/Поглед.инфо/ Преди 79 години - на първи септември 1939 година започва Втората световна война в Европа и завърши шест години по-късно - на втори септември 1945г. в Азия.
Не са малко историците, които твърдят, че тази война всъщност започва няколко години преди това в Азия с нахлуването на японската императорска армия в Китай.
Може и да е така, но в масовата историческа памет на европейците Втората световна война започва с нападението на хитлеристка Германия срещу Полша.

Днес никой не се съмнява, че тази война бе жесток кървав сблъсък, обединяващ - както никога дотогава - три остри конфликта

Първият бе вътрешносистемен – конфликт между водещите тогава високоразвити капиталистически страни.

Вторият бе междусистемен : нацистка Германия и нейните фашизирани сателити воюваха срещу СССР и оглавяваното от него международно комунистическо движение.

Третият бе цивилизационен – цяла континентална Европа връхлетя върху православна Русия, въпреки че тя тогава не се самоопределяше като такава.

Непосредствен израз на действието на тези конфликти бяха драматичните събития през 1939 г. в Европа. Възлова точка в тяхната динамика бе т. нар. ”Пакт Рибентроп-Молотов”.

Всъщност, това е договорът за приятелство и ненападение между нацистка Германия и СССР, който е един от смайващите ходове в историята на дипломацията през ХХ век.

Засега историческата наука сочи А. Хитлер като инициаторът на този договор, което на пръв поглед го прави абсурден.

Но той сякаш става още по-абсурден, когато съветското правителство приема предложението на своя най- голям враг.

Днес 23 август 1939 г. – денят на подписването на този „срамен” договор - се отбелязва от съвкупната западна и източна русофобия като „Ден на жертвите на тоталитаризма”.

В самата Русия тази дата се празнува като „Ден на воинската слава и доблест”, защото пак на този 23 август, но четири години по-късно завършва победоносната за Червената армия Курска битка.

След тази грандиозна битка нацистка Германия ускорено тръгва към своята окончателна гибел.

Договорът между Германия и СССР, подписан на 23 август 1939 г., е идеологически най-експлоатираното и нравствено най- осъжданото събитие, свързано с войната от антисъветската и антируска пропаганда на Запада.

В това има нещо много интересно : от самата Октомврийска революция буржоазната пропаганда яростно отхвърля властта на болшевиките от гледна точка на морала. И до ден днешен не толкова политическите, не толкова юридическите, не толкова и военни или икономическите, а именно моралните оценки стоят в основата на цялата буржоазна пропаганда срещу комунизма като теория и практика.

Именно така е разглеждан и случаят с Пакта „Рибентроп-Молотов” и особено - т.нар. „Протокол” към него.

Работата в случая наистина е сериозна – става сякаш въпрос за някаква нова подялба на Полша, към което поляците оправдано са болезнено чувствителни.

Но този документ е „издирен“ чак през 1991 г. от комисията за разсекретяване на партийните и държавни документи на СССР, ръководена от Ал. Яковлев. Впоследствие обаче този документ се оказа копие от някакво друго копие, което дава основание на сериозни историци да го смятат за не съвсем сполучлив фалшификат.

За съвременната „международна демократична общност” това няма голямо значение ; за нея всичко е ясно – Пактът „Рибентроп-Молотов” е естествен сговор между два идентични диктаторски режима, сключен с единствената цел те да унищожат и си поделят поредната жертва на нацистка Германия - миролюбивата, демократична и правова държава - Полша…

На пръв поглед този договор засяга само Германия, СССР и Полша. Но в не по-малка степен той засяга и Великобритания, и Франция, които по онова време са гаранти на полската независимост и сигурност. Това, обаче не им пречи през цялото лято на 1939 година да водят безплодни, предварително обречени от тях на провал преговори с СССР за „укротяване” на нацистка Германия.

Именно от това се възползва А. Хитлер и прави своето предложение за подписания на 23 август договор за ненападение с СССР.

Така А.Хитлер неутрализира Съветския съюз, който пък спечелва време за за подготовка за неизбежния иначе сблъсък с нацистка Германия.

А Великобритания и Франция ?

Те получават възможността да се притекат на помощ на Полша, ако тя изпадне в беда…

* * *

В ранните часове на първи септември 1939 г. след обичайна за нацистите провокация Вермахта нахлува в Полша. Но това все още е начало на една локална война. Ако трябва да бъдем точни тази война става световна когато на 3 септември гарантите на Полша - Великобритания и Франция обявяват война на Германия . Затова, освен като световна тя може да бъде наречена и вътрешносистемна. Тя е типична империалистическа война между големи капиталистически държави.

