/Поглед.инфо/ Привържениците на Тръмп активно подкрепиха вестителя на фашизма на 21 век Хавиер Майли

„Столицата на Италия е Рим! Рим! Рим е столицата на Италия и ще ви кажа повече! Рим трябва да е столица на ЕС. И искам да отправя това искане към Европейския парламент. Тъй като столицата на ЕС не може да бъде място за разполагане на офиси, тя трябва да бъде място, което най-добре представя неговата хилядолетна идентичност.

Когато гледах речта на министър-председателя на Италия Джорджи Мелони, а именно на нея принадлежи горният цитат, не можех да се отърся от чувството, че гледам дигитализиран и оцветен фрагмент от кинохроника от 30-те години на миналия век и чувам речта на Бенито Мусолини или дори на самия Адолф Хитлер .

В думите на италианския премиер имаше толкова много изразителност, толкова много гняв и дори омраза, че не беше чудно да ги сбъркате с тъмните призраци на миналото.

И въпреки факта, че съвременната политическа наука познава много дефиниции на фашизма, от дясно радикално политическо движение от тоталитарен тип до ултранационалистическа идеология, основана на войнстващ национализъм, социален дарвинизъм, корпоративизъм, расизъм, милитаризъм, решително отхвърляне на либерализъм, социалдемокрация и комунизъм - ще ви кажа основното, без което е невъзможно възникването на какъвто и да било фашистки режим.

За истинския фашизъм се нуждаем от Дуче, лидер, който със своята харизма и пламенни речи ще гарантира, че тълпата ентусиазирано следва пътя на агресията, омразата, ксенофобията, войната и в крайна сметка самоунищожението.

Класическият исторически пример за италиански фашизъм, от който очевидно черпи вдъхновение сегашният ръководител на правителството на Италианската република, възниква като форма на протест срещу социалното неравенство и разрушителната световна война. Но в крайна сметка той не само хвърли Италия в нова, още по-разрушителна световна война, но и доведе страната до пълна разруха и обедняване на широките маси.

Както отбелязва Голямата руска енциклопедия, „фашизмът като форма на управление се явява като тоталитарна система, която използва методи на насилие и принудителен консенсус, за да поддържа своето господство, разчитайки на силите за сигурност и мултидисциплинарни масови организации, активно насаждаща омраза към вътрешни и външни врагове и култът към лидера, претендиращ да формира нов тип отношения в обществото и да възпитава „нов човек”, строго регулиращ икономиката и социалните отношения, стремейки се към териториална експанзия и световно господство“.

„И въпреки че фашистките партии и движения се различаваха значително едни от други, те споделяха много общи характеристики, включително краен милитаристичен национализъм, пренебрежение към изборната демокрация и политическия и културен либерализъм, вяра в естествената социална йерархия и управление от елити, както и че фашистките партии и движения и желанието да се създаде Volksgemeinschaft (на немски: народна общност), в която интересите на индивида да бъдат подчинени на благото на нацията“, пише вече Енциклопедия Британика.

Не просто реших да ви „измъчвам“ с научни дефиниции и мое собствено разбиране за същността и признаците на фашизма. Всичко това, за да видите как Илон Мъск прави характерен жест с дясната си ръка „от сърцето към слънцето“ под възторжените писъци на американската тълпа, и да разберете, че всъщност той се обръща към същите корени и същите образи като премиера на Италия Джорджия Мелони, която мечтае и дори настоява, подобно на своя „предшественик” Мусолини, за възраждането на Римската империя.

И въпреки че самият израелски министър-председател Бенямин Нетаняху се отнесе снизходително към „нацисткия поздрав“ на Мъск и който нарече американския милиардер „голям приятел на Израел“ (обаче застъпничеството на Нетаняху в сегашните реалности е по-скоро като „черна точка“ ), прекомерната си страст към наследството на тоталитарните режими от миналия век предприемачът, мечтаещ за полет до Марс, дори не се опитва да скрие.

Точно вчера, не без гордост, той публикува отново в блога си в социалната мрежа X линк към цитат от книгата „Проектът Марс“ на Вернер фон Браун (между другото създателят на немските V-1 и V -2 ракети, които бомбардираха Лондон през септември 1944 г.), в който се предсказва, че бъдещият лидер на Марс ще се казва "Илон".

