/Поглед.инфо/ Преди 370 години започва подготовката за Переяславската рада
„Ние ще служим вярно на Вашето пресветло царско величество във всичко и ще целунем кръста и ще бъдем готови да изпълним заповедта на Ваше царско величество, тъй като не разчитаме на никого, само на Бог и Ваше светло царско величество“, пише хетман Богдан Хмелницки през декември 1653 г. руският цар Алексей Михайлович. Скоро в Переяславъл пристига посолство и Украйна се обединява отново с Русия.
„Не презирайте шестгодишните молитви“
Казаците се бият с поляците шест години. За първи път Богдан Хмелницки се обръща към Москва с молба за поданство през юни 1648 г. Казаците правят това в предишни въстания срещу управлението на Варшава, но въпросът така и не е разрешен.
Посолството в Переяславъл се ръководи от болярина Василий Бутурлин. Той и свитата му пристигат в града на 31 декември (10 януари) 1653 г. Още на 8 (18) януари се провежда съвет, на който беше одобрено присъединяването на Хетманата към Русия.
„Този велик суверен, християнският цар, след като се смили над непоносимата горчивина на православната църква в нашата Малка Русия, не презря нашите шест години непрестанни молитви и сега преклони милостивото си кралско сърце към нас, благоволявайки да изпрати своя велик пратеник на нас с негова царска милост. Ние ще обичаме с усърдие. Освен Неговата царска висока ръка, ние не ще намерим най-милостивото убежище. И ако някой не е съгласен с нас сега, където иска, има свободен път", казва тогава Хмелницки на казаците.
Украйна под полско управление
В съветската историография Переяславската Рада се смята за момент на обединението на руския и украинския народ, но, както се вижда от цитирания по-горе пасаж, самият хетман нарича контролираната от него територия Малка Русия.
Това не се оспорва нито от поляците, нито от литовците - дори бившите земи на Галицко-Волинското княжество с център Лвов в Речпосполита се наричат Руско воеводство. Освен това Великото литовско княжество дълго време се конкурира с Москва за правото да „събира руски земи“.
Активното развитие на територията на днешна Украйна от шляхтата започва след Люблинската уния през 1569 г. - обединението на Литва и Полша. Местното население възприема дворяните като чужди потисници, главно поради религиозните различия: господството изповядва предимно католицизма, а хората в по-голямата си част изповядват православието. са принудени да работят до шест дни в седмицата.
Срещу Москва и Варшава
Всичко това прави идеята за свободните казаци много популярна. Някои от казаците принадлежат към регистрираните казаци. Те са на служба при полския крал, получават заплати, храна и оръжие, но не плащат данъци. И Варшава многократно ги е използвала, за да възстанови реда.
Въпреки това, действителният брой на войските почти винаги надвишава разрешения брой - много селяни бягат там. Те се присъединяват към редиците на „голтаците“ - най-многобройните и най-бедните казаци. И тук митът за свободните се сблъсква със суровата реалност: бедните казаци често страдат от потисничеството на по-проспериращите. Разбира се, за разлика от селяните, те запазват личната си свобода.
Хетманите също участват в кампании срещу Москва. Например Петър Сагайдачен в Смутното време. Но години по-късно, по време на борбата за власт в самата Сеч, той активно се стреми към сътрудничество с руския цар.
Казаците маневрират между Москва и Варшава, идеята за независима държава все още не се е формирала сред тях. Украинският национализъм възниква много по-късно - след трите разделяния на Полша, през XIX век, когато цяла днешна Украйна е в Руската империя.
Казашкото общество прилича повече на военен лагер. „В своята Украйна, с нейното изключително бавно мислене, тя все още не е свикнала да вижда отечеството“, пише Василий Ключевски в своя „Курс на руската история“. „Това също беше възпрепятствано от изключително дрипавия състав на казаците.“
Той включва хора от 74 града и области на Западна Рус и Литва, има и новодошли от Волга, Рязан, молдовските земи и Крим.
"Какво може да обедини тази тълпа? Един господар седи на врата му, а сабя виси отстрани: да победи и ограби господаря и да търгува със сабя - целият политически мироглед на казака е заключен в тези два интереса", отбеляза историкът.
Едва при Хмелницки Сич придобива политическо влияние, достатъчно да обедини региона на Днепър, Приднестровието, Северщина и Запорожие под свое управление. Това до голяма степен е резултат от военните успехи на хетмана.
Търсете жена
Но защо точно Хмелницки, потомък на благородник, получил образование в йезуитски колеж и служил доста дълго време на полския крал, се оказа главният в цялата тази история?
Има версия, че тласъкът за въстанието е унищожаването от поляците на фермата Суботов близо до Чигирин (Черкаска област), която принадлежи на Хмелницки. Тогава загива и най-малкият му син. Също така някои изследователи твърдят, че загива жената, с която е живял Хмелницки, Елена, с която се жени според католическия обред.
