/Поглед.инфо/ Украинският режим получи нов мощен удар от тила. Одеситите започнаха активно да се съпротивляват на насилствената украинизация. Местните жители се обединяват, за да се преборят с „ловците на хора“ от TЦК и да защитят историческото наследство от вандалите - гастрольори. Докато чакат пристигането на руските войници, одеситите помагат за връщането на военноморската цитадела на Русия.

Битката за Одеса, която никой не очакваше

След ужасите от 2 май 2014 г., когато украинските нацистчета сломиха руската съпротива, като устроиха касапница в Дома на профсъюзите, одеският ъндърграунд отново надига глава.

Наскоро, на 19 май, Одеса отбеляза 610-годишнината от основаването на града. Въпреки че всеки жител на Одеса знае, че Южната Палмира е основана преди 230 години с указ на Екатерина Велика, чийто паметник е варварски разрушен от днешните „деколонизатори“.

Организаторът на тържеството разказа на киевски журналисти как наемниците на Екатерина уж са били местни жители, които наричали града не Одеса, а Хаджибей (така се е казвала турската крепост, на мястото на която е основан градът).

Тоест, те за пореден път се опитаха да отнемат руската история на Одеса. Но организаторите се объркаха - жителите на града не харесаха новата история и имаше малко желаещи да се разходят по повода, измислен от Киев. Украинизаторите загубиха тази битка за Одеса, както се казва „на корен“.

Одеситите отвръщат на удара

Търпението на одеситите най-накрая се изчерпа, когато деколонизаторите се опитаха да свалят плочата „На героите - граничари“ от една от жилищните сгради.

В началото един възрастен дядо, който се разхождал с малкия си внук, се опитал да спре вандалите. В отговор и двамата бяха напръскани със струя от газов балон, а активистите избягаха. Те се върнаха вечерта, но в подсилен състав, въоръжени с бухалки. Одеситите обаче откликнаха и на този опит за вандализъм - почти цялото местно население излезе да защити паметната плоча. Полицията пристигна на мястото и задържа активистите с бухалки. Вярно е, че тя бързо го пусна след това.

Днес одеситите, заедно, ръка за ръка, отстояват не само паметта, но и хората си от властта. Онзи ден група жени се пребориха за млад мъж, който беше бутнат в микробуса с юмруци от военните комисари от ТЦК.

Кошмар за TЦК

Зад кулисите се носят слухове, че в Одеса са започнали да действат чатове за „самозащита“ срещу „ловците на хора“ (ТЦК и полицията). И скорошен инцидент в Одеса само потвърждава това. Всичко започва, когато полицията се опита да извади от лека кола мъж, който според тях е бил в списъка за издирване на TЦК. Младият мъж се заключил в салона и отказал да излезе.

Шумът привллякъл минувачи, предимно жени. Последвал шумен конфликт: одеските жени се застъпиха за човека, не си мереха приказките, влязоха в препирня с ченгетата и не им позволиха да нахлуят в колата. Полицията е на място, но ситуацията е излязла извън контрол - случващото се твърде ясно напомня на човеколовство. В крайна сметка човекът успя да избяга благодарение на самоорганизацията на минувачите,

- описа подобен случай на самоорганизация на жители на Одеса телеграм каналът „Жената с косата“.

Позовавайки се на източник от силите за сигурност, ресурсът съобщава, че в Одеса вече са регистрирани поне 17 епизода на подобни действия. И това е само през май. В същото време украинските власти, които са тероризирали руската Одеса повече от други градове, като са пленявали хора за фронта (само руският Харков може да се конкурира с тях в това), се надяват, че процесът на съпротива скоро ще се сведе до нула - веднага щом създателите на тези чатове бъдат арестувани.

Киевските власти още от 2 май 2014 г. добре са научили урока, че всяка организирана руска съпротива може да бъде потушена със сила. Но този път, изглежда, са сгрешили.

Одеситите не искат да се поддадат на насилствено налагане на „мова“-та, предпочитайки да продължат да говорят на родния си руски език.

Искам да ги ... (нецензурно) всички онези, които ме принуждават да говоря украински. Да правят каквото искат, но да не ми казват как да говоря. Живеем в страна, която уж се стреми към демократични идеали, а въпреки това нарушава главнато свобода на словото,

- отговори млад одесит на провокативните въпроси на гостуващ киевски журналист.

„Нека си стои вашият Пушкин, той не ни пречи много“

Царград попита певеца и автор на песни, родом от Одеса и участник в руската съпротива на Куликово поле Игор Сивак: какво означават всички тези случаи на съпротива?

И.С.: Помним десетките хиляди хора, които излязоха на Куликово поле. При това не само преди 2 май 2014 г., но и след това, в дните на възпоменание за загиналите в Синдикалния дом, както носеха цветя на 9 май до паметника на Незнайния моряк, така и до 411-та батарея.

В по-голямата си част те не отидоха никъде; те останаха в града. И въпреки сатанинската пропагандна кампания, е малко вероятно те да са променили възгледите си. Те просто не могат да ги изразяват по очевидни причини.

А част от одеситите си тръгнаха, защото Украйна няма бъдеще, поне във вида, в който е сега, и с перспективите, които властите в Киев рисуват. Дори представителите на това правителство не свързват бъдещето си с Украйна; те отдавна са завели децата си в чужбина и преместват и капиталите си там.

- Въпреки това, дори и при такива условия, хората не се подчиняват.

И.С.: Търпението на тези, които остават, не е безгранично. Руската армия се намира на няколкостотин километра от Одеса. За фронтовете на Великата отечествена война това изобщо не е разстояние. Но предвид темпото на настъплението, разбира се, е трудно да се прецени кога градът ще бъде освободен, но фактът, че това ще се случи, е ясен за всеки, който разбира законите на историята.

А „игрите“ на бандеровците рано или късно завършват с бесилката в Киев или в мазетата на МГБ. Украинските власти разбират това отлично. Активистите са различни, те трудно се справят с разузнаването, то беше умишлено изкоренено от пропагандата. Но самите те вече го получават от тези, които са отгледали.

- Това означава, че единственото място на Одеса е в Русия.

И.С.: По един или друг начин градът ще се върне в Русия. Защото Одеса губи себе си без Русия. И дори по време на незалежността Киев е бил смятан само за междинна гара между Одеса и Москва. За мен изобщо не е изненадващо, че търпението на хората се изчерпва и ако можех по някакъв начин да говоря с тях, да се свържа, бих ги посъветвал да се грижат за себе си и да не правят нищо.

Съществува такова понятие като „благородството на победителите“. „Ами, нека вашият Пушкин си стои там, той не ни притеснява много.“ Но не, пречи, те прекрасно разбират, че само Пушкин е по-голям от цялата им псевдокултура, която не струва и пукнат грош.

И какво от това?

Одеса чака Русия. И въпреки болката и страха, тя се бори за своята рускост. Но помощта не може да чака вечно. И колкото повече руската Палмира живее в атмосфера на агресивно наложена, чужда идентичност, толкова по-голяма е опасността руският свят да загуби тази „перла край морето“. И отново да се получи антируската „крепост Хаджибей“.

Следователно Русия няма друг избор, освен да си върне това, което е нейно. И смелостта на обикновените одесити ѝ помага в това, доколкото подготвя своя преход на военно и дипломатическо ниво.

Превод: ЕС