектор отчетоха стагнация от есента насам.
Това поведение на икономиката не се описва от съществуващите макроикономически модели, което създава сериозни проблеми: всякакви прогнози бързо започват да противоречат на реалността. И тъй като моделите са изградени в съответствие с доминиращата либерална теория, корекцията им не дава никакъв ефект, тук е необходимо теорията да се промени фундаментално.
Върху всичко това се наслагва изключително сериозен проблем на системата за финансово и икономическо управление. Факт е, че от началото на 80-те години, появата на "Рейгъномиката", доминира само един инструмент за стимулиране на икономиката. Припомнете си, че основният механизъм на "Рейгъномиката" беше кредитното стимулиране на частното търсене чрез рефинансиране на частния дълг в условията на постоянно намаляване на цената на кредита.
По-специално, средният дълг на американското домакинство от 1981 г. до края на 2008 г. се увеличи от 60% от реалния разполагаем доход до повече от 130%, а основният лихвен процент падна от 18% до практически нула. Покупателната способност на средната заплата в САЩ в края на 2008 г. е на нивото от средата на 50-те години на миналия век. Оттогава не става дума за системна промяна на ситуацията, а само за запушване на дупки, ресурсът за които беше изчерпан до края на 2019 г.
Ако опишем механизма на “Рейгъномиката” не във финансови, а в икономически термини, тогава можем да го обозначим по следния начин: растежът на добавената стойност се извършва чрез преразпределение на емисионни долари. Тъй като този ресурс по това време изглеждаше неограничен, а основната политическа задача беше разбиването на СССР (след което през 1991 г. изглеждаше, че политическите рискове за западния свят напълно изчезнаха), цялата система на икономическо и финансово управление беше преустроена по този механизъм.
В резултат на това днес всички опити по някакъв начин да се адаптира икономиката към реални проблеми са ограничени от факта, че системата за управление разбира само един инструмент: увеличаване или ограничаване на емисиите. В същото време различните сектори на икономиката имат напълно различна чувствителност към емисиите, което ясно се вижда в банковата криза от март 2023 г. Днес най-после стана ясно, че тази криза е абсолютно дело на човека и единствената й цел е да се постигне политическо разрешение за емитиране на пари в полза на банковия (финансов) сектор.
Тъй като от финансова и политическа гледна точка основният проблем е високата инфлация (която обезценява доходите на домакинствата и води до намаляване на стандарта на живот), през пролетта на 2021 г. беше взето политическо решение за борба с нарастващите цени. Но тъй като мащабът на необходимото затягане на паричната политика се оказа явно по-висок от предварителните оценки, финансовият сектор започна да се бори за правата си. Тъй като доминира през последните десетилетия по отношение на контрола върху институциите за икономическо управление, резултатът не закъсня да се прояви: през две седмици на март повече от 400 милиарда долара бяха предоставени на финансовия сектор само в САЩ, рекордна сума в историята.
Да, теоретично тези пари се дават на кредит, но няма защо да си правим илюзията, че ако банките имат нужда от тях, заемите ще бъдат разсрочени „докрай“. Всъщност аргументът, който беше представен за постигане на такъв резултат (нямаме предвид публични дискусии сега) беше най-простият: ако банковата система се срине, ще започне катастрофа и, както отбелязахме, единственият инструмент за подкрепа е емисията. Което беше направено.
Ситуацията, която се разви до 2008 г., беше описана в теория, разработена от редица руски икономисти (О. Григориев, А. Кобяков, М. Хазин) през последните 25 години. В съответствие с гадди теория през 2008 г. започна IV криза на падаща капиталова ефективност, която доведе до началото на лятото на 2021 г., структурната криза на световната икономика.
Спецификата на структурната криза е несъответствието между основните параметри на икономиката помежду си, намирането й в крайно неравновесно състояние. Разбира се, за да се поддържа икономиката в такова състояние, е необходимо да се харчи все по-голям ресурс, какъвто беше именно доларът. И когато мащабът на дисбаланса надхвърли възможността за компенсирането им от емисии, започна криза.
Основното несъответствие в съвременната икономика е несъответствието между размера на дохода, който икономиката може да даде на домакинствата и техните разходи на следващия етап от икономическия цикъл. Липсващата част просто се компенсира от преразпределената емисия на долари, но този обем в най-развитите страни (САЩ, Западна Европа, Китай) достига 25% от техния БВП, което е 1,5–2 пъти потенциалния мащаб на кризата през 1930–1932 г.
Именно тази криза най-много прилича на съвременната, макар че сега не върви по дефлационен сценарий, както беше тогава, а по инфлационен. Именно поради тази причина колапсът на финансовите пазари тогава предшества началото на структурната криза (съответно през октомври 1929 г. и март-април 1930 г.), а сега структурната криза вече е започнала, а колапсът на пазарите все още не се е случил. Но тогава кризата следваше класическия структурен сценарий: около 1% от БВП на месец или 10% на година. Кризата продължи почти три години и в резултат на това БВП на САЩ падна с около 30% (невъзможно е да се каже по-точно поради липсата на адекватна статистика), а стандартът на живот на населението падна с около 40%. В същото време структурните изкривявания (от същия характер като днешните) тогава са били около 15% от БВП. Както показват оценките ми, кумулативният спад на БВП е приблизително два пъти по-голям от размера на основния структурен дисбаланс, който, както беше отбелязано по-горе, е около 25% от БВП.
Структурната криза е много трудна за спиране и днес в САЩ до края на 2022 г. тя е приблизително 8% от БВП. За да се скрие мащабът на падането, се използват множество статистически трикове, основният от които е подценяването на инфлацията. Освен това трябва да се има предвид, че реалният БВП на САЩ едва ли ще надхвърли 15 трилиона долара (малко по-малко от този на Китай, който има 16 трилиона долара), всичко останало е капитализация с добавена стойност на фиктивни финансови активи.
С развитието на кризата този фиктивен компонент ще спадне рязко, това ще бъде особено силно изразено по време на почти неизбежния колапс на финансовите пазари (е, или началото на хиперинфлацията). А продължителността на кризата ще бъде приблизително 6-7 години от момента на нейното начало, тоест лятото на 2021 г. С други думи, възможно е да очакваме края на кризата и преминаването й в „най-голямата“ депресия до началото или средата на 2028 г. В същото време трябва да се има предвид, че кризата може да се засили поради рязкото намаляване на мащаба на тази част от световната икономика, която ще използва долара.
Разбира се, икономическата теория, разработена от мен, О. Григориев и А. Кобяков все още не е напълно проверена, но изминаха двадесет години от появата на първите книги и много точки, които по това време изглеждаха доста остри и екзотични, днес се проявиха на практика. В тази връзка има сериозни основания да се смята, че тази теория ще опише кризисните процеси, протичащи в икономиката.
Тази теория предполага, че предприетите днес антикризисни мерки, разработени в рамките на либералната теория, нямат ефект върху развитието на кризата, те само забавят нейното развитие, като същевременно задълбочават дъното на кризата. Най-вероятно, като се вземе предвид горепосочената характеристика на основния механизъм за държавно управление на икономиката (включване / изключване на печатната преса), нищо не може да се промени нито в САЩ, нито в ЕС. Но други региони („валутни зони“) могат да се справят с кризата много по-бързо.
В заключение може само да се цитира великият физик Лудвиг Болцман: „Няма нищо по-практично от добрата теория“. За изход от кризата старата либерална теория не е напълно подходяща, но е възможно вече да се е появила нова теория.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?