/Поглед.инфо/ Две взаимно изключващи се философии за развитие на международните отношения и света през двайсети и първи век.

Конфликтът е фондаментално епохален, защото в същността си е проявление на съперничество между две различни цивилизационни култури на международно общуване между народите – на зависимост и подчиненост или на равнопоставеност между суверенни държави за взаимно развитие.

Старият свят, който от векове се крепи на експанзионистичната западна доктрина налага на човечеството – разделяй и владей от позицията на силата и военната сила, исторически за втори път е изправен пред гигантска заплаха.

Икономически, военнотехнически и технологично да бъде изпреварен от Изтока.

Първият път заплахата беше идеологическа с появата на социалистическата алтернатива, която успя да заложи в основите на световното развитие мирът и по-голяма справедливост в международните отношения.

Докато по настоящем заплахата не е идеологическа, а от финансово – икономическият и технологически напредък на Изтока, обусловен от културно – историческата му идентичност.

И още по същественото, че се развива вътре в капитализма като глобално господстваща система.

Имаме повторение на нещо подобно, което се случи с разпадането на Светския блок, от вътрешно политически и икономически причини.

Вътрешните процеси на глобализация разкри възможности за монополизация на глобалния капитал в преследване на главната си цел за която съществува за по-голяма печалба, задвижи един от основните закони на капитализма – за неправомерното и непропорционално развитие на производителните сили вътре в отделните капиталистически страни, което се мултиплицира глобално.

Мотивиран за максималистична печалба глобалистичния капитал инвестира, индустриализира и разви икономическия суверенитет на Изтока, който сега се превръща в най-голямата му заплаха за вековното му господство над света.

Проекцията на новия ред който предлагат страните на БРИКС съдържа непредходни ценности на мира и живота и сътрудничество на споделената отговорност и справедливост във взаимоотношенията между народите.

Всъщност основният цивилизационен конфликт в началото се съпътстваше от вторичен геополитически, който предхождаше войната в Украйна.

В потвърждение е необходимо да се напомни как Западът пропагандно организираше международни форуми в защита на западния либерален модел на демокрация срещу авторитаризма на Изтока и националната държава. И опитите подобно на Светския блок да изнася социализъм. Сега за разлика от тогава изнася демокрация отвън насилствено с войни (Ирак, Либия, Сирия) и с вътрешна подривна дейност за колониално проникване и влияние с цел ресурси или като военно – стратегическо пространство.

С началото на войната в Украйна се видя, че сблъсъкът от геополитически се превърна във вътрешно европейски и американски проблем по отношение на политиката на упражняването на демокрацията в Западния свят. Вижда се, че либералниятмодел е в криза.

Тенденцията в ЕС на все по-голямо отдръпване на хората в подкрепата си за този модел на либерално – пазарна демокрация на политическо устройство на обществените отношения се усеща като регресивен. Дълбоко деформиран от тежката симбиоза на мултинационалния капитал с политическата власт.

И институционално ЕС е неговото политическо представителство на несполучлива хибридност между изборна парламентарна представителност с публична легитимност и назначена от него изпълнителна власт в лицето на ЕК. А тя от своя страна с цялото съдържание на законодателната рамка за сметка на суверенитета на страните членки защитава интересите на корпоративния над национален капитал, безпрепятствено да завладяванационалните пазари и картелно да задушава частните национални производства и свободата на пазара.

С оглед на тази сложна картина, тази институционална организация на ЕС вече не отговаря на глобалните предизвикателства пред които е изправена Европа и Запада като цяло. И ще го отслабва все повече в съперничеството с Изтока.

Изпреварващото развитие на технологиите, геополитическата динамика на конфликтностклиматичните промени изискват огромни финансови ресурси, които милитаризацията на икономиките поглъща, което засилва и изостря социалния натиск върху обществените отношения.

Никога след Студената война социалния мир в Европа не е бил изложен на риска от взривяване. За сега все още назрява и проявленията му се консервативно националистически. Причината за тази политическа нестабилност в Европа освен милитаризацията на икономически са в начина по който се практикува демокрацията. С ясни признаци на неспособност да се справя в този модел на колониални зависимости . и с по-голямата ефективност на икономическото развитие на Изтока и стремежа му да промени световния ред към по-голяма свобода на избора за развитие.

