/Поглед.инфо/ Действията на САЩ и Турция в Сирия предизвикаха възмущение сред останалите страни от НАТО. Първият възмутен става френският президент Еманюел Макрон. Той каза, че е научил за напускането на американците в “Туитър”, а Турция не е обсъждала военната операция с другите членове на Алианса. Възникна ситуация, при която някои членове на военния блок пренебрегват своите партньори в организацията. Но противоречията в НАТО всъщност са още по-големи.

Американските противници на Тръмп отдавна го обвиняват, че не оценява НАТО, подкопавайки атлантическата солидарност - и сега подобен упрек беше изразен от френския президент. Изказвайки се в Брюксел, Еманюел Макрон нарече неспособността на НАТО да отговори на турската операция "сериозна грешка" от страна на Запада.

Макрон припомни, „че Франция, САЩ и Турция са членове на НАТО :

Но аз, както всички останали, научих от съобщения в “Туитър”, че САЩ са решили да изтеглят войските си от Сирия и да освободят зоната. И разбирам, че друга държава от НАТО е решила да атакува онези, които бяха регионален партньор на международната антитерористична коалиция ... Това, което се случи през последните дни, е груба грешка на Запада и НАТО в региона. Мисля, че за дълго време отслабихме репутацията си сред партньорите в района, които се бориха заедно с нас. Също така мисля, че това поставя под въпрос функционирането на НАТО ... Ето защо е важно да можем да се съберем и да координираме действията си. Поне три европейски държави (Франция, Германия, Великобритания) и Турция. “

Всъщност НАТО се оказа напълно неработоспособно - действията на неговите членове не са съгласувани с останалите. Държавите напуснаха северна Сирия, Турция започна военна операция там, а европейците можеха само да негодуват и да поискат спиране на турското настъпление. Тогава САЩ се договориха с Турция да прекратят операцията - и отново европейците нямаха нищо общо с нея.

Въпреки че не НАТО официално действа в Близкия изток, а международна коалиция, събрана от американците, всички разбират, че това е военно присъствие на страните от Северноатлантическия алианс. И когато те дори не могат да координират действията си в Сирия, това увеличава недоверието към тях от всички регионални сили. Щатите предадоха кюрдите, а Франция ги подкрепя, макар и дипломатически. Турция не отговаря на европейските призиви и възнамерява да прогони кюрдите от техните граници. И всички тези страни са част от един военен съюз.

Разбира се, това не е първият път, когато НАТО се сблъсква с вътрешни противоречия. Достатъчно е да си припомним турско-гръцките спорове за Кипър през 60-те и особено през 1974 г. Тогава положението можеше дори да стигне до военен сблъсък между двете страни - членки на НАТО (Гърция и Турция). Но настоящата криза се случва в напълно различни геополитически условия.

Няма противоположен военен блок. Тоест, през 70-те години беше възможно Турция да се плаши със съветската военна заплаха и с Варшавския договор, а сега Анкара купува руски С-400 и координира военните си операции в Сирия предимно с Москва, а не с Вашингтон.

Второ, Доналд Тръмп наистина отслабва НАТО, просто защото иска да премахне отговорността за Европа от САЩ и да прехвърли по-голямата част от разходите и опасенията за европейската сигурност върху плещите на европейците и самия Европейски съюз. Разбира се, Тръмп не може да разпусне НАТО, но иска Америка да взема свои собствени решения. Влиянието на Великобритания и Франция на своя съюзник по НАТО в тези условия пада дори повече, да не говорим за влиянието на такава неядрена и не съвсем суверенна страна като Германия.

Трето, разбирайки тази тенденция, големите европейски сили (Франция и Германия) започват да говорят за необходимостта от създаване на европейска армия. Въпреки че плахо и с уговорки, че отбранителната политика на Европейския съюз е обвързана с НАТО, но процесът така или иначе започна.

Четвърто, Турция е по-силна от преди, макар и обвързана с Европейския съюз, вече не гледа на Запада като цяло като на гарант за своя суверенитет. Тя все повече може да го гарантира независимо. Мечтите за европейска интеграция отдавна са погребани и присъствието в НАТО има смисъл за Турция само като оформление на нейното военно партньорство със САЩ. Проблемите с американците веднага удрят отношението на Турция към Северноатлантическия алианс, а натискът на европейците и ЕС върху Турция само допринася за недоволството на Анкара. Като цяло Европа и Съединените щати нямат начин да повлияят на Ердоган: през годините на неговото царуване и особено през последните години те преминаха през почти всичко и всеки път бяха принудени да търсят начини за помирение. Просто е - Западът се нуждае от Турция повече, отколкото Турция от него. НАТО не може да си позволи загубата на единствения си азиатски участник.

Пето, Алиансът наистина губи доверие в други части на света, в случая Близкия изток. Не защото американците предадоха кюрдите и ще се правят заключения относно цялото НАТО като такова. А защото цялата политика на Запада, тоест НАТО, в региона през последните десетилетия, е непоследователна и несъгласувана. Щатите атакуват Ирак - Франция и Германия се обявяват срещу. Щатите притискат Иран - ЕС се обявява срещу. Щатите по всякакъв начин играят заедно с Израел - ЕС се опитва да помогне на палестинците. И така по почти всички въпроси. Да, НАТО се бори единно срещу “Ислямска държава”, но сега те си тръгва, а Иран, Русия и Турция остават, но последната не като член на НАТО, а като независима регионална сила.

Военното присъствие на САЩ в Близкия изток е огромно, това е в пъти повече от присъствието на която и да е друга нерегионална страна. Каква е ползата от това за НАТО, ако участието на другите държави от Алианса в регионални конфликти зависи от волята и желанието на САЩ? И ако утре САЩ напуснат Близкия изток - и кажат, че това е европейски проблем, както вече казват за Украйна? По принцип Тръмп така и вече говори за Сирия.

При тези условия вътрешната криза в НАТО придобива съвсем различен характер. Не е ясно кой сега по принцип се интересува от изглаждането на противоречията в съюза. Ясно е, че американските глобалисти са интервенционисти - но те са частично ограничени от Тръмп. Ясно е, че британските стратези са атлантисти, но те имат трудна ситуация с Брекзит. Остава само франко-германският тандем, но по принцип той не може да бъде център на военен блок, създаден от англосаксоните, за да контролира Европа и да поддържа господството на глобалния атлантически проект.

Превод: В.Сергеев