/Поглед.инфо/ Опити да се установи съществува ли в международната система цикъл от войни и мир се правят още от 30-те години от доста изследователи, по-известни между които Питирим Сорокин, Куинси Райт, Арнолд Тойнби, Имануел Уолърстейн, Джордж Моделски и др.
Всички циклични теории предполагат, че войните възникват неизбежно на периодични интервали, повече или по-малко постоянни, или непостоянни в случаите, когато се съберат няколко специфични и допринасящи за това условия (необходими и достатъчни).1
Според цикличният модел в рамките на времето световната система разкрива една регулярност, в която е налице както повтаряемост, така и еволюиране.
Сорокин преброява 862 европейски войни в периода 1100-1925 г., което прави средно над една война годишно. Куинси Райт пресмята около 200 войни между 1480-1941 г., като големите войни са следвани от периоди на мир, траещ от около 50 години....
Арнолд Тойнби разчита, че войните, стрували твърде скъпо, пораждат дълготрайни мирни споразумения между великите сили (Весфалия,1648; Утрехт1 1713; Виена, 1815; Версай, 1919 г.). За съжаление обаче, Втората световна война го опровергава. Тя започва в момент, когато според неговата теория мисловният имунинет срещу войната би трябвало все още да е висок. Тойнби признава, че или теорията му може да се окаже невалидна, или човешката природа трябва да се е променила. Той гледа на тази война като „несъмнено нещо, противно на човешката природа.“
Уви, както смята Русо, човешките същества рядко се водят от разума си и неговата логика и далеч по-често се подчиняват на своите страсти.
Джордж Моделски и Уилям Томпсън се опитват да докажат, че еднополюсната система (появила се след глобална война и доминирана от един хегемон) е „най-стабилната от всички“. Но след края на Студената война сме свидетели по-скоро на „глобален безпорядък“, осигурен от хегемона САЩ.
Действителността все пак потвърждава тезата на двамата изследователи, че еднополюсната система не трае дълго. Тя отстъпва мястото си на двуполюсна, а накрая – на многополюсна – деконцентрирана система, която е и най-нестабилна.
Като се основават на работите на Алфред Тайер Махън (1840-1914)2, Моделски-Томпсън твърдят, че морската сила е важна част от света още от 1500 г., пряко свързана с подхода на дългите цикли. Всеки продължителен цикъл трае около 100 г. и се идентифицира с държава, притежаваща огромна морска мощ (Португалия –XVI в., Холандия – ХVII, Обединеното кралство –XVIIIи САЩ – XX в.).
По-важното е, че според тях глобалните войни възникват почти ритмично, като избори в глобалния политически календар с цел взимане на макрорешения – избиране на нов лидер, когато старият е западнал до такава степен, че вече не може да поддържа стабилна международна система на фона на деконцентрацията.
Подобно на Джордж Моделски и Уилям Томпсън, американският професор Робърт Гиплин твърди, че „хегемонът“ в крайна сметка бележи упадък поради увеличаващите се разходи за поддръжка на доминиращата си позиция в системата, докато разнообразни икономически, технологически и военни преимущества и нововъведения преминават към други нации, някога смятани за по-незначителни, според остарелите вече критерии.
Имануел Уолстейн пък смята, че глобалните войни, създали споменатите три хегемонни държави (Холандия, Великобритания, САЩ), продължават всяка по около 30 години (напр. 1914-1945). Кратката продължителност на подобно положение се отдава на високата цена, която изисква запазването на хегемонията и неизбежното разпространение на икономическите възможности към съперничещи си държави от ядрото на капиталистическия център. Цикличният упадък на хегемонистичния контрол е последван от период на дифузия на силата и съревнование между съперниците в ядрото.
Технологиите от началото на ХХ век (железопътните линии, двигателя с вътрешно горене, магистрали...) водят до доминиращо положение на силата по суша. Близкият изток става така достъпен за Германия по суша, както е бил за Великобритания по море от предходните векове.
