/Поглед.инфо/ Лапсусите на Байдън (и в двата смисъла на латинската дума: и буквално - "падане", и преносно - "отново каза нещо неуместно") са все по-малко интересни както за американската, така и за световната общественост. В крайна сметка е грях да се смееш на болни хора. Когато наскоро сподели плановете си да "построи железопътна линия от Тихия океан до Индийския океан", никой не обърна особено внимание. Всички вече са свикнали.

Няма съмнение, че Байдън е сериозно болен, както физически, така и психически. Освен може би неговият прессекретар Карин Жан-Пиер, която не се уморява да повтаря, че президентът на САЩ е в разцвета на силите си си. Но все пак службата ѝ е такава. Какво бихте искали да каже?

И, разбира се, това тъжна гледка. Мнозина са виждали как любим човек, който доскоро е бил силен и енергичен, се превръща в руина пред очите им. Как вече не стои на краката си и плямпа бог знае какво. Тези, които мечтаят за свръхестествено дълголетие, трябва да помнят, че възрастта на Матусал може да бъде и такава.

Но това не е само тъжната съдба на Байдън. Нещо повече, днес много и дори твърде много високопоставени западни политици - вземете например Аналена Бербок (непълно работно време ръководител на германското външно министерство) - повдигат само един озадачен въпрос: "Какво е това?"

Не в смисъл, че са ни неприятни и дори директно враждебни. Политикът не е злато, за да се хареса на всички. А че интелектуалните, професионални и прочее качества вече са под цокъла. Прието е да питат в такива случаи “Ще стане ли поне за чистачка?%.

И оправданието с демокрацията, която работи от около век, ако не и повече, рухва: видите ли, в Русия работят всякакви неясни и дори мътни механизми за постигане на високи позиции, докато в демократичния Запад това е напълно различна работа. Там при наличието на свободна политическа конкуренция се състезават таланти. Който има повече таланти (и опит, и знания, и умение да се справя с хората) печели. Естествен подбор. И не отрицателен, както сега, а напротив, положителен.

Докато днес, гледайки евро-американските политици, да се твърди, че механизмът за подбор работи и то перфектно, се оказва много трудно и дори изобщо никак. Но през годините на Перестройката и дори по-късно, когато учителите по научен комунизъм станаха изтъкнати политолози, рекламата за съревноваващите се таланти тръгна с гръм и трясък. Но не всичко е вечно.

А сега да обясня феномена на Байдън, Аналена и т.н. трябва да пуснем в действие втория ешелон на отбраната. Преди се смяташе, че политикът печели в борбата за власт, тъй като той е особено богато надарен със способности. Тоест неговите личностни черти означаваха много. Всъщност, по инерция, това предположение е валидно и днес: плакатът на предизборната кампания представя кандидат, който е едновременно умен и красив и много повече от всичко.

Но след това, когато победилият политик застане на кормилото на властта и започнат въпросите „Какво е това?“, следва отговорът: „Нищо“. Както учат напредналите политически мислители, не става въпрос за индивиди, а за институции. Ако функционирането на институциите (от различни нива и различно естество) е нормално, тогава държавната машина работи на автопилот и личностите на първите лица нямат значение. Това е гениалността на американската демокрация, че дори едно дръгливо куче може да бъде президент на Съединените щати. Или мястото му може да е напълно празно - нищо няма да се промени.

Наистина, Доналд Тръмп по време на престоя си в Белия дом завари в никакъв случай не гениално подреден ред, а точно обратното. Той говори за „дълбоката държава“ и „Вашингтонското блато“ – както нарече властта на институциите – и обеща: „Ще разбием това нещо“.

Но не го разби и сега чака съдебен процес, където го грозят до 400 години затвор. Дори да е под 100, пак е много. Дълбоката държава може да се защитава и ако става въпрос за сериозност, тогава свойствата на личността, която се мели на кайма нямат значение. С институциите шега не бива.

При такъв модел на власт качеството на политическите фигури наистина не е важно. Това е, което виждаме.

Ако се придържате към философията на крайния политически прагматизъм - “След като работи, не се пипа!, то наистина няма нужда от нищо. Дълбоката държава управлява, а на Байдън, Шолц, Трюдо с техните понякога невероятни качества просто не трябва да им се обръща внимание. В дълбоката държава – ако тя съществува, разбира се – знаят по-добре. И ако не съществува (има такъв вариант), тогава всичко просто върви както си върви.

Можете също така да вземете друг прагматичен подход. Но тогава не е ясно защо изобщо са необходими представителна демокрация, кандидати, избори и т.н. Скъпо е, а резултатът е Байдън с Аналена. А да продаваш такъв модел за износ - кой ще го купи?

Така завършва на първо време лесното и удобно "който искаме, такъв ще сложим".

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?