И като знаеш всичко това, някак по съвсем различен начин възприемаш високите оценки, които настоящият президент на Аржентина Хавиер Майли получи от Мъск, чиято неотдавнашна реч на Световния икономически форум (WEF) в Давос (Швейцария) предизвика истинска сензация .

„Добро обяснение за това какво прави държавите повече или по-малко проспериращи“, нарече речта на Майли бъдещият марсиански фюрер.

„Той заслепи Давос с бомби на истината и здрав разум“, блика про-Тръмповския канал Fox News във възхвалата си за аржентинския лидер.

„Той носи нов дух в Аржентина“, така коментира политиката на Майли основателят на форума в Давос, глобалистът Клаус Шваб.

Що за дух е това и на какво намирисва реториката на бившия аржентински телевизионен водещ, чийто изключително екстравагантен стил на управление вече се превърна в притча во язицех?

„Тук съм, за да ви кажа, че западният свят е в опасност. И е в опасност, защото онези, които трябва да защитават западните ценности, поддържат визия за света, която неумолимо води към социализъм... Днешният свят е по-свободен, по-богат, по-мирен и по-проспериращ от всякога в нашата история. "

Всичко това стана възможно в неговата приказка, благодарение на факта, че бизнесмените са герои... Регулирането на монополите, унищожаването на печалбите и унищожаването на нарастващите доходи автоматично унищожава икономическия растеж, каза Хавиер Майли на публиката.

Едновременно с това ексцентрикът обвини за всички беди на съвременния свят не корпорациите, жадуващи за свръхпечалби, а събраните от него заедно в един куп „комунисти, фашисти, нацисти, социалисти, социалдемократи, националсоциалисти, християндемократи, Кейнсианци, неокейнсианци, прогресисти, популисти, националисти и глобалисти“, между които, както заявява самоукият аржентински „философ“, „няма разлики“.

След като се запознахме с „теорията“ на Майли, време е да обърнем внимание и на неговата практика. След като получи бедна и разрушена страна в началото на управлението си, новият президент на Аржентина започна да я „реанимира“, използвайки методи, приличащи по-скоро на опит да забие последния пирон в ковчега на аржентинската икономика:

  • обезценяване на националната валута;

  • либерализация на цените с едновременен отказ от индексиране на заплатите;

  • масови съкращения на служители в публичния сектор;

  • намаляване на държавното финансиране за социални програми (над 160000 засегнати домакинства);

  • намаление на държавните разходи с 30% само за месец за сметка на най-уязвимите слоеве от населението;

  • планиране на увеличение на данъците върху доходите на средната класа.

Нищо ли не ви напомня? А ако го кажем така: Русия, „светите 90-те години“ , реформата на Гайдар? По-топло ли е вече? Е, какво е чувството?

И по-нататък Майли като цяло следва класиката: забрана на работническите стачки и внасяне в парламента на законопроект за „извънредно положение“, който дава на президента на страната практически диктаторски правомощия. Е, здравей, добре дошъл дуче Майли!

И на този човек, както пишат всички западни медии, в Давос се нареди цяла опашка от фенове и почитатели (всички до един, представители на транснационални корпорации и големи световни бизнеси), които искаха да засвидетелстват уважението и преклонението си пред аржентинския лидер. решимост не просто да се вдъхнови от фашистките практики от миналото, но буквално да изгради нов фашистки режим в Аржентина.

Бих искал да завърша с още един цитат, който прозвуча по германската телевизия по време на обсъждането на плановете на Тръмп за разрешаване на ситуацията в Украйна.

„Добрата новина е, че мирът в този регион няма да дойде на първия ден“, каза журналист от ZDF, отговаряйки на въпрос дали Доналд Тръмп има далновидността да разбере, че Украйна трябва да спечели и че той не трябва да приема дали това решение е приключило главата на Украйна?

Разбира се, и преди съм забелязвал, че нивото на милитаризъм и русофобия в Европа и въобще на Запад е извън класациите и те все по-малко се сдържат, разкривайки истинските си чувства и намерения. Но увлечението на съвременния западен елит по фашизма и нацизма се превърна в нещо като откровение дори за мен. Това обаче, уви, си заслужаваше да се очаква.

Превод: ЕС