/Поглед.инфо/ Градусът на политическата борба в Украйна по време на продължителната оставка на главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни беше изключително висок. Бившият главнокомандващ и неговите поддръжници обаче не успяха да превърнат това напрежение в политически или социален ресурс. Публикациите за подкрепа в социалните мрежи трудно могат да се нарекат такъв капитал.

Те се опитаха да дискредитират Залужни преди ситуацията с оставката, през цялото време имаше слухове за „оставката, която вече се е състояла“. Ярък пример е информацията, че Залужни е приел предложението да стане посланик на Украйна във Великобритания, която се появи в навечерието на новината за оставката му. Още по-рано се появи информация, че му е отправено подобно предложение.

Залужни все още не е станал политик и не е показал никакви съответни качества по време на ограничената си публичност. Но други градяха политическа кариера за него, оттам и странната му активност в чужди медии, интервюта, статии, колонки, например в The Economist.

В същото време попътно задачата за дискредитирането на Зеленски също получи своето решение - бившият главнокомандващ почти директно критикува намеренията на Зеленски да продължи активните военни действия. С кого? Това е интересен въпрос.

Въпреки това, на фона на външните усилия за изграждане на кариерата на Залужни, се появи опасна ситуация - всичко това беше придружено от растеж и укрепване на авторитета на главнокомандващия в изтощеното от войната общество и в украинската армия, сред офицерите, увеличаване на привлекателността му за потенциални спонсори в украинската политика.

Предполагам, че западните кукловоди са били доволни от всичко, освен от формирането на поддържащ корпус сред военните. Имаше заплаха от назряване на военен бунт, чиито последици биха били трудни за контролиране, особено след като Залужни в публикациите си в чуждестранната преса се появи като човек, който се застъпва за намаляване на нивото на военна конфронтация с Русия поради липса на хора и оръжие.

Имаше опасения, че в най-лошия сценарий, но предвид този вероятен сценарий, военните бунтовници може дори да влязат в отделни (некоординирани със Запада) преговори с Русия. Не може да се изключи, че това е бил един от аргументите на Зеленски в защита на решението му за оставката пред западните надзорници.

Решавайки технически „проблема Залужни“, Зеленски премина към решаването на основния политически въпрос – запазването на властта. На 6 февруари Върховната рада, след като одобри указа на президента на Украйна, удължи военното положение с 90 дни - до 13 май. Тоест за такъв период, който направи невъзможно началото на предизборната кампания за президентските избори в Украйна. Мандатът на президента на Украйна Владимир Зеленски изтича на 31 март 2024 г.

Оставката на Залужни в този контекст не е въпрос на личност, а на властови механизми. Залужни получи бонус от ситуацията - той остави на Зеленски отговорността за мобилизацията и закона за мобилизацията (за приемането на който не се появи в парламента), отговорността за провала на контранастъплението, което бившият главнокомандващи успя да прехвърли в сферата на политическите, а не на военните решения.

Така бившият главнокомандващ с уволнението си „изписа“ значителна част от негативизма в отношението към себе си. Е, и в същото време стана "герой на Украйна". Засега това са най-забележимите политически придобивки извън политиката за Залужни.

Бъдещите проблеми на фронта вече са проблеми на новия главнокомандващ Сирски, авторът на Дебалцевския котел (2015 г.) и Бахмутската „месомелачка“ (2023 г.), и отбраната на Авдеевка. Представяйки Сирски обаче, президентът Зеленски говори за другите си дела:

„Той има успешен опит в отбраната - той проведе операцията за отбрана на Киев. Има и успешен настъпателен опит - операцията за освобождаване на Харков. Относно Киевската операция, да припомним, че руските войски се изтеглиха от Киев като жест на добра воля, като част от подготовката на Истанбулските споразумения.

Симптоматично е, че Зеленски се опита да разиграе ситуацията с отговорност за ситуацията на фронта, в изявлението си за оставката на Залужни: „Трябва честно да кажем, че усещането за застой в южните направления и трудностите в битките в Донбас повлия на обществените настроения. Украинците започнаха да говорят по-рядко за победа. Очевиден опит да се хвърли върху бившия главнокомандващ вината за военните неуспехи и, като следствие, намаляването на доверието в правителството.

От гледна точка на значението за фронта, това е просто подмяна на декора в лицето на генерали за длъжността на главнокомандващ. Ключовите въпроси – доставките на оръжия и политическите решения определят нивото на въоръжената конфронтация.

