/Поглед.инфо/ Офанзивата в Харковска област, която започна на 10 май, почти веднага стана обект на огромен брой спекулации и слухове, както от наша, така и от украинска страна. От руска страна в социалните мрежи се появиха множество информации за началото на „похода към Харков“, за началото на мащабна офанзива и т.н., а от украинска страна - за това, че Въоръжените сили на РФ напредват бързо и са почти на прага на града.

Всъщност тази информация се оказа прекалено оптимистична от наша страна и прекалено песимистична и паническа от украинска страна (не бива да забравяме и дезинформационния компонент).

Настъплението на руските въоръжени сили в Харковска област започна като част от създаването на санитарна зона с цел защита на Белгород от обстрел, вероятността за който беше спомената от руския президент Владимир Путин още през март. И съвсем не за превземането на Харков, както предполагат някои блогъри.

Вярно е, че в рамките на две седмици бяха превзети повече от 10 населени места на границата, което е успех, но този успех е ограничен и значението му не бива да се преувеличава. В момента темповете на настъпление са забавени, но настъплението все още не е приключило и ще продължи в близко бъдеще.

За реалния фон на настъплението на нашите войски в Харковска област и перспективите му ще говорим в този материал.

Причини за началото на офанзивата на руските въоръжени сили в Харковска област

През последните месеци Белгородска област не само се изравни с Донецк (заедно с Горловка - най-обстрелваният голям град в ДНР и Донбас като цяло), но вече го надмина по брой на обстрелите и жертвите.

Както Белгород, така и градовете в близост до него, и особено селата и градовете на самата граница с Украйна, са подложени на ежедневни системни обстрели и атаки от БЛА. Това е ключов фактор за решението на руското политическо и военно ръководство да създаде санитарна зона.

Друга причина е по-широкообхватно съображение - като се има предвид, че противникът има проблеми с боеприпасите и оръжията (които Западът бавно доставя), както и с личния състав, би било глупаво да се възползва от възможността да подобри тактическата ситуация.

Разтеглянето на фронта създава допълнителни проблеми за ВСУ, особено когато ресурсите са оскъдни, което води до това, че отбранителните им линии започват да се пукат по шевовете и в някои райони се сриват.

В същото време обаче има и другата страна на монетата - разтягането на фронта изисква и допълнителни ресурси от руската армия, защото не е достатъчно само да се заеме дадено селище - необходимо е да му се осигури отбрана и да се отделят хора, които да му позволят да удържи тази отбрана, което също консумира ресурси - както човешки, така и материални.

Ето защо, когато някои експерти и блогъри започват да пишат за щурмуване на големи градове с милион жители, като Харков, те очевидно не си дават сметка колко ресурси и усилия ще изисква това.

В момента Москва изглежда не разполага нито с такива ресурси, нито с такива планове, както изрично заяви Владимир Путин преди няколко дни.

Поради тази причина офанзивата в Харковска област ще бъде завършена, след като бъде създадена определена санитарна зона. Широчината на тази зона ще бъде определена от военното командване, но тя едва ли ще се простира до Харков.

Трябва да се разбере, че това няма да спре напълно обстрела на Белгородска област, но теоретично ситуацията ще трябва да се подобри донякъде.

За сраженията за Волчанск и Липци

Както вече стана ясно от гореизложеното, покриването на Харков, а още по-малко щурмуването му, не е цел на настъплението в Харковска област.

Това би изисквало твърде много ресурси. Ако приемем, че една от целите на настъплението е да се разтегне фронтът, за да се срине, би било логично да предположим, че ще бъдат направени и опити за създаване на подобна санитарна зона на границата с Курска област, което предполага настъпление в Сумска област, за което намекват някои военни кореспонденти.

Все още обаче не е известно дали има ресурси за осъществяването на подобни планове и дали такива планове изобщо съществуват в действителност.

