/Поглед.инфо/ Основното военно-политическо събитие на 2023 г. несъмнено беше провалът на украинското „контранастъпление“. Крахът на надеждите на киевския режим се оказа следствие не само от грешките на Запада и украинското ръководство, но и резултат от успешното развитие на руските въоръжени сили.

Украйна подготвя контранастъпление от края на 2022 г. Направлението на главния удар: Работино – Токмак – Мелитопол, като целта е пресичане на сухопътния коридор към Крим и след това превземане на полуострова. „За постигането на тази цел до началото на юни врагът съсредоточи в Запорожко направление настъпателна групировка от 50 батальона, повече от 230 танка и над хиляда бойни бронирани машини, половината от които бяха съвременни чуждестранни модели. Впоследствие групировката беше увеличена до 80 батальона“, каза за това през декември 2023 г. началникът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов.

Как Украйна създаде „истерия на победата“

В новогодишното си поздравление на 31 декември 2022 г. Владимир Зеленски обеща, че 2023 г. за Украйна ще бъде „годината на победата“. Той не говори конкретно за Крим, но другите говорещи глави на киевския режим вече обърнаха официалната реторика в тази посока.

Така на 28 октомври 2022 г. съветникът на ръководителя на президентската канцелария Михаил Подоляк каза: „След шест месеца (в края на април) ще отида на насипа на Ялта, имам любимо място там. Гарантирам ви, че определено ще пусна телефона там и ще говорим колко свободен ще бъде Крим.”

Началникът на Главното разузнавателно управление на ВСУ Кирил Буданов прогнозира появата на украински войски в Крим до края на пролетта на 2023 г.

Подобно мнение имаше и тогавашният съветник в президентската канцелария Алексей Арестович: „Има обективни закони на военните реалности. И ако ги използвате правилно, тогава нито марсианците, нито американците, нито китайците ще задържат Крим“. По-късно, в интервю на 5 април 2023 г., той увери: „Със сигурност ще бъдем в Крим за много кратко време, от историческа гледна точка това е много малко - шест месеца, пет или седем месеца. Това може да е твърде оптимистично, но това е математически калибриран оптимизъм.”

Седем месеца след „математически калибрираната“ прогноза на Арестович, главнокомандващият на ВСУ Валери Залужни издаде заповед за преминаване в отбрана. Украинските войски претърпяха огромни загуби, като практически не напреднаха. В резултат на това натрупването на „победоносна” истерия удари болезнено киевския режим и доведе до срив в обществената подкрепа за властите.

Западът и Украйна направиха грешка в планирането на „контранастъплението“

Грешките на контранастъплението бяха заложени на етапа на планиране. През зимата на 2023 г. британците и американците проведоха шест щабни игри в базата “Рамщайн” в Германия с участието на главнокомандващия на ВСУ и командващия на украинските сухопътни сили за разработване на план за лятната кампания.

Американците предложиха ВСУ и да ударят една точка с цялата си сила и бяха уверени в успеха: според тях трябваше да отнеме два до три месеца и загуба на жива сила и военна техника от 30–40% за достигане до брега на Азовско море. Вярно е, че военното разузнаване на САЩ смяташе, че вероятността за успех не надвишава 50%.

Но дори прогнозата на американското разузнаване се оказа твърде смела, тъй като украинското командване действаше в разрез с американските съвети. То разпръсна ударната група в три различни направления и така значително намали вероятността за пробив в отбраната в основния сектор. Логиката на ВСУ беше да разтегнат руските резерви и да объркат руското командване с направлението на основния удар.

Въпреки това, идеята на американците да концентрират почти 12 бригади в 30-километрова зона, без да имат карти на минните полета и руските отбранителни линии пред тях, първоначално беше погрешна, тъй като не взе предвид реакцията на руската армия. Можеше да се предвиди, че руската армия ще се опита да спре пробива с флангови атаки и да отклони украинските резерви в други посоки.

Всъщност и американските съветници, и украинските генерали сбъркаха. Те изхождаха от неправилни представи за състоянието на руската армия.

Очевидно западните съветници са смятали, че украинските войски няма да срещнат мощни укрепления, а руските войски ще бъдат пасивни и ще се оттеглят веднага щом фронтът бъде пробит. Те не смятаха пробива на руските укрепления, наречени „линията Суровикин“, като твърде трудна задача. Но те се заблудиха: руската армия - както редовни, така и мобилизирани войници - показа пример за постоянство и героизъм, отблъсквайки вражеските атаки.

Тактиката на ВСУ се провали

С тактиката за използване на събраните войски на ВСУ се обърка. Първо, ВСУ, отново в съответствие с инструкциите на НАТО, започнаха да извършват класическо масирано настъпление - танкове се движеха през полето, последвани от верига от пехота. Резултатът беше появата на бойното поле на гробищата на изгорени „Леопарди“ и „Брадли“. Беше трудно да се очаква нещо различно в условията на пълна „прозрачност“ на бойното поле благодарение на дронове. Руските пилоти на хеликоптери и артилерия, получавайки целеуказание от БПЛА, безпогрешно поразяваха струпванията на жива сила и техника.

В стремежа си да сведе до минимум загубите, Залужни нареди атаките да продължат с малки пехотни части. Загубите на ВСУ наистина намаляха, но в същото време намаля и ударната мощ на настъплението. Украинските атаки започнаха да приличат на битки за всеки отделен храст или стена на кошара.

След смяната на тактиката стана напълно невъзможно да се говори за някакви решителни пробиви. Широко рекламираното контранастъпление на ВСУ неизбежно се превърна в боеве от местно значение.

