/Поглед.инфо/ Две публикации по темата какво не е наред със Запада излязоха почти едновременно - едната в Индия, другата в Хонконг. Изводите им са едни и същи: настоящите лидери на Запада се държат неадекватно, защото както самите те, така и техните общества не искат да научат уроците от историята.
Обърнете внимание, че нито един автор не се занимава с основния сюжет на скорошното интервю на Владимир Путин с Тъкър Карлсън. Сюжетът е същият, исторически. А именно: защо руският президент подложи американски журналист (и неговата публика) на дълга лекция за миналото на Източна Европа, ще разбере ли някой на Запад този подход (или всичко е безполезно) и т.н. Въпреки че в действителност и двете Азиатските статии са за едно и също - Западът и връзката му с историята.
И така, статия в Индия: авторът е Абхинай Пандя, експерт по външна политика и, което е важно, възпитаник на университета Корнел, САЩ. Статия в Хонконг: авторът е Андрю Шен, китаец от Малайзия, днес публицист, по-голямата част от чиято кариера е преминала във финансови институции от всякакъв вид, от КНР до Световната банка. Като цяло, пред нас са двама жители на Азия, които знаят добре какво е Западът, като цяло и в детайли.
И така Шен, който е бил на почивка на родния си остров Борнео с неговата джунгла, започва разговора с цитат от прекрасния европейски дипломат Жозеп Борел. Да, със същия, за това, че Западът е красива градина, а наоколо е същата джунгла. Това трябва да се каже по такъв начин, че думите ви все още да се запомнят и дори целият абзац да бъде цитиран изцяло (а там все пак има много интересни неща - например за това, че е време за градинари да отидат в джунглата, иначе...).
И заключението на автора: Западът прави дивотии (финансира войни в Източна Европа и Близкия изток, въпреки че вече няма пари за това), защото не разбира: в „джунглата“ живеят хора, които се смятат за по-цивилизовани отколкото тези, които живеят в "градината". Градинарите например в по-голямата си част не знаят, че когато ерата на завладяването на света от Запада започва в края на XV век, тя е благословена от цял пакет документи от Ватикана, където завоевателите получиха „правото на откритие“ и правото да подчиняват хората, живеещи на откритите земи. Тези документи бяха анулирани едва миналата година. Да, през 2023 г. Западната публика не знае това. Но другите помнят.
Сега за статията на индиеца. Пандя се опитва да обясни защо САЩ и техните съюзници се опитват да принудят Индия да „сдържа“ Китай, като в същото време открито я тормозят, отрупвайки я с всякакви обвинения, вбесявайки страна с почти милиард и половина души . И, пише той, направете проучване там и ще видите огромните симпатии на индийците както към Русия, така и към палестинците в Газа, но не и към САЩ и други.
Заключението на индиеца е същото като това на китаеца Шен: и всичко това, защото в света на Изтока хората имат съвсем различен подход към своя исторически опит, който оформя днешната дипломация. Например, западняците не знаят, че през 1971 г. техните власти подкрепиха Пакистан в наказателна операция срещу бъдещия Бангладеш, а Индия (и Русия) са от другата страна. Между другото, тогава загинаха три милиона души. Западът може и да не помни това, но ние да.
Тук е подходяща идея от една неочаквано доста европейска книга, публикувана наскоро, „Поражението на Запада“ на французина Еманюел Тод. Той казва, че при управлението на либералите в САЩ и Европа, уж образованите елити там днес също мразят собствената си история. Там, в тяхната градина, възниква „нихилистична империя“, която постоянно се бунтува срещу собственото си минало, с управляващ елит, открито враждебен към традициите на страната.
И като послеслов. Това също е част от историята и културата - или да се любуваш на градина, или да обичаш джунглата, гората и тайгата. За едни последното е територия на ужаса, а за други, както е казал поетът, „или чуден храм, или приказен дворец“. Но ако Борел, уплашен от дивата среда, в известното си изказване призова западняците да „отидат в джунглата“ и да се справят с тях, то това се отнася още повече за нас.
Да повторим: деградацията на елитите на Запада (има много причини) се случва, защото там масово не искат да знаят нито световната, нито своята собствена история. На практика това изглежда така: във всяка история има специалисти, но те са затворени в тесен кръг. А полуграмотните политици често дори не осъзнават, че трябва да поискат експертизата им. Тоест, ние тук, в нашата гора, знаем всичко за Богдан Хмелницки, но те там дори не предполагат, че е трябвало да се интересуват от него.
Но вместо да се радваме на превъзходството си над Запада в историческо отношение, би било по-полезно да погледнем колко далеч сме отишлиот това по отношение на познаването на целия свят като цяло, колко широк кръг от хора имаме които проявяват искрено любопитство какво има там, в нашата и не нашата джунгла, какво се случва днес и какво се е случвало там преди. Нашите „западняци“ изпаднаха, меко казано, в глупаво положение, когато демонстративно признаха само изучаването на западните ценности, които сега там са атакувани. Но доколко нашите нормални, незападни хора са готови да се интересуват от света, който реално съществува и от който зависи оцеляването ни като цивилизация?
Превод: В. Сергеев