Икономическия ръст на Китай за 2024г. бележи 5%, на Русия 3-5%, докато Европа се намира в рецесия.

В този контекст политическото устройство на по веракализирано, централизирано управление на обществените отношения, които практикува Изтока показва много по-добри икономически и социални резултати. В способността му да взема по-бързи и рационални решения за справяне с динамиката на съвременните предизвикателства пред които е изправен света и най-вече на технологичния прогрес.

Поради тези причини се наблюдават в ЕС засилване на националистическите изблици за по-голяма национална самостоятелност. Те набират публична организирана легитимност чрез алтернативни партии, които се явяват изразители на тежненията на народите за по-силна национална държава.

Надигащата се заплаха е толкова голяма за съществуващия публичен демократичен ред, че „демократичната“ върхушка в Европа се принуждава да използва тоталитарни способи, като спечелилите партии национални избори не се допускат до властта или се анализират изборните резултати (Румъния).

Потресаващи приоми, непознати даже в тоталитарната практика на социализма, който още повече дискредитира демокрацията в очите на европейците.

Колониалната политика на западна хегемония на влияние над другите народи и егоистично присвояване на ползите от векове, се е вкоренила психологически в съзнанието на западните елити, като навика на втора природа.

Ползата и изгодата с експлоатация на изостаналостта на другите народи е част от западната индивидуалистична култура и се приема от западните общества за нещо нормално, полагащо им се като отношения между господари и подчинени. Трансферирането на богатството чрез ограбване на другите народи спомогна на западните елити след Студената война да поддържат висок социален стандарт и изсмукват работната сила и тушират социални напрежения.

Настъпило е обаче точното историческо време, когато колониалната психология и практика на западна културна хегемония се сблъсква и влиза в противоречие с източната цивилизационна култура, която със своята икономическа развитост заплашва да отнеме вековното ѝ лидерство в света.

Икономическият и социален напредък на Изтока олицетворява исторически унаследена култура на приемственост, последователност и иреархичност в обществените отношения върху съхраняване на традициите и познание на историческите уроци на развитие.

В този смисъл политическата и икономическата културна структура на източните общества изграждат обществено съзнание на общност, на национално, колективистично мислене за справедливост и хуманност. Това което Европа загуби.

На основата на тези неприходни ценности на идентичност се формулират обединяващи национални цели, планирани във времето, които дисциплинират обществените отношения и обуславят усещането за лично и национално достойнство.

Анализ до тук сочи, че силата на концепцията на Изтока за споделеното развитие е в нейната актуалност, като отражение на социалното осъзнаване на народите в света за по-голяма справедливост и достоен живот.

Погледнато исторически конфликтът между културите на Запада и Изтока набираше сила далеч преди войната в Украйна с началото на разрушаването на старата колониална система в средата на миналия век.

Изходът от Студената война в полза на Запада забави неговото развитие с упражнявания нов инструментариум на постколониализма.

Руско-украинската война катализира ускоряване на основния конфликт между стария свят, който беше наложил Запада и новият, който сега се диктува от Изтока.

Организационното концептуално начало като цивилизационен проект се постави с учредяването на БРИКС през 2009г. по инициатива на Бразилия, Русия и Китай.

Стратегическата цел на БРИКС не преследва отслабване на Запада с противопоставяне с военни съюзи, а всяка цивилизация да се развива на основата на своята културно-историческа идентичност и общуват по между си свободно, да защитава равнопоставено и справедливо своите национални интереси. Без зависимости и диктат на по-силния. Западът и конкретно САЩ да си останат лидерите сред другите властови центрове за развитие на света, но в западното културно пространство.

Привлекателната сила на БРИКС се засили особено когато надвисна опасността над Запада да загуби войната в Украйна. Това го принуда за първи път в историята да наруши основния закон на капитализма за неприкосновеност на частната собственост и да се разпорежда с чужда държавна собственост. Руските доларови резерви в западни банки от замразени бяха активирани в помощ на Украйна.