За това и американската дипломация от ХХ век (особено 70те г.) възприема концепцията на Халфорд Макиндър (1861-1947) за „Централната земя“ („Който владее Централната земя, управлява Световния остров Евразия“ и съответно „владее света“).
В контекста на нашия въпрос обаче, по-важното е, че за Макиндър борбата между сухопътни и морски сили е обединителен елемент в историята. Първият цикъл на еволюцията на морската сила приключва, когато Средиземно море бива затворено от македонците. В следващия цикъл на еволюция силният по суша Рим побеждава морския Картаген и тогава Средиземно море отново се оказва вътрешно езеро. И през двата цикъла, в рамките на тази древна епоха – македоно-гръцкият и римско-картагенският, една сухопътна сила с успех се противопоставя на морската такава. Точно след Първата световна война, в книгата си „Демократични идеали и реалност“, Макиндър твърди, че централната зона на международната политика е обширната територия, простираща се от Източна Европа до сибирските полета.
През 1997 г. Бжежински пише: „В този контекст, от изключително значение е как Америка дирижира Евразия“ и „Всички политически и/или икономически конкуренти на американското превъзходство са от Евразия. Като цяло евразийската мощ далеч превъзхожда тази на Америка. За късмет на САЩ Евразия е прекалено голяма, за да бъде политически единна.“3 Същата теза защитава в момента Джордж Фридман. Общо взето позната стратегия – разделяй и владей, много подробно и цинично описана (особено) в последната му книга „Вривоопасните точки на Европа“, 2015 г.
Но колкото и шефът на Стратфор да се опитва да хвърли цялата вина върху Европа и „вродената развала в нейната душа“, той не прикрива целите, които стоят пред САЩ в борбата му за оцеляване като хегемон, такива, каквито винаги са били: дестабилилизиране на „граничните територии в Европа, местата, където културите се смесват, където често се водят войни – „взривоопасните точки“. „Такава взривоопасна точка е граничната територия на запад от Русия. Тя вече е подпалена и на множество места горят огньове, но като цяло не всичкия барут е възпламенен и взривът не е повсеместен.“, намеква Фридман.
Грешка, която разбира се САЩ на всяка цена трябва да поправят. Но дали ще успеят?
И от двете страни на Атлантика има „общ враг“. За САЩ и Западна Европа това е Русия, за Русия и БРИКС, Иран и Сирия, това са НАТО и САЩ. Но докато САЩ разчитат на победа чрез разделяне и противопоставяне, Русия сключва съюз след съюз.4 Възстанови политическото доверие в деловите си отношения с Техеран. Оста Москва-Пекин-Техеран – кошмар за Бжежински и Фридман. Въпреки надеждите на Запада, Техеран избра сътрудничество с Русия5; Разбира се, това плаши и Саудитска Арабия (СА) (особено след договореностите в Лозана по иранската ядрена програма), но в същото време помага на кралството да се усети, че е в ролята на пешка. Започнала втора регионална война за 4 години (2011 - Бахрейн, сега Йемен, в нарушение на международното право), Саудитска Арабия е оставена сама на себе си, а САЩ наблюдава доколко е способен сателитът му да действа самостоятелно. Дори доставките на оръжия вече не са редовни. Логично е Ал-Рияд да предприеме военно-техническо сътрудничество с Русия.6
Русия възвърна и позициите си и в Близкия Изток като основен играч7;
Освен Египет, според главния мюфтия на Сирия Ахмад Бадреддин Хасун, и Тунис, и Алжир, и другите арабски държави ще се обърнат към Русия, тъй като „Русия уважава нашия суверенитет,...и не се опитва да налага нищо на никого.“8 9
Декември м.г., в Брито на Тихоокеанския бряг на Никарагуа, беше поставено официалното начало на построяването на Никарагуанския канал, който ще свързва Атлантика и Карибско море с Тихия океан и в който, освен китайският инвеститор Уан Цзин, с инвестиции и специалисти участва и Русия. Наред с това, през юли 2014 г. Даниел Ортега обсъди с Путин военното сътрудничество, включително разполагането на наземните станции на ГЛОНАСС на територията на Никарагуа. САЩ, разбира се, място не си намират10 и логично готвят преврат на Ортега.
2014г. Виетнам отвори пристанищата си за военните кораби на Русия, а Сергей Шойгу заяви, че Русия ще разшири военното си присъствие в света. Върви „активната работа по Сейшелските острови, Сингапур, Алжир, Кипър, Венецуела, Никарагуа и още редица държави“.; През октомври 2014 г. съгласието си за разполагане на руски военни бази на своята територия даде Аржентина....
На всичко отгоре, докато „Европа е в очакване на парад на суверенитети“11, Унгария реши да подпише споразумение за сътрудничество с Китай за възраждане на „Пътя на коприната“. (Проекти по плана включват мрежа от железопътни линии, магистрали, петролопроводи и газопроводи, електрически мрежи, интернет мрежи, морски и други инфраструктурни връзки в Централна, Западна и Южна Азия, както и увеличаване на връзките на Китай с Европа и Африка. Според Пепе Ескобар, това е отговор на ТТИП12).
Няма място да изброявам още обединителни стъпки на „агресора“ Путин, който съвсем скоро реши да сформира и коалиция за борба с Ислямска държава, с която САЩ и не искат, а вече е и под въпрос дали могат, да се справят. Паралелно с това, започнаха преговори и с Катар за урегулиране на конфликта в Сирия и развитието на двустранни търговско-икономически отношения.13
БРИКС И ШОС се обединяват за икономическо взаимодействие (енергетика, транспорт, промишленост, взаимни разплащания в национални валути, формиране на общи инвестиционно-кредитни институции. (последно 8-10 юли в Уфа), а Япония предложи отмяна на санкциите срещу Русия и т.н. и т. н.
С цинизма на Бжежински и Фридман, можем да отбележим, че, за щастие, потърпевшите от американския „стремеж за налагане на мир“ са доста повече от тези, които действително са облагодетелствани от него.
Тук няма място за идеологичски спорове14. Всички горепосочени изследователи признават „високата цена, която изисква запазването на хегемонията“, както от морален, така и от чисто материален характер.
Както в Теорията за световните системи на неомарксиста Уолърстейн периферията е суровинен придатък, под властта на колониална администрация, поставена от Центъра и обслужваща интересите му, така реалистът/капиталист Робърт Каплан говори за раздвоения свят в епохата след студената война и го описва като „Огромна лимузина по покритите с дупки улици на Ню Йорк в районите, където живеят мизерстващи бездомници...“.
Който не е съгласен със статуквото, очаква го демократизия. Само че власт без авторитет се изражда във власт чрез насилие – краткосрочно решение.
В отговор на всичко това, лидерите на 15 държави от трите континента се срещнаха в Уфа, за да обявят излизането си от сянката на американските интереси.15
Американският журналист Фил Бътлър посочва в своя блог: „Предадоха ни нашите, на света му е дошло до гуша от американската хегемония и тормоз, а на Изток изгрява нова звезда, която вече може да се види“.16
Та, кой избор е „цивилизационен“, Българино? Изборът „разделяй и владей“, създавай хаос, геноциди, вечни вражди и войни?
Потъваме стремглаво, отнесени от разрушителната сила на таласократията, докато призванието на крайбрежните държави, пряко граничещи с морето, е „да съхраняват световната връзка.“ (поне според Хегел).
Нищо, че самите американски стратези виждат краха на хегемона и сателита му ЕС и заявяват в прав текст: „Следователно на Източна Европа й се налага да преосмисли стратегическите си позиции.“; „Отчуждаването от Русия НЕ Е умен ход за страните, които не биха желали да рискуват враждебността на Русия по време, когато са напълно лишени и оголени от защита!17.
А ако се сбъдне и страшният сън на Макиндър – руските ресурси и германските технологии?
