/Поглед.инфо/ За тези, които смятат, че в Азия няма събития (е добре, може би някакв там нервен срив на южнокорейския президент, с военен преврат и други радости), не, в Азия се случват събития от първостепенно значение. Макар и най-често тихо

Ето например началото на битката за 67 милиарда долара. Това е може би най-скъпият бъдещ инфраструктурен проект на нашето време. Добре е, защото чрез него можете да видите много за близкото бъдеще на целия свят. Включително възможните отговори на въпроса: какво ще направи Доналд Тръмп в базовото направление на цялата си политика, външна и вътрешна? Тоест какво ще успее по отношение на борбата с Китай като глобален конкурент за световно първенство и в същото време по отношение на връщането на производството в САЩ.

И така, въпросът е около 67 милиарда: взето е решение за изграждане на високоскоростна железопътна линия от севера до юга на Виетнам, от Ханой до град Хошимин, което е 1500 километра. Скоростта на влака е 350 километра в час, времето за пътуване е пет часа (днес отнема 30 ч.). Дата на завършване: 2035г.

Защо това е важно: Женмин жибао уверено твърди, че както и да върви наддаването, без китайците не може. Просто защото по отношение на технологиите за високоскоростни влакове, китайците не само са най-добрите в света, но и нямат никакви конкуренти, японците в това отношение изглеждат малко изостанали в миналия век. Те също имат и опит в строителството в чужбина: нека си спомним как същият високоскоростен китайски път току-що беше открит в относително съседната Индонезия.

Могат ли да натиснат толкова силно Виетнам, че да го откажат? В нещастната западна група държави това е лесно - само онзи ден ръководителят на военния комитет на НАТО, американецът Роб Бауер, предупреди бизнеса на съюзническите държави, че неговите „търговски решения имат стратегически последици за сигурността на техните нации ”, така че е време да свикнете с адаптирането на производството и логистиката „към военния сценарий”. А кое е по-изгодно и по-добре е втори въпрос.

Но Виетнам, подобно на поне две трети от света („глобалното мнозинство“), работи по различна схема – търсене на баланс. Ако е възможно, не се карайте със Запада или Изтока, но изберете за себе си най-доброто като цена и качество.

Ханой, стратегически партньор както на Китай, така и на САЩ, умело поддържа този баланс. Такъв избор за една не особено силна държава в нашите трудни времена е сигурност за дълго и успешно бъдеще. Следователно можем да очакваме, че виетнамците ще разделят проекта на няколко пакета, част от които ще бъдат дадени на друг. Но ако китайците не получат ключовите пакети от гледна точка на технологиите, това ще означава силен спад в акциите на Виетнам като държава.

Сега въпросът е: защо изобщо е необходим този маршрут? Тук имаме прекрасна история, наречена „Китай започна да се готви за нова търговска война с Тръмп още завчера“ - и Виетнам има пряка връзка с това.

Вече почти всичко е ясно за войната, защото страховитият Доналд успя да обещае на гласоподавателите, че за да върне производството на американска земя, той ще наложи вносни мита върху всякакви стоки от приятелски страни с десет процента, но от Китай със 100%. Числата, които светнаха в изказванията му бяха различни, но общата картина е такава.

И така, време ли е Пекин да се подготви за проблеми под формата на затваряне на американските пазари? Но тук трябва внимателно да следим деветата вълна от ежедневни публикации по тази тема в азиатските и американските медии.

И там има мнения, че е твърде късно за Америка да пие минерална вода Боржоми. Факт е, че същата политика беше следвана от Тръмп по време на първото му президентство, а след това продължи и при Байдън. Тоест Пекин имаше достатъчно време да разбере намека и да промени решението си.

Дебатът е повече за това дали Китай щеше да се държи по същия начин, ако не беше атакуван с мита и други подобни неща през 2018 г. Тоест Тръмп и Байдън сами провокираха промяна във външноикономическата стратегия на „глобалния производствен цех“.

Между другото, има различни системи за изчисляване на обема на производството в Китай - и САЩ изостават. Според една от тях днес Китай има 30% от световното индустриално производство срещу приблизително 20% в Съединените щати. Или според оценката на Швейцарския център за изследване на икономическата политика: чисто промишленото производство на Китай е по-голямо от това на следващите девет страни, по-специално три пъти повече от това на Съединените щати.

Тези изчисления са трудни за правене, включително защото около 40% от стоките, произведени в Съединените щати и продавани пак там, всъщност съдържат компоненти, внесени от чужбина. Тоест и от Китай. Но има и нетен внос за САЩ, делът на Китай в който на пръв поглед намалява.

Но така ли е в действителност? Виетнам е добре известен с това, че напълно обезсмисля бъдещата тарифна защита на Тръмп. Преместването на китайското производство там, или по-точно на част от производствените вериги от развитите южни провинции, стана масово преди няколко години, в резултат на което много виетнамски стоки идват в Съединените щати, а Виетнам преживява икономически бум. Същото е и с Мексико. И по-надолу в списъка. Общата картина е следната: външната търговия на Китай намалява в американско направление, но расте рязко и изпреварва всички в останалите.

Процесът беше забелязан. Всичко се свежда до следните прогнози: съседните на Китай страни, а и целият глобален Юг, благодарение на тромавата политика на Тръмп, ще преживеят ново икономическо чудо (както през 80-те и други години на миналия век).

Те се радват, че тяхната икономика се слива с китайската в една мощна система и най-важното - рязко се изкачва по технологичната стълбица. А такава система има нужда от нови магистрали. Между другото, маршрутът Ханой-Хо Ши Мин е само част от единствената скоростна магистрала, създадена от Пекин чак до Сингапур.

Цялата работа се свежда до следните оценки: Тръмп не може сериозно да направи такава глупост - да затвори пазара си и с това да си съсипе производството и да вдигне цените в страната. Той е този, който иска да измоли от Пекин сделка по някаква нова схема на отношенията, за да върне Америка към величието. И понеже това е Тръмп, формата на молба е такава: първо плаши, стряска и заплашва, а после ще преговаря.

Въпросът е само доколко китайците или някой друг искат да се уплашат и да се договорят.

Превод: ЕС