Този безпрецедентен акт доведе до срив в доверието на долара и застраши валутните резерви на другите страни в западните банки. Това обстоятелство принуди страните членки на БРЕКС да потърсят алтернативи да се освободят от доларовата зависимост на световна разплащателна валута в между търговските си отношения.

Ако проследим исторически процеса на опитите за освобождаването от долара, като финансов инструмент на колониална зависимост не започва с основаването на БРИКС, а с войните на САЩ в Ирак, Либия, Сирия и сега войната в Украйна е катализатор на тази тенденция.

И в случая източният властови център като част на многоостовия свят постепенно, макар и болезнено ще изтласкат западната цивилизационна култура на експлоатация на другите народи да се самоограничи до своето културно пространство. И бавно да отстъпва и уважава стремежа на останалия свят, за открито, мирно сътрудничество между народите като равни. И невъзможност да изнасят и налагат своите културни порядки и ценности и уважават суверенитета на другите страни.

В това се състой същността на коренно различната опасност за американското лидерство, защото сега не произтича от идеологии, а от културно-историческото развитие на Изтока, който умело използва западната развитост и се превърна в мощна икономическа сила, която се отказва от военните съюзи и провокиране на конфликтност в международните отношения.

Днес светът е коренно променен и не може да бъде управляван по старо му с отживяла времето си колониална политика.

Схематичната политика която проповядва и предлага Западът, като практика влиза в остро противоречие с източното разбиране за споделеното общуване и взаимодействие между народите.

Източната кауза на споделената отговорност на взаимно свързано развитие и справедливост, обединява все повече страни, защото жаждата за справедливост е основният проблем който огнетява и потиска живота на съвременното човечество.

Консулидацията на западната политика показва, че се осъзнава източната заплаха като жизнена опасност за вековното им господство на разпоредители на световната съдба. И ще използват милитаризация на световната икономика и икономическата война, за да отслабят източната заплаха.

В същото време народите от глобалния юг се намират на етап на социално себеосъзнаване. И готовност да използват настоящата несигурност на западната хегемония за окончателно освобождаване от останките на посколониалните порядки. И постигна пълен суверенитет свободно да избират и да се разпореждат с целите си за национално развитие за измъкване от бедността и изостаналостта си.

Те са загубили доверие в западната политика и нейния колониален модел за постоянна изостаналост и са в изчаквателна позиция за преориентиране на Изтока, който вдъхва все по-голямо доверие.

Това твърдение намери израз в отношението на глобалното мнозинство към войната в Украйна, които не осъдиха или запазиха неотралитет по конфликт и не се солидаризираха със Запада за осъждане на Русия като агресор.

Задаващата се промяна е необратима и се доказва от фактологията на икономическото развитие на страните от БРИКС.

Появяването на БРИКС е историческата промяна в света в началото на 21 век обединяваща над 50% от световното население и 41% от световния ВВП срещу 29.8% на Г7 от световната икономика.

С водещи производства на газ, петрол, зърнени храни, месо, минерали и др.

Според данни на МВФ БРИКС стана най-голямата икономика в света. Само китайската икономика към м. октомври 2024г. съставлява 19% от световния ВБП сравнено със САЩ 15%. Интересна е структурата на ВБП на САЩ като производствен дял представлява само 10%, докато Китай е единствената индустриална супер сила в света отговаряща за 35% от глобалното брутно индустриално производство, три пъти повече от САЩ.

И ако Западът се хвали, че НАТО е най-големия военен съюз съществувал в историята на Земята, то Изтока предлага БРИКС, най-голямата и най-значима по съдържание икономическа организация на Земята, обединяваща нации с огромно население и с невероятен икономически и технологичен капацитет.

БРИКС не е военно образувание или съюз насочен срещу трети страни или група страни обединени от Запада във военно политически съюзи.

Въпреки огромната икономическа мощ и потенциал БРИКС е мирна организация в която страните членки се обединяват около зачитане на ценностите на една или друга страна, и най-висшата ценност на мира и живота. И свободния избор на страните, които споделят алтернативата на колониализма и блоковото противопоставяне.

