/Поглед.инфо/ Дън Хао, анализатор в Китайския институт за международни изследвания, генерален секретар на Изследователския център на ШОС, пише за новата стратегия на САЩ и Китай в Централна Азия, а също така дава експертна оценка на вътрешнополитическите промени в региона.

Авторът отбелязва, че на фона на глобалните промени, пред които е изправен съвременният свят, страните от Централна Азия преминават през етап на сериозни трансформации, свързани с корекциите, направени от САЩ в стратегията им в Централна Азия, прехода на властта в Казахстан и Узбекистан, както и проблемите, с които се сблъскват Китай в региона. Основните промени в ситуацията в Централна Азия не са случайни, а са резултат от въздействието на различни външни и вътрешни фактори.

Според китайския анализатор ситуацията в Централна Азия като цяло остава стабилна през последните години. В политически план всяка държава в региона активно следва пътя на развитие, който съответства на общото политическо положение. В икономически аспект страните реагират на рецесията, като се стремят да подобрят живота на населението, като същевременно прилагат дългосрочни и средносрочни стратегии за развитие, насърчават структурните реформи и увеличават нивото на съпротива срещу външни заплахи. На фронта на сигурността страните започнаха решителна борба срещу екстремистите, предприеха строги превантивни мерки срещу ръста и укрепването на опозицията и използваха подкрепата на великите сили за поддържане на националната и регионалната стабилност.

В областта на конкуренцията между великите сили външните сили като САЩ и Русия са в състояние на конкуренция и съжителство в Централна Азия, а регионалната структура показва все по-очевидна многополюсна тенденция. И все пак конкуренцията между великите сили все още е под контрол. Въз основа на собствените си интереси, големите сили не искат хаос и вълнения в региона. Страните от региона обикновено провеждат балансирана външна политика спрямо великите сили, надявайки се, че това ще генерира здравословна конкуренция в Централна Азия.

В същото време, според експерта, не може да не се забележи, че фактори на нестабилност и несигурност се натрупват и увеличават в Централна Азия. На фона на бързите промени в глобалната ситуация Централна Азия претърпява големи промени от общ и дългосрочен характер, които ще имат неизмеримо въздействие върху настоящата и бъдещата ситуация, както и структурата на Централна Азия.

Промените в Централна Азия

Авторът идентифицира три основни фактора, под влиянието на които се наблюдават дълбоки трансформации в Централна Азия.

Първо, отношенията между великите сили в Централна Азия се променят бързо. Основният признак на тези промени е, че САЩ са направили значителни корекции в стратегията си в Централна Азия. Настъпи преход от стратегия за сдържане на Русия към сдържане както на Русия, така и на Китай. В същото време преминаването от миналата стратегия, фокусирана основно върху политиката и сигурността, към еднакво внимание както към политиката и икономиката, така и към всестранната конкуренция, доведе до нов кръг на ожесточена конкуренция между великите сили и геополитическата конкуренция в Централна Азия.

След разпадането на СССР Централна Азия се превърна в арена за борба на великите сили, особено за САЩ и Русия. В опит да затвърди статута си на единствена суперсила, Съединените щати се включиха активно в регионалните дела, опитвайки се да отслабят и премахнат влиянието на Русия и да завземат господстващо положение. Откакто Тръмп дойде на власт, Съединените щати промениха значително своята външна стратегия. За първи път Китай започва да се разглежда като „стратегически конкурент“ и за първи път „китайската заплаха“ измества „руската заплаха“. Именно на този фон САЩ започнаха да правят сериозни корекции в стратегията си в Централна Азия, демонстрирайки намерението си да задържат все повече Китай. Тази стратегия, според Дън Хао, включва:

  1. Ограничаване на инициативата „Един пояс, един път“ в Централна Азия. За тази цел САЩ активно договаряха създаването на механизъм за диалог относно стратегическите инвестиции в инфраструктура и координацията със своите съюзници (Индия, Япония, Австралия). Така те възнамеряват да създадат „Свещен алианс“ , който ще се конкурира с „Един пояс, един път“;

  2. Повдигане на въпросите, свързани със Синцзян, под лозунга за защита на правата на човека, прилагане на стратегията за разделяне на Китай и отслабване на отношенията между Китай и страните от Централна Азия.

На второ място, както отбелязва китайският експерт, в Узбекистан и Казахстан се случват промени, които се проявяват главно в прехода на власт. И двете страни навлизат в нова ера на развитие, която оказва влияние върху цялостната регионална ситуация. През есента на 2016 г. Шевкет Мирзиоев стана новият лидер на Узбекистан и започна да прилага политика на реформи и откритост, която има голямо влияние върху политическата ситуация в целия регион на Централна Азия. През 2019 г. Казахстан също инициира процеса на прехвърляне на върховна власт, в резултат на което Токаев дойде на власт. Едновременните промени, настъпили в двете регионални сили са безпрецедентни в развитието на страните от Централна Азия след тяхната независимост. Значението на тези събития надхвърля двете страни и има регионален характер, което е свързано с няколко обстоятелства:

Първо, Казахстан и Узбекистан са регионални сили и промените в тези страни засягат целия регион. Сближаването на страните от региона, по предложение на двамата лидери, може да допринесе за възникването на нова ситуация на мирно съжителство и общо развитие на петте страни от Централна Азия, за първи път от независимостта.

Второ, за разлика от Таджикистан и Киргизстан, реформите в Узбекистан и Казахстан не бяха извършени под външен натиск, а бяха доброволни и спонтанни със силна вътрешна мотивация. С други думи, поради факта, че Казахстан и Узбекистан осъзнаха, че централизираният модел на развитие не е в състояние да отговори ефективно на множество вътрешни и външни предизвикателства, двете страни едновременно започнаха да ускоряват вътрешните реформи, като правиха съответните корекции и промени, за да се адаптират към новите реалности.

Трето, благодарение на съвместните усилия на Узбекистан и Казахстан, лидерите на петте държави в региона се срещнаха два пъти през 2018-2019 г., за да обсъдят въпроси на регионалното сътрудничество в Централна Азия. Повишеното желание и увереност в способността да решават собствените си проблеми показват, че страните от Централна Азия ще играят по-важна роля в регионалните дела в бъдеще.

Причини за промяна в Централна Азия

Според експерта промените, които се случват в Централна Азия, не са случайни и имат дълбоки и сложни предпоставки.

На фона на големи трансформации в международен и регионален контекст, САЩ направиха големи корекции в стратегията си в Централна Азия, които отразяват дългосрочните стратегически намерения на Вашингтон.

Първо, ограничаването на Китай се превърна не само в обща цел на правителството и опозицията на САЩ, но и в дългосрочна и глобална тенденция, показваща, че ограничаването на Китай в Централна Азия е нова стратегическа цел за САЩ. В момента вътрешната политика в Съединените щати е поляризирана и обществото е разделено, но почти всички политически сили са съгласни, че Китай е основният съперник. Новото поколение елити, родени в края на Студената война и след Студената война, станаха по-агресивни в своите възприятия и отношение към Китай. За да запазят хегемонията, САЩ ще направят всичко възможно да сдържат Китай, въпреки ротацията на партиите и смяната на поколенията, и тази тенденция постепенно ще се засилва. В същото време САЩ са изчерпали политическите инструменти в различни области. Съединените щати използваха инструменти като налагане на мита, закони, насочени към граждани извън страната, блокади на индустриални вериги и финансови санкции, за да потиснат икономическото развитие на Китай. Съединените щати разглеждат Китай като най-голямото предизвикателство пред неговата глобална хегемония. Така на фона на настоящата ситуация, засилването на ограничаването на Китай в Централна Азия е неизбежно.

Второ, стартирането и прилагането от Китай на инициативата „Един пояс, един път“ не само демонстрира мощна движеща сила за икономическото развитие на Централна Азия, но също така има все по-голямо въздействие върху цялостната ситуация в целия регион. С развитието на инициативата се очаква икономическото влияние на Китай в Централна Азия да продължи да нараства. В същото време, в контекста на съвместното изграждане на „Един пояс, един път“, нови концепции, предложени от Китай, като „съвместни преговори, съвместно изграждане и споделяне“, „откритост, устойчивост и цялост“ се възприемат все повече от страните от Централна Азия. Така влиянието на Китай в Централна Азия се е увеличило значително. В отговор на това в Съединените щати възникна чувство за криза. Правителството на САЩ и академичните среди ги призовават да се възползват от своите предимства и да се конкурират директно с Китай, като посочват, че ако те продължат да не правят нищо, те ще "стоят и гледат как Китай доминират в Евразия".

Трето, многогодишните усилия позволиха на САЩ да се превърнат в решаваща сила в Централна Азия и влиянието на Вашингтон върху страните от региона като цяло нараства. Страните от Централна Азия следват стратегия за дипломатическо равновесие между великите сили, което кара САЩ да мислят, че има възможност да се възползват от това, създавайки илюзии и сляпо самочувствие да поемат рискове, сдържайки Китай.

Освен това, както отбелязва авторът, прилагането на реформи за отвореност в Узбекистан всъщност е неизбежен резултат от развитието на ситуацията. Узбекистан се придържа към принципа на стабилност от независимостта и създава политическа система със силен президент и слаб парламент, ефективно противодействащ на „трите сили на злото“, „цветните революции“ и поддържащ висока степен на политическа стабилност. С течение на времето обаче недостатъците на тази система стават все по-очевидни, което не само води до слаба законодателна дейност, но и възпрепятства икономическото развитие.

Въпреки че Узбекистан премина към пазарна икономика след придобиването на независимост, той запази голяма част от плановата икономика на Съветския съюз. Прекомерният контрол, недостатъчната жизнеспособност на първоначалната система, съчетана с недостатъчно отворена икономика, ограничения върху чуждестранните инвестиции, високите нива на население и че страната няма излаз на море, се превърнаха в пречка за прогресивното развитие. Единственият изход от ситуацията би била реформата.

От дипломатическа гледна точка дълго време под влияние на такива проблеми като развитието на трансгранични реки, териториални и етнически спорове отношенията на Узбекистан със съседите му в Централна Азия, особено с Таджикистан и Киргизстан, не бяха приятелски настроени. Това доведе до неблагоприятна ситуация в Узбекистан, която не само се отразява на външния имидж на страната, но и създава нови пречки пред нейното икономическо развитие и регионално сътрудничество.

Казахстан винаги е бил модел за провеждане на реформи в Централна Азия. Първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев активно насърчаваше политическите реформи. През последните години се полагат усилия за разширяване на правомощията на парламента и засилване на ролята на политическата партия, като същевременно се запазва основната власт на президента. Във връзка с епохата на Назарбаев прехвърлянето на властта става все по-спешно. На този фон Назарбаев обяви оставката си, а Токаев пое поста. Това е важна и перспективна реформа, осъществена от Назарбаев.

Влиянието на Китай върху страните от региона достигна безпрецедентни размери.

В момента Китай е основният търговско-икономически партньор и източник на инвестиции за страните от Централна Азия. Китайският пазар също става все по-привлекателен за страните от Централна Азия. Влиянието на Китай върху страните от региона достигна безпрецедентни размери. В този контекст, както пише Дън Хао, Китай не може да избегне някои негативни фактори в страните от Централна Азия.

В същото време, като развиваща се голяма държава, Китай продължава да се сблъсква с набор от нови предизвикателства: как да се противопостави на многообразието и различията в страните от региона и да търси общи точки, как да се противопостави на различни регионални механизми и решения за управление, как да подобри собствената си мека сила и да преодолее всички трудности в процеса на прилагане на стратегията за „излизане отвъд“.

Основните тенденции в развитието на ситуацията в Централна Азия

Според Дън Хао промените в стратегията на САЩ в Централна Азия неизбежно ще имат много негативни последици за общата стабилност в региона в бъдеще.

Първо, това ще добави несигурност към политическата стабилност в Централна Азия. По отношение на големите политически промени след разпадането на Съветския съюз, настъпи голяма промяна в отношенията между САЩ и Русия. Сляпото озападняване на петте централноазиатски държави в началото на тяхната независимост доведе до политически сътресения, които бяха пряко свързани със сложния подход на Русия към Запада и липсата на фокус върху Централна Азия, докато САЩ се възползваха от възможността и насърчиха парламентарната демокрация . До 2005 г. Съединените щати се приближиха до нациите в региона. На фона на антитерористичната война в Афганистан Съединените щати отново започнаха да укрепват стратегията си за запад в Централна Азия, което доведе до „цветната революция“ в Киргизстан. Сега ситуацията в Централна Азия достигна нова критична точка. Това се проявява във факта, че САЩ започнаха да сдържат Китай и Русия. Това със сигурност ще доведе до сериозна нова заплаха за стабилността в Централна Азия.

На второ място, това ще хвърли сянка върху сигурността на региона . По-специално, това ще се характеризира с факта, че новата американска стратегия в Централна Азия ще:

  1. Създават пречки пред сътрудничеството в региона в борбата срещу „трите сили на злото“. Съединените щати се придържат към двойните стандарти, атакуват антиекстремистката дейност на Китай в Синдзян на основата на защита на правата на човека, търсят възможности да провокират отношенията между Китай и страните от Централна Азия, като по този начин позволяват на международните терористични сили и религиозните екстремистки групи да се засилят в региона;

  2. Създават рискове за развитието на “Един пояс, Един път”.. САЩ използваха прозападни неправителствени организации и сили на общественото мнение, за да подклаждат постоянно антикитайски демонстрации в страните от Централна Азия, дискредитираха проекта и подтикват радикални сили да критикуват финансираните от Китай предприятия в Централна Азия;

  3. Влияят върху социалната стабилност. През последните години икономиките на страните от Централна Азия не успяха да излязат от затруднението си заради западните санкции срещу Русия. Сега страните от Централна Азия са изправени пред търговско напрежение между Китай и САЩ. Влошаването на икономическото развитие доведе до сериозни проблеми в материалното благосъстояние на населението. В резултат на това социалната стабилност в страните от Централна Азия е обезпокоителна.

Трето, това е пречка за благоприятното регионално развитие на Централна Азия. Съединените щати провокираха геополитическа конфронтация в Централна Азия, което ще постави регионалното управление в по-големи проблеми и рискът от регионални вълнения да стане по-критичен.

В същото време е ясно, че САЩ все още се сблъскват с много пречки пред постигането на стратегическите си цели в Централна Азия. Според китайския експерт страните от Централна Азия няма да се подчиняват сляпо на американската инициатива. Въпреки че САЩ призоваха всички страни да се противопоставят на инициативата „Един пояс, Един път“, страните от Централна Азия всъщност не подкрепиха идеята, тъй като САЩ не можеха да осигурят по-конкурентна алтернатива и по-атрактивни икономически ползи.

Понастоящем в Централна Азия само Китай има желанието и способността да развива инфраструктура и взаимното свързване в голям мащаб. Страните от Централна Азия явно се противопоставиха на едностранния подход и протекционизма, които всъщност изясниха истинската позиция на страните от Централна Азия. Опитът на САЩ да използват трансгранични етнически групи, за да предизвикат шум около Синцзян и да прекъснат отношенията между Китай и страните от Централна Азия, също е неуспешен. Екстремизмът е обществена заплаха, която заплашва Китай и страните от Централна Азия. Борбата с екстремизма е често срещано изискване на Китай и страните от Централна Азия. Тъй като разбирането за реалната ситуация в Китай продължава да се задълбочава, страните от Централна Азия все повече ще разбират и подкрепят борбата на Китай срещу екстремистите в Синдзян.

Освен това, според Дън Хао, Русия няма да позволи на САЩ да правят каквото си искат в Централна Азия. САЩ продължават да гледат на Русия като на истински геополитически противник в Централна Азия. Задържането на Русия остава важна стратегическа цел за Съединените щати в региона. По отношение на тенденциите в страните от региона, големите промени в политическата ситуация в Узбекистан и Казахстан всъщност доведоха до нови реформи в Централна Азия. Реформите в двете страни повлияха на бъдещето на региона.

От политическа гледна точка избраните президенти на Узбекистан и Казахстан засилват своя курс към вътрешнополитически реформи. Основните цели са премахване на системните злоупотреби, повишаване на административната ефективност, повишаване на безпристрастността и справедливостта и изграждане на обществено доверие. Като цяло демократизацията може да се превърне в основната насока на политическите реформи в Узбекистан и Казахстан. Общата тенденция е децентрализация и ефективно балансиране на структурата на властта. След като научиха уроците на сляпото озападняване в началото на независимостта, Узбекистан и Казахстан трябва да помислят повече за демократизацията. Вместо да копират сляпо и да се втурват напред, държавите трябва внимателно и постоянно да прокарват напред демократизацията, за да осигурят стабилност. Поради влиянието на много исторически и реални фактори, вероятността Казахстан и Узбекистан да въведат демократична система от западен тип е малко вероятна. Най-вероятно това ще бъде подобрена версия на съществуващата система.

Узбекистан и Казахстан засилват своите вътрешни икономически стратегически корекции. Това ще се превърне в мощен стимул за развитието на регионалното сътрудничество в Централна Азия. В момента страните от Централна Азия активно подобряват ситуацията в региона, особено добросъседските отношения, за да създадат добра инвестиционна среда за привличане на чуждестранни инвестиции. Така се очаква постепенното развитие на регионалното сътрудничество в Централна Азия. Разбира се, в бъдеще, било то икономическите реформи на Узбекистан и Казахстан или регионалното сътрудничество на страните от Централна Азия, ще има много затруднения и пречки. Въпреки това, водена от много положителни вътрешни и външни фактори, икономиката на Централна Азия бележи резултати и в крайна сметка ще може да постигне местни пробиви.

От гледна точка на Китай в Централна Азия, въпреки нарастващия натиск и трудности, има много повече възможности, отколкото предизвикателства. Първо, нарастващата икономическа мощ на Китай и огромното пазарно пространство са привлекателни за страните от Централна Азия, създавайки мощна предпоставка за укрепване и разширяване на влиянието на Китай в Централна Азия.

Второ, инициативата „Един пояс, Един път”, предложена и приложена от Китай, напълно отговаря на нуждите на икономическото развитие на страните от Централна Азия и предоставя ефективна помощ на страните от региона в тяхното трудно положение.

Трето, Китай и страните от Централна Азия нямат основни различия или конфликти на интереси. Напротив, Китай е установил стратегическо партньорство с всички страни от Централна Азия. В същото време ШОС се превърна в мощна платформа за Китай и отправна точка за засилване на сътрудничеството със страните от Централна Азия. И накрая, както обобщава китайският експерт, Китай и Русия са установили силна връзка на стратегическо сътрудничество в региона и перспективите на Китай в Централна Азия са обещаващи.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели