/Поглед.инфо/ Турция се обърна към МААЕ с искане да спре дейността на АЕЦ “Мецамор” в Армения. Като оправдание за искането си Турция изтъква опасността от разрушаване на АЕЦ поради земетресение. Друга причина е уж остарялата технология, използвана за изграждането на обекта. „Нашият регион и светът не могат да си позволят втори “Чернобил”. АЕЦ „Мецамор“ трябва да бъде затворена“, заявиха от турското външно министерство, като подчертаха, че Турция не може да бъде безучастна към това, което се случва само на 16 километра от нейната граница.
История на въпроса.
Атомната електроцентрала (пусната през 1976 г.) наистина се намира в сеизмично активна зона. И е проектирана точно да устои на ударите на стихията.
Ефективността на защитата на атомната електроцентрала беше ясно доказана през декември 1988 г. по време на земетресението в Спитак. Град Спитак и още 58 села бяха напълно унищожени. 21 града и повече от 300 селища бяха частично разрушени. Земетресението извади от строя около 40% от индустриалния потенциал на Арменската ССР. Атомната електроцентрала в Мецамор обаче не пострада, като издържа на ударите със сила 6,25 по Рихтер. Но властите (както СССР, така и Арменската ССР), под впечатлението от аварията в Чернобил през 1986 г., избраха да спрат двата реактора и да спрат строителството на енергоблокове № 3 и № 4.
След разпадането на СССР и началото на първата Карабахска война Армения се оказва в енергийна и транспортна блокада и при липса на алтернатива на 5 ноември 1995 г. вторият реактор е пуснат отново. В определени периоди АЕЦ “Мецамор” осигурява до 70% от производството на електроенергия в републиката.
Тогава Иран дойде на помощ на Армения, в чиито северозападни райони липсва електричество. Иран доставя газ на Армения. Армения плаща за това, доставяйки електроенергия на Иран. С нарастването на топлинното производство в Армения, производството на електроенергия в АЕЦ възлиза на около 40%–45% от общото производство на електроенергия в републиката.
През 2014 г. Армения сключва споразумение с “Росатом” за модернизация. Обсъдиха възможността за удължаване на срока на експлоатация на съществуващия блок на АЕЦ „Мецамор“ до 2036 г. На 23 март 2023 г. кабинетът на Армения стартира процеса за официално удължаване на срока на експлоатация на атомната електроцентрала.
Азербайджан, Турция и Грузия
Азербайджан изрази искания за затваряне на арменската атомна електроцентрала през 2021 г. Мотивите на Азербайджан са разбираеми, тъй като затварянето на атомната електроцентрала означава почти двойно намаляване на енергийните доставки на Армения. В същото време способността на Армения да доставя електроенергия на Иран ще намалее, което според анализатори от Баку може да намали активността на Иран в подкрепа на Армения. Сега Турция открито играе на страната на Азербайджан.
Лишена от производство на ядрена енергия, Армения ще се закачи за азербайджанската газова игла, което означава, че няма да може да представлява заплаха за Азербайджан. Особено ако до този момент се отвърне от Русия, напусне ОДКС и влезе в ЕС и НАТО.
Според Пашинян Западът, за да се отдръпне Армения от Русия и да излезе от ОДКС, трябва да предостави на републиката гаранции за сигурност и да допринесе за уреждане на отношенията със съседите. За това Пашинян е готов да плати с Арцах и затварянето на руската военна база в Гюмри. В същото време той сериозно отслаби арменската опозиция, за която отбраната на Карабах беше една от основните цели и чиито активисти, защитавали Карабах с оръжие в ръка, сега, след предаването на републиката, преминават през процедури за филтриране в азербайджански плен.
Сега в сметката е включено затварянето на арменската атомна електроцентрала. Турция и Баку засилват натиска върху Ереван. За Турция, която в момента блокира влизането на Швеция в НАТО, изказването срещу модернизацията на атомната електроцентрала от руснаците в Армения е демонстративна стъпка, показваща, че Анкара върви в крак с „прогресивния Запад“ (и в същото време със Зеленски) , който настоява за въвеждане на мерки срещу “Росатом” в следващия пакет от санкции на ЕС). Всъщност Турция не е готова да се откаже от сътрудничеството с “Росатом”. Но доставката на електроенергия за Армения от атомната електроцентрала “Акую” е винаги добре дошла!
