/Поглед.инфо/ След вече четиредесет години на "стратегическа неяснота" в партньорството си със Съединените щати, Тайван взе безпрецедентна стъпка, а именно да поиска от Вашингтон "яснота" по това дали островът ще бъде защитен в случай на въоръжен конфликт с Китайската народна република.

Уошингтън Пост писа миналата седмица, че високопоставен тайвански представител в Съединените щати е казал:
"Нуждаем се от някаква степен на яснота".

От изданието превърнаха въпроса в статия със заглавие:

"Ще защитят ли Съединените щати Тайван от Китай?"

Нарастващата нервност на островната територия, която се намира близо до южните брегове на Китай, идва на фона на нарастващите напрежения между Вашингтон и Пекин.

Това напрежение се разпалва от рязкото отклонение на администрацията на президента Тръмп от предишната политика на Вашингтон, уважаваща принципа за "Един Китай".

Съединените щати скъсаха официалните си отношения с Тайван през 1979 година заради китайските претенции за териториален суверенитет над острова.

Този ход беше изгодна отстъпка от страна на Съединените щати, за да отдръпнат Китай от съюза му със Съветския съюз.

Тайван е станал бастион на националистическите сили след победата в китайската гражданска война на комунистите, водени от Мао Дзедун, през 1949 година.

През последните четири десетилетия, Съединените щати поддържат приятелски отношения със сепаратисткото правителство в тайванската столица Тайпей.

Въпреки това, Вашингтон винаги се е въздържал от обявяването на военно-отбранителен съюз с острова, дори и на фона на това, че Пекин си запазва правото да си върне територията със сила, ако това е нужно и ако така се реши.

При президента Доналд Тръмп, американско-китайските и американско-тайванските отношения навлязоха в нова спирала.

Вашингтон подписа един безпрецедентен брой от сделки за продажбата на нападателни оръжия с Тайван, през последните четири години.

Само миналата седмица администрацията на Доналд Тръмп изясни, че се придвижва с три отделни пакета за напреднали оръжия, включително ракетни и артилерийски установки, които ще бъдат продадени на тайванските власти.

Въоръжаването на Тайван провокира гняв в Пекин, който разглежда хода на Съединените щати като превръщане на територията на острова в "таралеж" и засилва сепаратисткото неподчинение.

Освен това има и значителна промяна в американското военно разполагане в Тайванския проток.

Миналата седмица за десети път тази година през Тайванския проток преминаха ескадрени миноносци и ракетоносци на Съединените американски щати.

Пентагонът нарича ученията им "свобода на навигацията" в международни води.

Китай от своя страна засилва военното си присъствие в южния регион. По-рано този месец, Пекин започна маневри, при които симулира инвазия на Тайван.

Военни самолети от Китайската народно-освободителна армия са увеличили полетите си близо до Тайван.

От гледна точка на Пекин, тези учения са напълно законни, защото Китай поддържа териториалните си претенции над Тайван.

Администрацията на Тръмп изглежда използва Тайван в по-широката си конфронтация с Китай, чиито причини са както търговията, така и геополитически цели.

Увеличавайки подкрепата за Тайван, президентската администрация на САЩ калкулира, че това ще доведе до дестабилизация на Китай.

Това лято, Съединените щати изпратиха най-високопоставеният си представител в Тайван от 1979 година насам. Визитата на здравния министър Алекс Азар разгневи Пекин, тъй като американецът открито оспори статута на Единен Китай на Тайван по отношение на Китай.

Това се разглежда като провокативен ход от китайските власти.

Тайванският президент Цай Инг-уен се подлъгва от това, което той разглежда като ход на Вашингтон с цел възстановяване на дипломатическите отношения.

Администрацията на Тръмп призова за Тайван да получи пълно представителство в Организацията на обединените нации, което е директна обида към суверенитета на Пекин.

Не е ясно каква политика ще следва администрацията на Джо Байдън, ако демократическият кандидат-президент бъде избран в Белия дом на 3 ноември.

Един сигнал идва от Мишел Флорной, за която се спекулира, че ще бъде министър на отбраната на Джо Байдън.

През юни тази година Флорной написа дълга статия във Форен Афеърс, в която призова за по-твърда американска военна помощ спрямо Тайван, за да се "сдържа Китай".

На 10 октомври, тайванският лидер Цай Инг-уен изнесе стриктно сепаратистка реч, в която призова за диалог с Пекин от позицията на "равни".

Макар и предложението за диалог да изглежда добро, предпоставката за "равенство" ще се разглежда в Пекин като безочлива и нахална.

Опасното напрежение заради Тайван е директна манифестация на американската политика за антагонизиране на Китайската народна република.
Тайван от своя страна, е класическа пешка в голямата игра, която Вашингтон преследва по отношение на опитите да сдържа надигането на Китай, който Америка разглежда като свой глобален конкурент и противник.

Неразумните оръжиейни продажби на администрацията на Тръмп за Тайван имат малко общо с някаква "защита" на отцепилата се от Пекин провинция.

Много по-голямата китайска военна мощ не е равна на оръжията, които Съединените щати изпращат на острова. Американският военно-индустриален комплек се радва на растеж на продажбите и печалбите, но във Вашингтон изглежда има малко реална воля да се направи следващият ход и да се сключи военен пакт.

Тази удобна неяснота поставя Тайван в една дискомфортна връзка. Той застава на геополитическите мерници между Съединените щати и Китай, които се конфронтират.

В противоборството си с Пекин, Вашингтон насърчава сепаратисткото напрежение, което може да доведе до военна конфронтация заради някое недоразумение или фрустрация.

Нищо чудно, че Тайван толкова настойчиво настоява за "яснота" от страна на Вашингтон, докато напрежението се покачва до степен на кипване.

Нервите се опъват, защото както изглежда, на Тайван му е предоставена ролята на американско пушенчо месо.

Яснотата, която Тайпей търси най-вероятно няма да бъде уточнена от Вашингтон, тъй като последния използва Тайван като средство против Китай.

Превод: СМ