Обединение на интересите на народите за национално развитие, независимо от икономическото им равнище.

По-силно развитите страни не разглеждат по-слабото развитие като обречени на изостаналост и територия за нов вид колониализъм, а като възможност за искрено взаимно подпомагане за изграждане на собствена индустриална база и инфраструктура на икономическа свързаност, логистика и икономически суверенитет за постепенно интегриране в световната икономика.

В БРАКС протича подготовка в намиране на собствени финансови инструменти за освобождаване от доларовата зависимост и изключването му от вътрешно търговските разплащания между страните за сега със собствени национални валути.

За да се разбере колко фатално опасен е БРИКС за западната хегемония е достатъчно да посоча, че всяка страна чиито водачи са се опитали поединично техните страни да се освободят от долара бяха ликвидирани и страните им бяха разорени с войните в Ирак и Либия. Поради тази заплаха Саудитска арабия е разколебана за присъединяването си към БРИКС.

Сега доларовата агония на САЩ идва от мащабите на икономически организирана сила в лицето на БРИКС и нарастващата им икономическа мощ и невъзможност на това геополитическо пространство да прилагат колониалната си политика чрез долара, военна сила и финансиране на неправителствени структури, които разединяват геополитически обществените отношения.

Война в Украйна разкри военнотехническата неподготвеност на Запада въпреки НАТО, поради структурно националната разпокъсаност на различни военнотехнически комплекси ориентирани съобразно собствените ресурси за самоотбрана в преобладаващата си част в частни корпорации.

Няма единна икономическа и военно техническа свързаност и инфраструктура, както на национално, така и на съюзно равнище. Все проблеми от системно естество, които са характерни за съвременния постлиберален капитализъм.

Това състояние на тромаво организираща се западна способност за сигурност се дължи на интелектуалния срив на нивото на системния анализ след Студената война. Закъснял Западът не предвиди с късогледата си политика опасността, че рано или късно ще се изправи срещу развитоста на Изтока. Поради тези причини западните елити сами влязоха в клопката на собствените си егоистични интереси и деиндустриализираха страните си за сметка на интересите на народите си.

Обратна трансформация към превиждащата им се реиндустрализация, за която говори Д. Тръмп и управляващата върхушка на ЕС е гигантска задача, граничеща с невъзможното. Тя е жива само в съзнанието на по-старите поколения като спомен. Да си „възстановим фабриките“ прокламира Д. Тръмп във встъпителната си реч като президент.

Поне за Европа поради високите цени на енергоносителите и конкурентна неспособност това е невъзможно, не само икономически, но и социално непоносима задача. Ако приемем, че това е преодолимо в обозримо бъдеще, то глобално за Запада като цяло със сигурност е невъзможна реиндустрализация с това състояние на западните общества, превзети от индивидуализъм и потребителска култура и политическа нестабилност.

За да се реиндустриализира съвременния Запад ще е необходима дълбочинна промяна на досегашната му цивилизационна култура.

В съвременните западни общества индустриалния дух да произвеждаш отдавна е загубен. Необходимите навици, производствен и технологичен опит и дисциплина са далечно минало и чуждо на съвременните западни поколения.

Д. Тръмп със сигурност ще се стреми тази историческа тенденция на развитие на света на Изток да я обърне.

Затова залогът е огромен за Русия, Китай и за останалите страни членки на БРИКС и за Запада и предстой тежък компромис в полза на мирното сътрудничество между народите или продължаването на конфликтите, войните и общата световна несигурност. Съпътствана с пилеене на огромни финансови ресурси за милитализиране на икономиките и изключване на дипломацията за постигане на мир.

Приключването на войната в Украйна ще узакони новото изменение в съотношението на силите и кой къде стой в развитие към многоостов свят.

Развръзката на този военен и геополитически конфликт ще ускори необратимо изхода от епохалната битка между Запада и Изтока за определянето на направлението в световното развитие до края на века.

Мирът и развитието или войната като последно убежище на дълбоката държава да запази диктатът си над света.