Това е естествено, ако видим какво е било поведението на тези пет държави в периода между двете световни войни и особено през 30-те години на ХХ век.

Нека започнем с агресора – нацистка Германия !

Тя губи предизвиканата от самата нея Първа световна война. Но немската реакционна класа сътворява веднага поддържаната 20 години след това легенда за неочаквания „подъл удар на евреите и марксистите” в гърба на кайзера, армията и държавата.

А всъщност Германия, като вътрешноконтинентална държава, след четири години война - през 1918 година вече е загубила всичките си материални ресурси, въпреки, че фронтът е далече от тогавашните граници на кайзеровата империя, Изчезнал е и масовият националистически ентусиазъм, съпровождащ началото на войната през 1914 година. След четири години война са загинали два и половина милионо млади немци.

В страната избухва революция - кайзерът е свален, монархията премахната. Победилите в страната леви и либералнодемократични сили приемат във Ваймар нова - републиканска и демократична конституция. Страната е в революционната ситуация чак до края на 1923 година.

Германия излиза от войната победена, но победителите от Антантата искат тя да бъде не само икономически разграбена, но и национално унизена. Опиянен от победата френският политически елит безразсъдно търси реванш за унизителната загуба във войната с Прусия през 1870 г. И успява в това, създавайки отлични условия за пробуждане на най-реакционните националистически настроения в Германия.

По-нататък развитието на нещата е известно – през 1933 г. на демократичната държава е сложен край и е въведе нацистка диктатура.

По това време немско-полските отношения не са добри. Интересно е, че демократична Ваймарска Германия води нескривана враждебна политика срещу своя новопоявил се източен съсед.

Тази политика коренно се променя след идването на А.Хитлер на власт. Първият значим външнополитически акт на нацистка Германия е подписването още през януари 1934 г. на Пакт за приятелство, сътрудничество и ненападение с Полша - нещо немислимо за демократичните предшественици на А. Хитлер.

Така, притисната между двата европейски колоса – Германия и СССР през 20-те години Полша би трябвало да води сложна, балансирана външна политика за утвърждаването си като национална държава.

Но политическият елит на Полша не го прави. Съветска Русия, за разлика особено от нацистка Германия, е третирана през целия период между двете световни войни като неизменен враг на Полша !

Защо става така ? Отговорът на този въпрос не е труден: защото режимът в нацистка Германия не идентичен, но е сродна с тогавашна Полша !

И двете държави са идеологически крайно враждебни към СССР и неговата политикоикономическа система.

И двете държави имат претенциите да бъдат преден пост на Европа против болшевизма – те са решителни защитнички на цивилизована Европа от „ посегателствата на варварите от Изтока”.

Ако това не е социокултурен расизъм, какво друго е ? И в Германия, и в Полша по това време този расизъм има своя естествено нолагащ му се етнически компонент.

Но ако по този аспект може все пак да има различни мнения, то по отношение на териториалния експанзионизъм на Германия и Полша няма никаква разлика. Тогавашният полски политически елит вижда бъдещето на страната си в завладяването на територията от Балтика до Черно море, в които влизаха Естония, Латвия, Литва, Белорусия, Украйна и Молдавия.

Нацистка Германия, като по-голяма държава, имаше и по-големи аспирации – тя се виждаше в източните пространства до Урал

Любопитен и малко известен е един факт : месец след идването на А.Хитлер на власт съветското правителство отправя запитване към Берлин – смята ли новото държавно ръководство на Германия да осъществи начертаната в “Моята борба” на новия канцлер стратегия на въоръжена експанзия срещу Русия. От Берлин не идва никакъв отговор...

За СССР това е много сериозен сигнал за подготовка на война срещу него, но вече с нов агресор.

В същото време започва и онова активно кокетиране на нацистка Германия с нейния източен съсед, за което вече стана дума. То продължава дълго - цели пет години - чак до пролетта на 1939 г.

През този период А. Хитлер лично обявява Полша за “най-добър приятел и съюзник на Германия”, като от своя страна реакционната политическа върхушка на Полша посреща с нескриван ентусиазъм “приятелски протегнатата десница на фюрера”.

Заслепен от традиционната си ненавист към всичко руско, политическият елит на Полша намира в нацистка Германия свой мощен съюзник срещу Съветския съюз.

Но и до 1933 г. полският политически елит следва същата линия – открита враждебност към СССР.

