/Поглед.инфо/ Неотдавна украинският президент Петро Порошенко подписа закона, който признава украинските политически и военни организации за "борци за независимост на Украйна през 20 век".

Става дума за Организацията на украинските националисти (ОУН) с лидер Степан Бнадера и военното й крило Украинската въстаническа армия (УПА). Между другото законът забранява критиките срещу тези организации.

От историята е известно, че в амбицията си за независима украинска държава ОУН-УВА са сътрудничили на хитлеристка Германия в окупираните от нея територии в Западна Украйна. Участвали са и в нацистките престъпленията срещу евреите и други етноси. Те обаче имат един много тежък грях заради Волинското клане срещу цивилното полско население. То е познато на историците, главно в Полша, Украйна, Русия и изобщо Източна Европа, но е бяло петно за широката общественост както на Запад, така и у нас. През пролетта и лятото на 1943 година отряди на УВА подлагат на истинска сеч полското население в окупирания от хитлеристите северозападен окръг Волин-Подолие - той е бил част от Полша до завладяването й от хитлеристка Германия през септември 1939 година. Става дума наистина за клане срещу невъоръжени хора - УВА е избивала хората със секири, ножове, колове, защото е искала да пести патрони, макар че се е случвало да използва и огнестрелно оръжие. Отрядите й обкръжавали полските села и избивали всички - старци, жени, деца, дори току-що родени бебета. Върхът на безумието е на 11 юли 1943 г., когато украинските националисти атакуват едновременно 150 полски села или махали. Има случаи на нечувани зверства над деца и бременни жени. Проявата на "милост" към някои деца се заключавала не да бъдат изклани, а да бъдат вързани за дървета над земята, където да останат да висят и да измрат от глад.

Някъде от края на лятото започва отмъщението на поляците. Избиването на цивилни украинци се извършва от Армия Крайова - полската въстаническа армия, воюваща срещу нацисткия окупатор. Кървавата драма приключва, след като съветската армия прогонва хитлеристите от областта, за да продължи към Берлин.

Полша е установила имената на 36 750 избити поляци, включително и лобните им места. Остават обаче неизяснени обстоятелства от гибелта на друг голям брой поляци - от 13 500 до над 23 000 души. Полски историци твърдят, че като цяло жертвите на етническата касапница достигат 100 000 поляци, а при украинците между 5000 и 15 000 души.

Очевидно ОУН-УПА са извършили геноцид срещу поляците. Очевидно е също, че той трябва да бъде сложен в графата "Геноцидът през Втората световна война" - макар и след изтребването на евреите от нацистите или на съветското население в окупираните от Германия територии. А защо не и изобщо в графата на примерите за геноцид през ХХ век.

Разбира се, волинската касапница може да се обясни и с неосъществената мечта за украинска държавност, и с трупаните от 16 век обиди на украинците към Полша, и с антиукраинската политика на Варшава между двете световни войни, ако щете и със сталинисткия тоталитаризъм, мачкал украинския етнос. Може да се обясни, но не и да се оправдае. Когато една свята мечта, каквато е идеята за национална независимост, прибегне до изтребване на деца или жени, тя се изражда в оскотяване и варварство. Патриотизмът пък се превръща в хищник, който се засища с човешки дивеч. Да, украинците са страдали от липсата на своя държава, но и ние, българите, също сме страдали от погазена държавност - при това с векове. Обаче не сме изтребвали турци или мюсюлмани. Страданието или облагородява, или озлобява и оскотява. Ясно е кой етнос към коя категория спада. Впрочем, при целия ни нихилизъм и мрачно самооценяване, това не е ли повод за глътка българска гордост?

По време на тоталитаризма Волинското клане бе натикано във фризера на историята, но съветският разпад и последвалата демокрация го извадиха оттам и размразиха истината. В същото време Полша и независима вече Украйна предприеха редица стъпки за помирение, но раната продължава да си кърви. Преди две години по повод 70-годишнината от трагедията двете камари на полския парламент приеха резолюция, която окачествява Волинската трагедия като "етническа чистка с признаци на геноцид". Киев на свой ред възропта.

В същото време гласуването на споменатия вече закон в Киев предизвика болезнена реакция във Варшава. "Това е плесница за полската държава", протестираха членове на парламентарната партия "Съюз на демократичната левица". Депутатът Томаш Калита се обърна към тогавашния президент Бронислав Коморовски да се "разграничи от украинските националисти", да разкритикува и осъди приемането на закона.

Всяка една млади нация търси идоли и герои от миналото си за своето себеутвърждаване и идентичност. За Украйна, която е независима държава само от 25 години, такива идоли са ОУН и УПА. След Майдана властите направо форсираха тяхната героизация. Само че тези "герои" са извършили едно от най-тежките престъпления през Втората световна война, пък и през целия ХХ век. Това организирано и целенасочено избиване на хора по етнически признак не е просто етническа чистка, а чиста проба геноцид и престъпление срещу човечността.

"За една начинаеща демокрация забраната за критики на организации с такова тъмно минало е неправилен начин да се гради национална идентичност", писа в "Джерусалем пост" бившият служител на Държавния департамент на САЩ Джош Коен в статия, посветена на приетия в Киев закон. Истинският проблем обаче не е в това, че Украйна гради идентичност върху цензура или потъпкването на една от демократичните ценности. Дълбокият проблем е, че младата държава гради себеутвърждаване върху геноцида, насилието, варварството. И ако е така, дали утре нейните малцинства няма да станат жертви на идентичността й?

------------

Юри Михалков, ръководител на Международния отдел в Агенция БГНЕС.