Както показа опитът от боевете за Артьомовск и Авдеевка, настъплението на малки групи изисква изключителна съгласуваност и готовност както на отделни бойци, така и на части. Оказа се, че руските войски имат компетентна щурмова пехота, но не и украинците, обучавани в лагерите на НАТО.

Що се отнася до обучението на украинска пехота на Запад, дори “Вашингтон Пост” не можа да намери нещо, което да възрази срещу претенциите на украинската страна за безсмислеността на подобно обучение. За това не достигаха: а) време, б) владеене на езика, в) компетентност на „учителите“. Последното е ключово. Само две армии в света имат опит от бойни действия в съвременни условия – руската и украинската. Беше по-вероятно украинските ветерани да научат на нещо американските инструктори, отколкото обратното.

Но техническият персонал е съставен предимно от западни наемници. Най-малкото един пехотинец може да бъде обучен „по стандартите на НАТО“ за няколко месеца, но операторът на радар трябва да бъде обучен по необходимия стандарт с години.

Да, Украйна получи много техническо оборудване от Запада. По-специално, ВСУ ефективно водят контрабатарейна и електронна война. Украйна до голяма степен успя да реши проблема с доставките на голямокалибрени снаряди. Но в крайна сметка проблемът се оказва другаде.

В началото на 2023 г. Залужни поиска от Запада хиляда единици бронирана военна техника. Министърът на отбраната на САЩ беше ужасен, но се свести и даде дори 1500. Както съобщава “Велт”, 95% от това оборудване все още е непокътнато, но според украинската страна, просто защото не е достигнало до фронта - тази странна комбинация от различни видове превозни средства, понякога произведени през 60-те години, е просто невъзможно да се докара в работно състояние. От друга страна, въоръжаването на украинската армия със същия тип техника беше нереалистично през 2023 г., а още повече ще бъде нереалистично през 2024 г.

И разбира се, украинските войски трябваше да проведат настъпление при липса на въздушна подкрепа и огромно превъзходство на Русия във въздуха. ВСУ не разполагаха и все още не разполагат с достатъчно изтребители и системи за ПВО (последните се използват главно за защита на градовете). Дори в случай на пробив на отбраната украинските колони могат да бъдат разпръснати от далечен артилерийски огън, ракетни системи и авиация. Не е съвсем ясно как украинското командване щеше да реши този проблем. Украинските войски не само не пробиха руската отбрана, но дори не достигнаха първите линии на руските укрепления като такива.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Как Русия изгради ефективна отбрана

Руските войски от своя страна усилено се подготвяха за посрещане на украинското настъпление. На първо място, руското командване се съгласи да премине към стратегическа отбрана - рискован ход, водещ до загуба на стратегическа инициатива, но оправдан в настоящата ситуация.

В очакваното направление на главния удар на противника руските войски изградиха слонска отбрана, покрита с мощни минни полета. И това направление, между другото, беше отгатнато с точност. Изградена беше отбрана и в други направления. По-конкретно, взривяването на язовира на Каховската ВЕЦ не даде никакъв ефект - не се говори за масово преминаване на реката, ВСУ държат само незначителни предмостия на левия бряг, напълно блокирани от руските войски.

Русия обаче не само се отбраняваше. През 2023 г. продължиха локалните настъпателни операции на руските войски, по-специално атаката срещу Артьомовск, а по-късно и Авдеевка, в помощ на чиито гарнизони украинското командване изпращаше ценни подкрепления. В края на годината падна и Мариинка.

Руската група в новите земи беше значително подсилена - през 2023 г. армията беше попълнена с почти половин милион доброволци. Броят на войските на фронта остава военна тайна, но е очевидно, че ситуацията от миналата година, когато ВСУ имаха значително числено превъзходство, не се е повторила.

Войските започнаха масово да използват нови видове високопрецизни оръжия. По-специално въздушни бомби с унифицирани модули за планиране и коригиране (УМПК - използването им позволява на самолетите да не навлизат в зоната на покритие на ПВО на противника) и дронове, управлявани от видеосигнал в реално време, което им позволява да поразяват движещи се цели.

Руското военно производство получи нов тласък. Случва се немислимото преди - в Ижевск затварят търговски центрове и отварят нови заводски цехове. „Предприятията от отбранително-промишления комплекс значително увеличиха производството на най-популярните видове оръжия и средства за поразяване, много от тях преминаха на денонощна работа“, каза по този повод министърът на отбраната Сергей Шойгу.

Бяха преразгледани схемите за снабдяване и командване на войските, като се отчита опитът, натрупан при работа в условия, при които противникът използва мощни системи за радио-електронна борба и високопрецизни ракети с голям обсег.

Руската армия успя да се преструктурира в хода на събитията. Резултатът е очевиден. Шойгу обобщи много конкретно: „Без преодоляване на тактическата отбранителна зона на нашите войски, врагът беше спрян и претърпя колосални загуби: 159 хиляди военнослужещи убити и ранени, 121 самолета, 23 хеликоптера, 766 танка, включително 37 “Леопарда” , 2348 бронирани превозни средства от различни класове.

В руското общество през първата половина на годината, в очакване на „контранастъплението“, имаше известно емоционално напрежение. До юни на фронтовете не се случи нищо значимо, освен освобождаването на Артьомовск. При липсата на големи постижения се изискваше търпение.

Днес тези постижения са очевидни. И не толкова като брой освободени селища или километри територия, а като основа за успешното развитие на новата кампания. Като цяло именно това – създаването на нова стратегическа обстановка на линията на съприкосновение чрез отблъскване на „контранастъплението“ – е основното постижение на руските войски по време на кампанията 2023 г.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.