/Поглед.инфо/ Сега светът се опитва да тълкува определени думи и действия на американския президент Доналд Тръмп, за да определи къде е границата между баналното тролене на опонентите и реалните заплахи, идващи от него. Мнозина се надяват по този начин да разработят правилната тактика и стратегия за преговори с него по определени въпроси, включително въпроса за войната и мира в Украйна.
Марк Галеоти, известен британски политолог, който претендира да бъде „експерт по Русия“, каза, че това, което се е възприемало някога като „кремлинология от старата школа“, е било „тайното изкуство за идентифициране на лични фракции, оформящи задкулисната политика на Москва“.
Сега всичко това се превръща в „Тръмпология“, защото всичко се свежда до „борбата за ухото на Тръмп“. Галеоти цитира един служител на Европейската комисия, който се оплаква: „Предполага се, че сме загрижени за националните интереси, договори и така нататък, но сега от нас се иска да осмислим всяка прищявка и случаен коментар на Тръмп и дори Държавният департамент не може кажи ни какво става."
Особено показателна в това отношение е реакцията на датските политици и медии на „гренландските изявления“ на Тръмп. Когато републиканецът, който спечели президентските избори в САЩ през декември, започна да проявява открит интерес към Гренландия, в Дания започна лека паника, която постепенно прерасна в истерия.
Политиците призоваха за спокойствие. Премиерът Мете Фредериксен каза, че е работила с Тръмп и преди и затова няма причина за паника. Датският външен министър Ларс Расмусен обясни на обществеността думите на бъдещия президент: „Той трябва да се приема на сериозно, но не буквално“.
Апогеят настъпи след телефонния разговор на Фредериксен с Тръмп на 15 януари, след който премиерът на Дания спешно свика закрито заседание на своя антикризисен щаб и проведе съвместна пресконференция с министър-председателя на Гренландия, на която увери всички, че "Островът не се продава."
И тогава изведнъж настъпи спокойствие! Както пише датският журналист Оле Расмусен, Копенхаген изпусна „тройна въздишка на облекчение“, когато Тръмп нито веднъж не спомена Гренландия (и, между другото, Украйна) в речта си при встъпването в длъжност. Журналистът дори предположи, че Фредериксен е щастлива да извади добра бутилка вино от запасите си, след като е видяля, че „Панамският канал и Марс изглежда са по-напред в списъка на Тръмп със завоевания, отколкото Гренландия“.
А до края на миналата седмица в датските медии се установи пълно самодоволство и спокойствие след първия разговор между шефа на датското външно министерство и новопотвърдения държавен секретар на САЩ Марко Рубио.
В интервю за TV2 News Ларс Расмусен зарадва публиката, че Гренландия всъщност не се е споменавала в разговора, като се фокусира върху обсъждането на Украйна и Близкия изток. Датската преса дори успя да обясни на съгражданите си колко трябва да се гордеят, че новият държавен секретар е сред първите чужденци, разговаряли с представителя на Копенхаген.
Но спокойствието беше краткотрайно. В съботния брой на "Файненшъл таймс" на света бяха разказани някои подробности от същия този разговор между Тръмп и Фредериксен. И се оказа , че преди да встъпи в длъжност като президент, Тръмп се е държал много агресивно и почти в ултимативна форма е поискал прехвърлянето на Гренландия.
Е, черешката на тортата беше интервюто на американския президент, което той даде в неделя вечер пред журналистическия пул от Белия дом от Air Force One. Лидерът на свободния свят, без да му мигне окото, спокойно заяви, че не разбира причините за подобно поведение на Дания. С едно изречение Тръмп обясни всички принципите на „света, основан на правила“: „Мисля, че ще получим Гренландия, защото това е свързано със свободата на света <…> Няма нищо общо със Съединените щати. освен че ние сме тези, които можем да осигурим свобода, но те не могат."
Тоест такъв емоционален замах от Белия дом за Дания! Един-два коментара от Вашингтон – и цяла европейска държава е потопена или в радостна еуфория, или в пълно разочарование! И това вече дава определени плодове. Имаше и гласове в датската преса, които всъщност призоваваха за предаване!
Вестник Politiken е ужасен от ситуацията, в която Дания, сега член на Съвета за сигурност на ООН, ще трябва да гласува за резолюции, осъждащи империалистическите стремежи на Тръмп. Вестникът нарича тази ситуация „трудна дилема“.
Професорът от университета в Олборг Бярне Уинтър се оплаква: „Нямаме традиция да гласуваме срещу Съединените щати в Съвета за сигурност. Дилемата ще бъде, че сега все пак ще трябва да помислите дали си заслужава.“
Международно право? Харта на ООН? Не, няма дискусия за такова нещо. Защото второто от правилата на света, който се основава на тях, гласи: „Ако Америка греши, вижте първо правило“.