През 1918 г. след век и половина загубена държавност Полша се появява отново на политическата карта на Европа. Дотогава полският народ е разпокъсан и живее в три държави : Русия, Австро-Унгария и Прусия /Германия/. Заслужава да се отбележи, че и тогава полският политически елит смята Русия за свой главен враг, въпреки, че в нея Полша има автономия със статут на царство. Има и свой парламент… Все права, каквито тя няма нито в Австро-Унгария, нито в Германия…

През лятото на 1919 г. новосъздадената полска войска, възползваща се от критичното положение на Светска Русия, навлиза в западните области на Украйна и Белорусия.

Според мирния договор със Съветска Русия Антантата определени тези територии за историческа собственост на руската държава.

Но през 1920 г. , след победоносната за Полша война срещу Съветска Русия, тези територии са присъединени към новата държава. И именно в тях на 17 септември 1939 г. навлиза Червената армия.

Как по-точно става това ?

* * *

Може да се предположи, че отлично действащото разузнаване на Москва е знаело точно времето на готвената от Вермахта агресия срещу Полша, но е сигурно, че никой - нито в СССР, нито на Запад е очаквал такова светкавичен разгром на иначе голямата, силно мотивирана и наистина храбра полска армия.

Западът е очаквал продължителен военен конфликт между Полша и Германия, който да изтощи немците.

Това е очаквала и Москва и по тази причина никакъв “протокол” за източната граница на Полша не ѝ е бил необходим. СССР е щял да получи старите свои територии, чрез преговори с изтощената от войната, но не и унищожена Полша.

От нея е нямало какво повече да се иска. То е трябвало просто да се вземе.И то веднага!

Иначе - при забавяне, немците са щели да завземат тези територии. Но след бързата реакция на Москва те се отказват от това си намерение – иначе освен с Великобритания и Франция е трябвало да воюват и със СССР. А А. Хитлер е имал други намерения

Така, на 17 септември 1939 г. Червената армия навлиза в тогавашните източни територии на Полша. Тогава полската войска вече е капитулирала пред Вермахта, а полското правителство е емигрирало в чужбина и Полша вече не съществува като държава.

Никакво основание нямат и обвиненията, разпространяващи се и днес на Запад, в Полша и дори в определени среди в самата Руси, че през септември 1939 година и нацистка Германия, и СССР в еднаква степен са били агресори.

Но ако е било така следва логичния въпрос - защо тогава Великобритания и Франция, които на 3 септември обявяват война на нацистка Германия, не правят същото и със Съветския съюз ?

Отговорът е прост – защото те не са смятали СССР за агресор!

Самите западни съюзници на Полша не направиха нищо, за да спрат немската агресия. Те се скриха зад отбранителната линия „Мажино” във франция и там бездействаха цели 10 месеца, докато А.Хитлер да нападне и тях.

Войната тогава на дело е вътрешносистемна. Тя стана междусистемна на 22 юни 1941 година, когато цяла обединена капиталистическа Европа със своя огромен промишлен, военен и трудов потенциал нападна Съветския съюз…

* * *

През цялата война емигрантското полско правителство в Лондон демонстрира своето крайно враждебното отношение към СССР. Обратно - позицията на СССР за Полша, изразявана на срещи на “тримата големи” - в Техеран, Ялта и Потсдам - е ясна и категорична – Москва е заинтересована следвоенна Полша да бъде силна, териториално уголемена и да събере в новите си граници възможно най-голяма част от полския народ.

А за непосредственото освобождение на Полша съветските народи заплащат с живота на 600 хиляди свои синове.

Въпреки съпротивата на западните му съюзници СССР налага 8 и половин милиона немци да бъдат изселени от Силезия и Западна Прусия , за да се освободи “жизнено пространство” за полския народ.

И не парадоксално това, че но истинският архитект на съвременна Полша е Й.В. Сталин, а това,че благодарна Полша днес възхвалява своите западни съюзници и хули „злия тиранин Сталин“.

* * *

И така , темата за началото на Втората световна война още дълго ще събужда на Запад духа на омразата към Русия. За това кой друг дух ще се събуди в полското национално съзнание зависи от политическия елит на Полша. Но няма съмнение, че в близко бъдеще там ще властва духът на русофобията, на омраза към всичко руско. . .

Чак до времето, когато верният на Полша съюзник в НАТО и Европейския съюз Федерална република Германия поиска потомците на изгонените от победителите в голямата война 8 и половина немци да се завърнат в историческите си земи.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели