/Поглед.инфо/ Икономическата криза кара европейските политици да търсят нови начини за попълване на бюджета. Новите данъци, повишаването на пенсионната възраст и продажбите на държавна собственост вече не задоволява финансовите потребности на държавите, изпитващи финансови трудности.
Естествено, че на политическата сцена започват да се появяват лидери, готови да предлагат на избирателите свои идеи за разпределяне на финансовото бреме на кризата между европейските страни, в това число и съгласно принципа за „историческа справедливост”. Вдъхновени от примера на гръцките политици, искащи от Германия репарации за Втората световна война, някои румънски политици също решиха да си спомнят за дълговете на Германия от епохата на Третия райх. Сенатор Йоан Гише каза, че ще настоява за предприемане на мерки за завръщане на германския дълг.Румънската преса твърди, че съгласно данни на Националната банка на Румъния, на 31 август 1944 година „румънският дълг” на фашистка Германия е съставлявал 1 милиард райхсмарки или близо 16,5 милиарда днешни щатски долара.
Въпреки че сенатор Гише е от управляващата коалиция, едва ли правителството на Виктор Понта ще се съгласи да предприеме конкретни крачки за изискване на този дълг. Страхът от влошаване на отношенията с Германия е очевидна причина за нежеланието на правителството да напомня на Берлин бившите му дългове.
След като правителството на Германия подкрепи президента Траян Бъсеску във вътрешнополитическата му борба с коалиционното правителство, допълнителното изостряне не е от интерес на румънския премиер.
От друга страна, трудно е да се предположи, какви реални възможности за изискване на дълга може да има румънското правителство. Съгласно мирния договор, подписан от Румъния по резултатите от Втората световна война, официален Букурещ се отказва от финансовите си претенции към Германия.
Ако Букурещ все пак поиска изплащането на 16 милиарда долара, шансовете за успех ще са призрачни, и работата дори не е в сумата на претенциите на румънските политици: признала този си дълг, Германия би създала прецедент, от който незабавно ще се възползват и други членки на Европейския съюз.
Освен това, не бива да се забравя, че всички спорове около репарациите и дълговете от периода на Втората световна война са идеална почва за националистични настроения. Но игрите с историческата памет и взаимните претенции едва ли ще подобрят финансовото положение на европейските страни, изпитващи сега икономически трудности.