Великобритания, САЩ, ЕС и НАТО
Оценявайки позицията на западните партньори, Ереван разчита на предишния интерес на Запада към изграждането на транскавказки енергийни коридори, по които газът и петролът от Туркменистан и Азербайджан биха могли да текат към Европа, заобикаляйки Русия. Съществуващият газопровод ТАНАП минава от Азербайджан през Грузия до Турция. Когато се обсъждаше създаването на Южния коридор, изграждането на тръбопроводи през Армения беше възпрепятствано от неразрешения конфликт между Ереван и Баку.
Въпросът е, че сега е по-лесно да се направи втори клон по трасето на съществуващия газопровод през Грузия, отколкото да се започне ново строителство в Армения. Европейската индустрия, разбира се, се интересува от по-евтин тръбопроводен газ. Но това ще намали търсенето на по-скъп втечнен отвъдморски газ „с молекули на свободата“. И е възможно Лондон и Вашингтон да саботират усилията на Брюксел.
За Закавказието това означава, че трайният мир там не е в интерес на Лондон и Вашингтон. По-точно в двете англосаксонски столици има кръгове, заинтересовани от създаването на хаос по границите на Русия. И целта не е само да отрежете Европа от евтиния газ. Възникването на мащабен конфликт в Кавказ (особено ако Русия и Иран могат да бъдат въвлечени в него) е една от техните цели.
За Турция окончателното умиротворяване в Кавказ и създаването на директен транспортен коридор към Азербайджан са изгодни, но не и възникването на хаос. Но нарастващият натиск върху Армения създава предпоставки за експлозия както вътре в Армения, така и за иранска намеса.
Русия и Кавказ
Русия по начало е заинтересована от установяване на мир в Кавказ. И ако руското общество по време на Първата карабахска война беше по-скоро проарменско (и имаше историческо обяснение за това), тогава руската дипломация дълго време внимателно поддържаше определен баланс. Сега, след като Пашинян обяви Русия за виновна за резултатите от собствените си действия, а в Армения се култивират антируски настроения, този баланс може да започне да се измества. В крайна сметка за Русия е важен мирът в Кавказ и наличието на транспортен и енергиен коридор към Иран. Ако това може да се постигне без участието на неадекватния Пашинян, значи е така.
Руските мироопазващи сили могат да останат в Карабах със съгласието на Азербайджан (който има полза от това да бъде разглеждан като страна, лоялна към своите етнически малцинства). В същото време усилията на арменската диаспора на Запад да инициира антиазербайджански санкции само засилват това отношение на Баку.
Някои от западните елити, залагайки на създаването на зона на хаос по руските граници, са заинтересовани да провокират Турция и Азербайджан да предприемат драстични стъпки и след това да подкрепят Армения (или, алтернативно, да провокират Иран и след това да подкрепят Турция). А Русия е заинтересована от установяване на мир в региона и развитие на сътрудничеството с всички свои съседи.
“Росатом” като кост в гърлото
Що се отнася до претенциите на Турция и Азербайджан към арменската АЕЦ, всъщност това са претенции на Запада към руската ядрена индустрия, която не е умряла през 90-те години, а напротив е в челните редици на гражданската и военни технологии. „Росатом“ е една от ключовите руски държавни корпорации, центърът на технологичните, финансовите и дори политическите постижения на Русия.
Нито по отношение на съотношението цена/ефективност, нито по отношение на общото техническо ниво нито една западна компания не успя да се конкурира ефективно с “Росатом”. Ето защо, когато една държава обяви търг за изграждане на нова атомна централа, се упражнява политически натиск, така че руската компания да бъде изключена от списъка на участниците в конкурса. Когато това не може да стане навреме, те се стремят да преразгледат резултатите от съществуващия конкурс и да анулират победата на руската компания. Такъв беше случаят с конкурса за изграждане на нов реактор в АЕЦ „Дуковани“ (Чехия), такъв беше случаят и с договора за изграждане на АЕЦ „Ханхикиви“ във Финландия.
Полагат се огромни усилия, за да се принудят страните с АЕЦ от съветско време да ги затворят или поне да преминат към използване на западни горивни касети.
Такъв беше случаят с Украйна, която отказа да закупува гориво за своите атомни електроцентрали от Русия и премина към горивни касети, произведени от “Уестингхаус”. В тези условия турската „атака“ срещу арменската АЕЦ обективно играе срещу „Росатом“, каквото и да казват в Истанбул, декларирайки планове за продължаване на сътрудничеството с „Росатом“. Така Турция открито се включи в играта на Запада срещу руската ядрена индустрия. Преди това или САЩ, и Украйна, или страните от ЕС (Финландия, Чехия) си позволяваха да правят това.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?