______________________________
*Таласократията – властта на морето (морските държави) https://bg.wikipedia.org/wiki/Таласократия
1 Тук няма място да обсъждам причините. Повечето от тези изследвания дават твърде различни резултати, тъй като използват различни бази данни, различни дефиниции на войната, различни времеви периоди и различни начини за интерпретиране на резултатите. Въпреки това, част от изследванията, направени до сега се съгласуват в известни ограничени аспекти.
2 американски флотски офицер и историк (известен със Стратегия на анакондата), чиито идеи оказват силно влияние и върху Теодор Рузвелт, който решително допринася за превръщането на САЩ във водеща морска сила. Махън: „Всеки, който достига морската надмощие в Индийския океан [ще] бъде виден участник на международната сцена.“; „Този океан е ключът към седемте морета в двадесет и първи век; съдбата на света ще се реши в тези води.“;
3 Бжежински, Голямата шахматна дъска. 1997, стр. 129
4 Ролята на географския фактор в политиката – разрушителната сила на морето и съзидателната, обединителна сила на сушата. Морските цивилизации са индивидуалистични, изменчиви, непостоянни Обратно, сухоземните цивилизации се стремят съм твърдост, постоянство, социална връзка, обединение, сплотеност..., което налага морлно-етични взаимоотношения.
5 Иран, США и Россия после Лозанны: http://www.fondsk.ru/news/2015/04/10/iran-usa-i-rossia-posle-lozanny-32692.html
6 http://www.fondsk.ru/news/2015/08/10/rossijsko-saudovskoe-voenno-tehnicheskoe-sotrudnichestvo-mozhet-poluchit-razvitie-34727.html
7 Russia: Coming Back to Middle East as Major Actor: http://www.strategic-culture.org/news/2015/08/06/russia-coming-back-to-middle-east-as-major-actor.html
8 Арабският свят обръща гръб на Запада и се насочва към Русия:
9 За сравнение, през 1998 г. по време на симпозиум, посветен на политическата релевантност на Вестфалския мир от 1648 г., тогавашният Генерален секретар на НАТО Хавиер Солана заявява: „... хуманността и демокрацията са същностно несъвместими с оригиналния Вестфалски порядък”; „Вестфалската система има своите граници и преди всичко, принципът на суверенността, върху който тя почива, създаде база за съперничество, а не за общуване между държавите, за изключване, а не за интеграция”.
10 Новият канал ще намали съществено значението на Панамския канал, който макар и формално върнат на Панама през 1999 г., продължава да е под фактически американски контрол и съставлява ключов елемент от глобалните геополитически и икономически интереси на САЩ. Две трети от товарите, преминаващи през Панамския канал са насочени към американски пристанища, а военните кораби на САЩ имат изключителното право да преминават без да чакат ред. Държавите от БРИКС ще имат съществени икономически ползи от новия канал, не само от инвестиционно гледище, а и като стимулиращ фактор на търговския обмен между тях...
11 http://www.fondsk.ru/news/2015/08/09/evropu-zhdet-parad-suverenitetov-34712.html
12 FULL SPECTRUM TRANSPORTATION DOMINANCE http://www.thenation.com/article/the-geopolitical-big-bang-you-probably-dont-see-coming/
13 http://www.fondsk.ru/news/2015/08/08/na-arabskom-napravlenii-rossijskoj-vneshnej-politiki-34691.html
14 (Алфред Тайер Махън е реалист, както и възприелите неговата теория Джордж Моделски и Уилям Томпсън; Макиндър – също. Робърт Гиплин описва себе си като „държавно ориентиран реалист“ , а Имануел Уолстейн е неомарксист, чиято гледна точка за баланса на силите и ролята на националната държава в рамките на международната система не си противоречи с тази на реалисти като Кенет Уолц, Ханс Моргентау, Е. Х. Кар, Робърт Каплан и др.)
15 Putin Isolates America – With Obama’s Help: http://www.phillip-butler.com/putin-isolates-america-with-obamas-help/
16 Пак там
17 http://svetoven.pogled.info/news/66245/Ot-shefa-na-Stratfor-v-prav-tekst