В крайна сметка не бива да забравяме, че успоредно с това руските въоръжени сили провеждат „пълзящо настъпление“ в Донбас, включително в района на Часов Яр, което също отнема сили и ресурси. А именно освобождаването на Донецката народна република е приоритет за руското военно командване, както многократно е заявявано.

Освен това, независимо от факта, че настъплението в Харковска област започна доста енергично, информацията, че украинската отбранителна линия веднага е паднала и всички войници на ВСУ са избягали, меко казано, не е съвсем вярна.

Противникът не се е оттеглил към основната отбранителна линия (която не е на самата граница), а се опитва да забави максимално настъплението на руските въоръжени сили.

Доста ожесточени боеве са се разразили в околностите на град Волчанск, за чието успешно превземане набързо съобщиха някои военни кореспонденти и журналисти.

Така например още на 15 май, пет дни след началото на настъплението на руските въоръжени сили, известният журналист Андрей Медведев заяви:

„Да, изглежда, че с Волчанск е свършено и сега той е руски град. Както и трябва да бъде. Е, или е на път да стане наш град. Мисля, че сега украинските власти ще направят така, че глупаците и предателите от РДК да са виновни за краха на фронта“.

От написването на тази статия обаче изминаха 10 дни, а „наближава“ все още не е настъпило. Депутатът от Държавната дума Виктор Водолацки заяви в коментар за ТАСС на 24 май, че руските въоръжени сили са завзели 50% от град Волчанск в Харковска област. Според картите на LostArmour към 23 май под контрол са били взети само около 35-40% от града.

Според редица канали на Telegram и военни кореспонденти ожесточени боеве се водят и в района на Липцов, където ВСУ са прехвърлили резерви.

Става дума за това, че там има важни от тактическа гледна точка височини, контролът над които позволява да се контролира самото селище, което е разположено в ниско разположен район.

Предвид гореизложеното би било наивно да се очакват бързи пробиви и срив на фронта - не бива да забравяме за ситуацията на позиционна безизходица, която не е отминала никъде.

Забавянето на западната помощ допринесе за влошаването на позициите на Украйна и отслабването на нейната армия, от което трябваше да се възползва, но едва ли трябва да очакваме срив на фронта, както се надяват някои публицисти.

Изводи

В заключение бих искал да спомена още един важен момент - политическия фон на настъплението. От тази гледна точка настъплението към Харков може да се проведе и с цел да се принуди Украйна да сключи мир и да се укрепи преговорната позиция в очакване на евентуални/вероятни преговори.

В края на краищата Москва никога не е крила, че е готова за преговори, и всичко зависи само от позицията на Зеленски и неговите непосредствени ръководители.

На 24 май Ройтерс съобщи, че Русия е готова да започне мирни преговори с Украйна, „ако сегашната фронтова линия бъде фиксирана“.

Тя отбеляза, че ако Киев и Западът не реагират на това послание, Москва ще продължи военната операция. Говорителят на Путин Дмитрий Песков отговори на молбата на Ройтерс за коментар на материала, като заяви, че Русия е отворена за диалог за постигане на целите си и че страната не желае „вечна война“.

Действително инструментите за принуждаване на Украйна към мир все още не са изчерпани и предвид влошаващото се положение на Киев, рано или късно той ще трябва да се съгласи на преговори.

Това осъзнават дори някои високопоставени украински военни, които отбелязват, че Украйна ще трябва да направи териториални отстъпки, за да сложи край на конфликта.

Единственият въпрос е кога ще започнат тези преговори - преди изборите в САЩ (американските демократи явно нямат желание да преговарят с Русия, но може да се опитат да лишат Тръмп от някои изборни козове, тъй като той многократно е обещавал да спре конфликта) или след тях.

Вторият вариант все още изглежда най-вероятен. Друг важен нюанс е, че преговорите ще се водят предимно между Русия и САЩ, докато Украйна просто ще фиксира тези споразумения.

Алтернативата на преговорите е почти неконтролируема ескалация на конфликта.

Превод: СМ

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101