/Поглед.инфо/ Нито една друга армия няма своите защитници на Брестската крепост, където още в първите дни на най-страшната война смъртно раненият съветски войник, стрелял срещу хитлеристите до последния патрон, мигове преди да умре надраскал на стената с празна гилза: „Я умираю, но не сдаюсь. Прощай, Родина!“ (Аз умирам, но няма да се предам. Сбогом, Родино!).

Нито един друг народ не е родил аналог на Двадесет и осемте Панфиловци, загинали до един в защита на Москва, но спрели атаката на десет хитлеристки танка и пехотен батальон, чийто подвиг покъртеният поет Маршак възпява за поколенията: „И стала смерть начало их бессмертья, такой народ не будет побежден!“ (Смъртта беляза тяхното безсмъртие, такъв народ не ще е победен!“.

Нито една друга нация не е устояла на тригодишна зловеща блокада и издържала нацисткия геноциден натиск над Ленинград.

Нито една друга страна не е постлала като Русия/СССР пътя към победата над Хитлеристка Германия с телата на двадесет и седем милиона загинали свои чеда.

Тези истини дотолкова са забравени на Запад, та американският президент да твърди, че победители във Втората световна война са САЩ, а Русия е помогнала.

Сякаш политическите лидери в Америка не са чели романа на американския писател Ъруин Шоу „Младите лъвове“ (1948) или поне не са обърнали внимание на ето този пасаж:

„- Това е истинско престъпление: да оставим руснаците да носят цялата тежест[…].

- Може би това (откриването на Втория фронт – б.м., Х.К.) ще струва живота на милион, милион и половина души[...].

Майкъл изненадано погледна своя приятел, който боботеше разпалено[…], но това не му пречеше да настоява настървено други да проливат кръвта си, защото далече там, на един друг континент руснаците се сражаваха като истински лъвове.“ *

За да се стигне до февруари 2007, когато президентът на Русия Путин заявява в Мюнхен:

„Бих искал да приведа цитат от изказването на генералния секретар на НАТО господин Вьорнер в Брюксел от 17 май 1990 година. Той каза тогава: „Самият факт, че ние сме готови да не разполагаме войски на НАТО отвъд пределите на територията на ФРГ, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност“. Къде са тези гаранции?“

И понеже май не са го разбралии тогава, в края на 2021, седем години след провала през 2014 на Минските преговори за мир в Украйна по вина на Запада, Путин изричаултимативно:

НАТО да се върне на позициите си от 1997 (когато започва масираното разширяване).

Но пак не бива разбран и пак САЩ и НАТО избират трудния път.

И ето, че на 22 април 2022, когато въоръжените сили на Руската федерация започват Специалната военна операция за спасяване живота на сатанински избиваното руско население в Донбас от украинските нацистки военни формирования в продължение на осем години (2014-2022), Путин произнася реч, в която заявява:

„Втори път такава грешка (22.06.1941 – б.м., Х.К.) няма да допуснем. Нямаме право.“

За кой ли път англосаксите правят опит да победят Русия чрез война, за което в случая използват Специалната военна операция, и да овладеят руските ресурси, като правят всичко така, че пак други да воюват вместо тях.

И отново личи, че не са си направили сметката добре.

Едно е да намериш един Горби или един Боря, и двамата школувани комсомолски и партийни номенклатурчици, добрали се с лакти чак до Политбюро на СССР, които за хонорари от раклами на американска пица поднасят държавата на тепсия.

Съвсем друго е да се пресрещнеш с Путин, израснал в обърканите следвоенни години из улиците на Ленинград, където се е научил да се бие, за да оцелява и побеждава, осланяйки се единствено на своите сили и възможности. И който не се съгласява на „сделки“ с националните интереси на Русия.

За Горби и Боря личното проспериране е най-важно в техния живот.

За Владмир Путин просперитетът на Русия е на първо място.

Боря и Горби в сговор събарят Съветския съюз.

Путин нарича деянието им „най-страшната геополитическа катастрофа на Двадесети век“.

Боря и Горби постъпват като Троцки и донякъде Ленин: готови да разрушават или подаряват държавата с имагинерната цел да победи световната революция.

Владимир Путин постъпва като Иван Грозни, Петър Първи и Йосиф Сталин: в името на просъществуването и напредъка на държавата са оправдани малки или големи жертви. Защото ако я няма държавата, няма да има и цел.

Тръмп идва на власт с целта „Да направя Америка отново велика!“.

Но се сърди, че Путин иска същото за своята държава.

И поставя ултиматум. Все едно, заплашва.

Ами ако след подобна заплаха нещо се обърка, какво може да последва?

Затова, много по-спокойно би било да се търсят пътища за равноправен диалог.

Докато от небето могат да падат „oрешници“, а руски младежи масово пеят „Я Русский!“ (Аз съм руснак!), „Встанем!“ (Да се вдигнем!) и „С чего начинается Родина?“ (Откъде започва Родината?), шансовете да се говори с Русия от позиция на силата са нищожни.

Реалностите са такива.

Несъобразяването с тях вещае лоши времена за света и народите.

А пък за нашата страна и народа ни - опасни!

------------------

Ъруин Шоу използва думата „ЛЪВОВЕ“ само веднъж в романа и точно в цитирания пасаж.

Дали пък изваяният художествен образ на саможертвата на руския войник в битката с нацизма като противовес на американския потребителски интерес не е бил използван като мотив от автора да озаглави своята творба „МЛАДИТЕ ЛЪВОВЕ“. Та да се знае и помни кои всъщност са били ЛЪВОВЕТЕ през страшната война и кому се полага човешката благодарност за победата над нацистката чума.