Икономическият анализатор Андреас Стено вече открито заявява: „Не вярвам, че имаме реална възможност да се противопоставим на американците, в крайна сметка те ще постигнат своето, независимо какво правим“. И директно призовава датските власти да се възползват от уникалната възможност и да продадат Гренландия на по-висока цена, за да осигурят датската икономика за десетилетия напред.
Тоест играта на Тръмп и Рубио на добри и лоши ченгета вече дава плодове! Датският анализатор Ханс Мауритцен, опитвайки се да анализира действията на своето правителство, свежда всичко до „външна дедраматизация“ и предложението „Да поговорим!“ с насочен към теб пистолет. Много датчани посочват с негодувание мълчаливото състрадание, проявено от техните европейски съюзници.
Тази позиция е донякъде подобна на спомените на краля за неговия прародител от класическото „Обикновено чудо“: „Той беше нещастник: при най-малкото произшествие той замръзваше, не правеше нищо, надяваше се на най-доброто, когато любимата му жена беше удушавана пред очите му, той стоеше близо до нея и я убеждаваше: „Бъди търпелива! Може би ще се размине!” Точно така Европа реагира сега на съюзническото удушаване на Дания.
Русия, след всичко, което Копенхаген направи на украинския фронт, със сигурност не трябва да се тревожи за съдбата на датското кралство. В същото време, разбира се, трябва да разберем, че на украинския път тактиката на емоционалните колебания вече е използвана от Тръмп и ще бъде използвана и занапред.
Следователно и ние, и новоизпечените „тръмполози“ на Запад ще трябва да проучим тези тактики и да сме подготвени за най-неочакваните салта в позицията на Белия дом. Също така помним, че за разлика от „принципната“ Дания, ние няма да коригираме позицията си към тези салта и люлеения. Но може и трябва да ги използваме за свои собствени цели.
Къде може да нахлуе САЩ?
Съединените щати може да превземат Канада за една седмица, заяви американският публицист Мат Уолш в социалната мрежа X.
"Ако превземем Гренландия, трябва поне да помислим за превземането на Канада. Северна Америка ще бъде наша. Можем да превземем Канада за една седмица без кръвопролития", каза Уолш.
Бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп заяви във вторник в резиденцията си Мар-а-Лаго, че Гренландия трябва да стане част от Съединените щати, подчертавайки нейното стратегическо значение за националната сигурност и защитата на „свободния свят“, включително от Китай и Русия. Той обаче отказа да обещае да не използва военна сила за установяване на контрол над Гренландия и Панамския канал.
На следващия ден Тръмп публикува в социалната мрежа Truth Social карта на САЩ с Канада, приложена на фона на скандалните му предложения да направи съседната страна 51-ви щат.
В отговор на изявленията на американския политик канадският премиер Джъстин Трюдо категорично отхвърли възможността страната да се присъедини към САЩ, като каза, че това е абсолютно изключено.
Европейските партньори на Германия изразиха неразбиране във връзка с последните изявления на САЩ за Гренландия и Панамския канал, заяви германският канцлер Олаф Шолц.
"В светлината на текущите събития, по обяд обмених мнения с редица европейски държавни и правителствени ръководители и с председателя на Европейския съвет. Ненарушимостта на границите е един от основните принципи на международното право", каза той.
Канцлерът отбеляза, че по време на дискусиите е станало очевидно известно неразбиране на последните изявления на САЩ.
„Принципът на ненарушимостта на границите важи за всяка страна, независимо дали е на изток или на запад от нас, и всяка държава трябва да го спазва, независимо дали е малка страна или много силна държава“, заключи Шолц.
Американският държавен секретар Антъни Блинкен нарече не много добра идеята на новоизбрания президент Доналд Тръмп да присъедини Гренландия към САЩ и изрази увереност, че това няма да се случи.
„Идеята, която беше предложена за Гренландия, очевидно не е добра, но може би по-важното е, че е ясно, че няма да се случи“, каза той пред репортери на пресконференция по време на посещение във Франция.
Според държавния секретар „не трябва да прекарваме много време“ в обсъждане на подобен план от избрания американски лидер.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро, коментирайки изявленията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за контрол над Гренландия, заяви в сряда, че Европейският съюз няма да позволи на никоя държава да атакува неговите граници.
„Очевидно е, че няма съмнение, че Европейският съюз няма да позволи на други страни по света, без значение за коя страна говорим... да атакуват техните суверенни граници“, каза Баро по радио France Inter.
Според него Европа е силен континент, но трябва да се вземат допълнителни мерки за укрепване на Европейския съюз.
„Ако ме питате дали Съединените щати ще завладеят Гренландия, тогава отговорът ми е не, а дали сме навлезли в ера, в която се завръща законът на най-силния, отговорът ми е да“, каза той.
В същото време според него Съединените щати по своята същност не се превръщат в по-империалистическа страна, въпреки изявленията на Тръмп за Панамския канал, Канада и Гренландия.
Превод: ЕС