/Поглед.инфо/ Когато звярът е приклещен в ъгъла, той става особено опасен. Порошенко е звяр. Безмилостен и уплашен звяр. Загубата на власт за него е равносилна на разпадането на цялата му „империя“. Няма съмнение, че животът на цялото му семейство е в пряка зависимост от това дали ще може да задържи властта в Украйна.

Ако изборите се проведоха днес - шансът на Порошенко да излезе сред лидерите е не повече от 10-15%, като се вземе предвид привличането на административните ресурси. И какво ще стане през пролетта? Политически фалит като на другия компрадор Юшченко? Тоест Порошенко няма как да остане президент по повече или по по-малко законен начин. Но има реален шанс да остане на власт чрез налагане на военно положение. Ако изборите не могат да бъдат спечелени, те просто трябва да бъдат отменени! Логиката на такава стратегия е очевидна.

Дръзка постъпка. Но - предвидима. Спомняте ли си как Саакашвили, същият фалирал президент, уреди провокация на Лопота на границата между Грузия и Русия в края на август - началото на септември 2012 г.? Инцидентът, който се случи на границата с Русия, уж свързан с опит за проникване на членовете на незаконните въоръжени формации от Грузия в Русия, завърши преди да започне дори. Тогава провокацията беше възпрепятствана, но това събитие почти стана причина за нова вълна на ескалация на конфликта между Грузия и Русия по сценария от август 2008 г. в Южна Осетия. Целта на провокацията бе да се укрепи позицията на Саакашвили преди следващите избори за парламента на Грузия.

Но Украйна не е Грузия. Мащабите са други и целите на глобалистите тук са много по-сериозни. Изборите приближават, а резултатите от преврата все още не са довели до очаквания резултат на организаторите на „революцията“ от чужбина. Да, местните „акционери на Майдана“ станаха много по-богати и значително повишиха статута си. Но всъщност не за това „се организира Майданът“! Порошенко в момента, въпреки че политически губещ, поне засега е президент на Украйна. Глобалистите нямат перспективен кандидат за този пост, значи и скоро ще загубят влиянието си в колонията.

Няма изход - трябва да оставите Петро Порошенко на власт с всички възможни средства, без да се смущавате от средствата. С него най-малкото има възможност напълно да се изпълни плана на неоконсерваторите в Украйна, а смяната на властта ще унищожи така внимателно изградената стратегия.

Един от най-интересните файловете в „ДжорджСоросЛийкс“, попаднали в мрежата след хакерски атаки на интернет-ресурсите на Джордж Сорос, е документът „Краткосрочна и дългосрочна интегрирана стратегия за новия Украйна“, изготвен от 12 март 2015 г. лично от световния авантюрист.

Документът съдържа стратегически съвети на Сорос със срокове от три месеца до пет години. Една от точките на програмата е възстановяването на бойния капацитет на Украйна, без да се нарушават минските споразумения. Консултирането на украинските власти по първия въпрос би трябвало да се предостави на бившия генерал Уесли Кларк, полският генерал Скрипчак и няколко експерти от Атлантическия съвет. Те би трябвало да дават препоръки към президента на Украйна Петро Порошенко за това как да се възстанови боеспособността на Украйна, формално без нарушение Минските споразумения.

Както винаги, йезуитиски план. На Порошенко първоначално му препоръчват не само да не изпълняват договорите, подписани в Минск, но и да ги нарушава тайно. Тоест - придържане само в думи, в действителност - работа под ръководството на атлантистите, което позволява значително укрепване на една от страните в конфликта. Тъй като значителни промени в превъоръжаването на украинската армия не се забелязват - основният арсенал все още се държи на съветски запаси от техника и боеприпаси, а някакви „съветници“ се установяват в зоната на разграничение все повече, се натрапва въпросът, а в какво направление работят атлантистите във ВСУ.

Отговорът отдавна е очевиден - организирането на саботажи и терористични атаки. Именно върху Силите на специалните операции се поставя акцентът на чуждестранните куратори. При позиционна война офанзивните действия на СБУ са изпълнени с поражения със значителни загуби, а терористичните дейности в тила на републиките решават важни задачи с минимални рискове.

Сега преминаваме към основното нещо. В Донецк беше извършен шумен терористичен акт: по време на мемориална вечеря ръководителят на ДНР Александър Захарченко беше убит. Смело и трудно осъществимо престъпление! Организирането на такова е възможно единствено под ръководството на висококвалифицирани инструктори. Това не са украинските „генерали“, украсени от кражба. Кому е изгодно убийството на ръководителя на ДНР? Кой е основният бенефициент? Отговорът на повърхността е, разбира се, Порошенко. Планът, всъщност - доста ефективен, решава няколко стратегически задачи. В крайна сметка за Петро Порошенко се поява истински шанс да запази властта си.

Първо, Александър Захарченко е подписал Минските споразуменията, а след смъртта му Киев има официална причина да обяви открито недействителността на споразуменията.

На второ място, това е истинска „кост“ за електората на Порошенко. ВСУ нямат победи и не се очакват, всички тези „освобождения“ на села в сивата зона се отбелязват от мониторинговата мисия на ОССЕ като нарушения на примирието и не дават никакви бонуси на „върховния главногомандващ“. Но убийството на А. Захарченко предизвика просто екстаз сред „патриотично“ настроените украинци! Рейтингът на Порошенко скочи - той вече е истински „победител“.

Трето, Киев има възможност за мащабна и подла игра. Сега може да организира терористични атаки на украинска територия - в училищата, метрото, площадите и улиците, обвинявайки за тях „сепаратистите“! Всичко е логично: отмъщение за „лидера“, което идеално се вписва във възпаленото въображение на национално-загрижените граждани.

Резултатът от подобни действия е военно положение, което ще бъде прието с радост от уплашеното население, както и отмяна на изборите. Възможно е в най-крайния случай, във връзка с настоящата ситуация, да се отложат изборите за юни или за по-далечен период.

Забележете колко е важно това действие за неоконсерваторите, които са се заселили в Конгреса: те скоро ще имат свои собствени избори, следвани от доста неспокоен период на прехвърляне на властта и подготовка за импийчмънт пред американския президент. Украйна с избирателните си танци със сигурност не е включена в най-близките планове на глобалистите. Важно е те да замразят ситуацията и да я запазят до по-добри времена. И кой, ако не Порошенко е подходящ за такъв сценарий? Тук, при това съвпадение на интересите, се ражда план, който да наруши Минските споразумения и да отложи изборите за неопределен период от време.

Тази версия има право да съществува. Целият разговор за „нерентабилното“ убийство на Захарченко за Порошенко е блъф. Президентът на Украйна и неговите съучастници са основните бенефициенти! Най-малкото те имат шанс да се удържат още малко на власт, надявайки се на глобални промени сред своите Вашингтонски куратори.

Превод: Поглед.инфо