/Поглед.инфо/ Рекордната реколта, събрана в САЩ това лято, няма къде да се продаде. Такъв се оказва резултатът от търговската война, която президентът Тръмп е разпалил с Китай. А най-парадоксалното е, че първите жертви на тази война се оказват същите хора, благодарение на които Тръмп достигна на власт – американските фермери. Селското стопанство стои пред заплахата от огромна криза.
Истинска „битка за реколта” се е разгоряла сега в САЩ. Самата реколта е рекорда – особено успешна е соята, отбелязала 4% ръст в сравнение с миналата година. Проблемът е, че всичкото това великолепие няма къде да се пласира.
Днес половината американска соя, 46% от пшеницата, 21% от царевицата се отглеждат за износ. По-голямата част от тях по-рано отиваше в Китай. В Айова и Монтана има стотици големи ферми, които изнасят на практика цялата си реколта в Китай. Китайците закупуват соя за 17 милиарда долара ежегодно.
Но по време на търговската война, разпалена от Тръмп, властите на КНР рязко ограничиха вноса на соя и зърнени култура от САЩ, а също обложиха с мита вносното свинско. Събраната в САЩ редовна реколта се оказва на практика никому ненужна. А цените на селскостопанската продукция продължава да пада. Само в периода между април и юли тази година цената на соята падна с 20%, а на пшеницата с15%.
Надявайки се на повишаване на цените през зимата и пролетта, фермерите масово складират реколтата. Вече са запълнени всички традиционни хранилища за зърно и царевица. Следват складовете. В най-лошите случаи зърното и соята просто се складират на полето или се заравят в ями. Появяват се най-екзотични приспособления за съхраняване. Фермерите например опаковат соята в найлонови пликове с дължина на футболно поле.
Проблемът е там, че ако пшеницата и царевицата се съхраняват лесно, то за соята и най-малката влага е пагубна. Ако тя леко бъде намокрена, тя започва бързо да гние. Но производителите нямат избор. Ако продадат реколтата сега, означава да изгорят с пари. Единствената надежда е по един или друг начин Тръмп да се разбере с Китай и китайците отново да открият своя пазар.
„По-рано още през пролетта имах предварително резервирани 90% от бъдещата реколта. Тази година за първи път моето зърно няма купувачи”, разказва фермер по обществената радиостанция на щата Айова.
„Моите прасета поевтиняват всяка седмица”, оплаква се фермерът Тим Барек. „Днес свинското струва колкото преди 15 години. Моят фермерски бизнес е заложник на търговската война, чието разпалване не искахме нито ние, нито моите съседи… Но днес се води истинска война. А ние, фермерите от Айова, живеем като на фронта”, допълва той.
Предполага се, че КНР ще намали покупките на американска соя до 75%, но може би тази цифра ще достигне само 90%. Но при всеки случай щетите на американските фермери ще бъде милиарди долари.
По парадоксален образ протекционистките мерки на Тръмп, провокирал Китай да отговори категорично са рикоширали селското стопанство на Америка. А нали именно фермерите и селскостопанските работници от все сърце гласуваха за Тръмп през 2016 г. В „житниците” като Монтана той победи Хилари Клинтън в пъти. А сега изглежда, че президентът е поставил под заплаха бизнеса и целия поминък на своите най-предани избиратели.
Тези избиратели в момента се мятат между патриотизма и страха от разоряване. „Стоя зад президента. Ние всички тук сме за президента. Ние искаме да направи всичко както трябва. Единственото, в което не сме уверени е, докога ще издържим”, обяснява фермерът от Илинойс Роб Албърс пред журналисти.
Администрацията вече е обявила мерки за държавна поддръжка към фермерите. За неустойки министерството на селското стопанство на САЩ планира да отдели повече от 6 милиарда долара, което значи, че средната ферма ще получи около 30 хил. долара субсидия. Производителите се надяват и че държавната Стоково-кредитна корпорация ще им изкупи излишъците на зърно на твърди цени. Тази мярка започват да я прилагат още по времето на Великата депресия. И макар САЩ да не престава да критикува другите страни за държавната подкрепа към селското стопанство, в трудни моменти те по същия начин спасяват фермерите за сметка на данъкоплатците.
Въпросът е дали тези инжекции ще предотвратят кризата в селското стопанство. Дори министерството на земеделието на САЩ вече призна, че печалбите на фермерите през 2018 г. ще бъдат най-ниските за последните 12 години. А и близките години също не вещаят нищо хубаво.
Нали китайските власти, а и простите граждани на Китай възприемат търговските войни със САЩ лично и болезнено. За тях санкциите не са просто бизнес, а звучна обида, „загуба на реноме”. Затова и сега китайските купувачи на селскостопанска продукция развиват трескава дейност, привличайки нови доставчици. Те тъкмо сключиха голям договор за соя с Бразилия, макар и бразилската соя да е по-скъпа от американската. Догодина до Бразилия задължително ще се нареди друг световен лидер по производството на соя- Аржентина. Напълно може да се окаже, че след година-две американските фермери просто няма да може да се върнат на китайския пазар.
Това просто ще ускори процеса на загуба на лидерство в световния износ на селскостопанска продукция. През последните две години САЩ отстъпиха пред Русия по износ на пшеница. В близко време те ще бъдат изтласкани от Китай из Аржентина и Бразилия. Отказът на Тръмп да сключи Транстихоокеанското партньорство също предизвиква критика у земеделците – от тях отнемат перспективните пазари в Югоизточна Азия.
Освен това трябва да се добави, че въведените от Тръмп мита върху вносната стомана и алуминий също косвено удрят фермерите. Всяка техника, съоръжение или контейнери, които имат тези метали, им струват по-скъпо.
Но всички тези неуредици може би щяха да се преживеят, ако лихвите по кредитите бяха останали на предишното, рекордно ниско равнище. Но Федералният резерв постоянно вдига лихвите. А това значи, че кредитите за фермерите стават все по-скъпи, а техните задължения пред банките растат.
Постоянните опити на Тръмп „да накаже” Китай напомнят как през 80-те години президентът Картър реши да накаже СССР за въвеждането на войските в Афганистан. В пакета санкции бе забранено на американските фермери да продават зърно в Съветския съюз. Това решение се оказа „изстрел в крака” и за няколко години потопи селското стопанство на САЩ в най-дълбока криза. Мястото на доставчик на зърно в съветския пазар незабавно бе заето от аржентинските, бразилските, канадските и австралийските фермери. В американското селско стопанство започна цяла редица фалити.
Тогава земеделският комплекс на САЩ преживя криза, невиждана от времената на Великата депресия. Днес американският агросектор има всичките шансове за същото мащабно разорение.
Превод: В.Сергеев