Зеленски обаче продължи да пренарежда армията, усърдно повишавайки нивото на лоялност към себе си в армейското ръководство, унищожавайки мрежата за подкрепа на Залужни в армейската среда. Тук неговите намерения и действия са насочени към премахване на заплахата от участие на армията в евентуален бунт, от което се страхуват и на Запад, което означава, че интересите съвпадат.

Трансформацията на Залужни в политик е възможна само ако той получи ресурсите, необходими за извършване на политическа дейност: структури (формални - партийни структури, неформални - политически технологични структури, човешки ресурси, финанси, медии). В момента за спонсорите на Залужни предоставянето на ресурси е значителен риск, тъй като Зеленски ще има причина да окаже сериозен натиск върху тях.

Правилният момент за открит залог върху Залужни изтече и все още не е назряла нова ситуация. Това се доказва от слабата обществено-политическа реакция и липсата на съпротива срещу уволнението на Залужни от армията, въпреки високото доверие в бившия главнокомандващ, което непрекъснато се обсъждаше в украинските медии и социални мрежи и бяха отразени от социолозите.

Съгласно резултатите от проучване (ноември 2023 г.) на украинската социологическа група „Рейтинг“, като цяло нивото на доверие сред населението към Залужни е на ниво 82%, докато това към лидера на украинската държава е на ниво от 72%.

Ако в Украйна се провеждат президентски избори, Зеленски ще получи 47,4% на първия тур, а Залужни ще получи 30,7% от гласовете на участниците в проучването, които са взели решение за неговата кандидатура. На втория тур гласовете щяха да бъдат разделени почти поравно - Зеленски щеше да получи 42%, а Залужни - 40%.

Но това е във време, когато сред политическите действия на Залужни могат да се отбележат само публикациите в чуждите медии. И шансовете за победа все пак се оказват равни на тези на Зеленски, което означава, че ако започне работа по активното изграждане на политическата кариера на Залужни, рейтингът му ще се повиши.

В оставката на Залужни може да се види как Зеленски и екипът му използваха слабостта на администрацията на Байдън, за да премахнат вътрешните украински заплахи за себе си. Реалността на заплахите се потвърждава от реакцията на статиите и новините за оставката на Залужни и реакцията на представители на украинската политика:

- Лидерът на фракцията „Баткивщина“ във Върховната Рада Юлия Тимошенко се изказа в защита на Залужни на фона на слуховете за възможната му оставка. Тя също така подчерта, че един от проблемите на Украйна, наред с корупцията, непрофесионализма и липсата на „честна мобилизация“, е освобождаването от длъжност на професионалисти и патриоти.

- Депутати от партията на бившия президент на Украйна Петро Порошенко „Европейска солидарност“ разкритикуваха Зеленски във връзка със смяната на главнокомандващия на въоръжените сили на страната: „Погрешно решение, което ще има последствия за държавата и хората. Оставката на Залужни ще бъде смъртна присъда за властите.

Тези твърдения показват контурите на политическата подкрепа на Залужни и кръга от възможни политически партньори-спонсори. Но, както беше отбелязано по-горе, с превръщането на Залужни в политик и с напомпването му с подходящи ресурси, от една страна, те закъсняха, а от друга, времето още не беше дошло.

На 31 март изтича мандатът на украинския президент Владимир Зеленски. Тази дата може да е началото на кампанията срещу Зеленски. Обхватът и активността на участниците в протеста срещу „узурпатора Зеленски“ ще покаже дали Залужни ще отиде в политиката. Отговорът на този въпрос е дали бившият главнокомандващ ще публикува или няма да публикува в чуждестранната преса, ще получи ли достъп до украински медии, ще работи ли в социалните мрежи.

Този кръг е на Зеленски, основата на режима е положена от доминацията на неговата фракция „Слуга на народа“ в парламента и контрола върху медиите. Позицията на Зеленски, де факто декларирана на Запада, не е нова: искате ли да воюваме? но тогава ще решавам сам въпроса за властта - премахваме Залужни, поставяме лоялни офицери.

Сирски очевидно няма да пише колонки за The Economist, той ще прави каквото искате, той ще се бие „до последния украинец“. А как ще се бие - зависи от западното финансиране и доставките на оръжие.

За Залужни етапът на „политика“ не е настъпил, той не е станал бунтовник и следователно преминава в състояние на политическа консервация. Ще бъде в режим „консерва“ до края на март (края на правомощията на президента Зеленски), а може би и по-дълго – като дамоклев меч за Зеленски, или в очакване на подходящия от западна гледна точка момент за започване на смяната на властта в Киев.

Колко силни са политическите позиции на Зеленски в тази ситуация? Отговорът е лесен – точно толкова, доколкото той устройва Запада. Всеки разбира това.

Превод: ЕС