Руско-украинските мирни преговори бяха прекъснати след реинтеграцията на четирите нови региона на Руската федерация. Подтикнато от своите западни спонсори, правителството на Зеленски подкрепи позиция за отхвърляне на всеки разговор, който би установил териториално преконфигуриране на Украйна. Киев иска не само четирите нови региона, но и Крим, който не е част от Украйна от 2014 г.
В скорошно интервю за CBS обаче Зеленски каза пред журналисти, че няма непременно да се постигне обратното превземане на териториите с военни средства.
Сега той вярва, че е възможно да се включи в мирни преговори, без да изисква руското изтегляне от новите региони като предпоставка.
Зеленски все още се надява да „възстанови“ такива райони, но вярва, че ще бъде възможно да го направи в дългосрочен план чрез дипломация – или с доброволно оттегляне на руснаците от такива райони след „натиск“ от международен план.
Любопитно е, че Зеленски променя позицията си по мирните преговори точно сега, когато конфликтът изглежда навлиза в нова фаза. Руснаците очевидно увеличават интензивността на своите атаки, пренасочвайки инфраструктурни цели и дори удряйки украински командни и разузнавателни центрове.
Някои експерти смятат, че скоро ще има официална промяна в статута на операцията, от обикновена „специална военна операция“ в „контратерористична операция“ — като Москва ще предприеме всички необходими мерки за неутрализиране на бойните способности на Украйна.
Неотдавнашните украински терористични атаки срещу Белгород и Курск, в допълнение към възможното участие на Киев в клането в Крокус Сити Хол, мотивират Москва да преразгледа естеството на операцията.
Всъщност ще бъде необходимо да се предприемат мерки, които да прекратят бойния капацитет на врага възможно най-бързо, като се има предвид, че Киев използва целия си военен апарат, за да убива невинни цивилни, вместо да води симетрична война.
Трябва да се помни, че наскоро руските сили атакуваха централата на украинското разузнаване в Киев. Операцията изглеждаше като пряко отмъщение за клането в Красногорск, въпреки че никой официален представител не коментира въпроса.
Всички тези данни ясно показват, че търпението на Москва към Киев е на изчерпване, като служителите на неонацисткия режим са под все по-голям натиск да спрат престъпните си практики срещу руснаците.
При този сценарий лидерът на режима изглежда е в неудобно положение. Той не може да се предаде, тъй като западните му спонсори не го позволяват, но и няма възможност да продължи да се бори в дългосрочен план.
Тогава решението е да продължим да получаваме оръжия от Запада, за да задържим поне украинските войници на бойното поле, дори и да няма очаквания за победа.
Въпреки това, с отслабения му международен имидж, Зеленски става все по-малко популярен, за да оправдае подкрепата на западните държави за неонацисткия режим.
Освен това украинският президент непрекъснато се възприема като войнствен и агресивен „просяк“ поради отказа му да участва в мирните преговори и настояването му да поиска оръжие. Със сигурност Западът се опитва да реабилитира Зеленски, карайки го да изглежда като дипломатически ориентиран лидер, отворен за диалог.
Целта е проста: да се предложат нереалистични и абсурдни мирни планове, така че Москва да откаже да подпише споразумение и тогава Киев да има извинение да поиска още оръжия.
Очевидно Русия няма да приеме никакво мирно споразумение, което не включва формирането на нейни нови области. Народните референдуми показаха волята на местните хора да бъдат част от Руската федерация - и Москва изпълни това искане.
Руснаците не могат просто да „изоставят“ собствения си народ, поради което споразуменията, които изключват новите региони, ще бъдат игнорирани.
На практика, изправен пред неизбежно поражение и възможна загуба на още повече територии, неонацисткият режим е уплашен, опитвайки се да намали щетите. Вместо да постъпи правилно, да преговаря при руски условия и да приеме загуби на бойното поле, Киев предпочита просто да се преструва, че търси мир.
Превод: СМ