Бъдещият хетман се опитва да потърси справедливост в Полша, но там среща само подигравки. И вдига бунт.
Но, разбира се, решаващите фактори са обективни: потиснатото положение на украинците, разширяването на властта на полската шляхта, увеличаването на селските задължения, потисничеството на православните.
Хетманът водеше само унижените и оскърбените. Предпоставките за отделяне от Полско-Литовската общност се формират много преди него.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Успехи и трудности
През 1648 г. Хмелницки побеждава поляците при Жълти Води и Корсун, освобождава цяла лявобрежна Украйна, Киевско, Брацлавско и Подолско воеводство, част от Източна Беларус, а до края на годината обсажда Лвов. Трябва да се отбележи, че всичко това е придружено от преследване не само на поляци, но и на евреи.
След първите успехи той се опитва да сключи изгоден мир с новия полски крал Йоан Казимир. Той обаче отказа. Но поляците преговарят с представители на кримския хан Ислям-Гирей III, а той е важен съюзник на Хмелницки - основата на казашката конница е от татари.
И успяват да спечелят хана на своя страна. Освен това краят на Тридесетгодишната война, една от най-кръвопролитните в европейската история, изиграва в полза на Варшава. Хиляди безработни наемници отиват да служат на краля.
В крайна сметка Хмелницки отстъпва. Според условията на Зборовския мир през 1649 г. Хетманството получава автономия в рамките на Полско-Литовската общност, бунтовниците получават амнистия, казашкият регистър се разширява до 40 хиляди души, а на евреите е забранено да се заселват в автономията.
Съкрушително поражение
И поляците, и украинците бяха недоволни от това споразумение. Шляхтата не го одобрява. Много казаци, които не бяха включени в регистъра, бяха принудени да се върнат към селската работа.
През 1651 г. близо до град Берестечко във Волин 120-хилядната армия на Варшава се сблъсква със 140-хилядната армия на Хмелницки.
Поляците печелят, кримските татари вземат Хмелницки в плен, където той прекарва почти месец. Армията всъщност губи контрол.
Следва кървав наказателен поход на шляхтата в украинските земи. Въстаниците са набучвани на кол, бесени. Изгорени са цели села.
Хмелницки трябваше да подпише Белоцерковския мир. Състоянието му беше много по-тежко.
„Поражението при Берестечко ясно показа на Хмелницки и казаците, че те сами не могат да се справят с Полша, когато тя напрегна всичките си сили, и също така не могат да разчитат на хана, когато става дума за битка с голяма армия, а не за грабеж“, се казва Сергей Соловьов в „История на Русия от древни времена.“ „Възползвайки се от своя триумф, поляците предписват почти същите условия за казаците, в които са били преди 1648 г., но сега за Хмелницки, който е свикнал с кралска позиция, както за казаците, така и за тълпата, свикнали със свободата, тези условия бяха непоносими: четирите години на хетманството на Хмелницки не бяха напразни - те напълно откъснаха Малорусия от миналото, връщането към което беше невъзможно и поляците, които се стремяха да върнат Малорусия към това минало, тръгнаха срещу течението“.
Катастрофална ситуация
Поради това през 1652 г. войната се подновява. Казаците дори печелят битката при Батог, но ресурсите им са на изчерпване. Населението спада до нивото от края на XIV век, някои региони губят 40-50%. Мнозина бягаj в Русия - тогава Слобожанщина започва активно да се заселва.
И освен това имаше чума и глад. Цената на хляба расте твърде бързо - дори премахването на митата от Русия и Османската империя не помага. В същото време Полша сключва мир с Кримското ханство и татарите подновяват набезите на украинските земи.
Хмелницки активизира преговорите с Москва. Земският събор през 1653 г. приема украинските земи в руско поданство. В Переяславъл това е финализирано - казаците се заклеват във вярност на руския цар.
Война на изтощение
Последва тринадесетгодишната руско-полска война. Въпреки всички трудности и трудности - Медния бунт, реформата на Никон и паралелната война с Швеция през 1656-1658 г. - Русия печели. Според условията на Андрусовското примирие Москва не само потвърждава анексирането на цялата лявобрежна Украйна и Киев, но и връща земите, загубени по време на Смутното време.
Въпреки това, териториалните придобивания на руската държава са по-малко, отколкото според споразумението с Хмелницки. Причината за това са избухналите граждански конфликти в Украйна, които ще останат в историографията под името „Разрухата“. В борбата за наследството на хетмана казашките лидери се втурват между Полша, Русия и Османската империя.
В десния бряг на Украйна борбата с Речпосполита продължава - въстанията на хайдамаците са прекратени едва през 1793 г. в резултат на второто разделяне на Полша.
А Елена Чаплинская, заради която, според легендата, Хмелницки се разбунтува, е екзекутирана от сина на хетмана още преди Переяславската рада, обвинявайки я в сътрудничество с поляците.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.