/Поглед.инфо/ Преди 50 години, на 31 декември 1968 г., се състоя първият полет на пътническия лайнер Ту-144. Ами американците? Защо построиха свой свръхзвуков самолет?
Официалната версия за закритата програма е нейната висока цена. Спомнете си, че точно в този момент в Съединените щати в пълен ход тече подготовка за полета до Луната. И два такива скъпи проекта са непосилни дори за американската икономика. Освен това никой не е отменил разработването и изграждането на нови балистични ракети, атомни подводници, самолетоносачи и др.
Но има и друга версия. В авиационните кръгове има мнение, че американците не са имали намерение да строят свръхзвуков самолет. Те бяха първите, които вдигнаха врява по темата, но това беше добре планирана и успешно изпълнена техническа провокация. На изложби и въздушни изяви американците показаха цветни плакати и макети на бъдещи самолети. Всичко изглеждаше толкова обосновано, изработено и убедително, че никой не се съмняваше: още малко и Америка ще построи свръхзвуков пътнически самолет. Британците и французите решават да продължат, СССР също се включи в това състезание. А в Съединените щати, вместо свръхзвуков самолет построиха „Боинг 747”, който стана един от най-търсените и най-популярни в историята на авиацията, купуван от почти всички големи авиокомпании по света. Европейците изостанаха силно с „Еърбъс”. Но, разбира се, така се случи съвсем случайно. Между другото, цената на „Боинг” 747 е три пъти по-ниска от тази на „Конкорд”.
В интерес на истината, трябва да се отбележи, че теорията на конспирацията не свършва дотук. Има мнение, все още непотвърдено, че Съветският съюз е отмъстил на Съединените щати за тази провокация – хвърли ги в изграждането на „Стелт” технологиите.
През 1966 г. специалист по радари, работещ в завода на „Локхийд”, докато чете популярен съветски научно-технически журнал, се натъкнал на статията на физика Петър Уфимцев. Авторът твърди, че самолет от определена форма, изработен от специални материали и боядисан със специална боя, може да бъде практически невидим за радара.
Американските военни се заинтересуват от статията и решават да експериментират в тази посока. В резултат на това се появиха самолетите F-117A и B-2. Милиарди долари са изразходвани за създаването им, а тактическите характеристики на машините, меко казано, са отвратителни, а бойната им ефективност, поради невидимостта, не е доказана. Добре известен случай е, че на 27 март 1999 г., по време на войната в Югославия, невидим самолет F-117 Night Hawk на американските военновъздушни сили е унищожен от старата съветска зенитно-ракетна система Р-125 „Печора”.
Статията на Уфимцев случайно ли е привлякла вниманието на американските експерти? Малко вероятно е да разберем. В най-добрия случай следващите поколения ще получат отговора. Можем само да си припомним как по време на среща по въпросите на отбраната брошурите, описващи системата Status-6, попаднаха в обективите на телевизионните камери. И както знаем днес, това не е случайност.
Имам спешна работа в Сидни
В средата на 90-те години се появи нова вълна на интерес към свръхзвуковите самолети. Много конструкторски бюра започнаха да обсъждат проекти на самолети бизнес класа, предназначени да превозват малък брой пътници. Моделът на използване беше визиран по следния начин: бизнесмен трябва спешно да замине за Сидни или Абу Даби. За тази спешност, съответно, се плащат големи (неприлично големи) пари, което прави проекта печеливш. Но той затихна много бързо. Изглежда, че основната цел на тези разработки е да се получат пари от държавата или спонсори-инвеститори за НИРД. С модерните средства за комуникация няма нужда да се движите по земното кълбо при свръхзвукови скорости. И ако все още трябва да лети далеч, модерни лайнери могат да осигурят високо ниво на комфорт. Между другото, днес на това наблягат както производителите на въздухоплавателни средства, така и превозвачите.
Последният път Ту-144 излетя в небето през 1996 г., работейки по изследователска програма на НАСА, чиято официално обявена цел бе да се получат данни за създаване на ново поколение свръхзвукови пътнически самолети. Оттогава са минали 22 години. Никой не си спомня за програмата СПС-2.
Превод: В.Сергеев