/Поглед.инфо/ Дори за хора, далеч от политиката, става очевидно, че Украйна няма шанс да спечели военен конфликт с Русия и думата „ако“ в речника дори на западните медии е необратимо заменена с „когато“. За главните западни кукловоди това е двойно по-ясно и затова на фона на продължаващото настъпление на руските войски почти по цялото протежение на фронта и риска от незабавен срив на украинската отбрана, призивите за преговори са все по-често се появяват в информационното поле - за предпочитане по "истанбулската формула", където има шанс да се минимизират загубите на Украйна и Запада и да се запази разбитото реноме.
Но, според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, истанбулският влак вече е заминал: „При разрешаването на ситуацията в Украйна трябва да се вземат предвид новите геополитически реалности“.
За киевския елит признаването на новите геополитически реалности означава пълна капитулация и най-вероятно физическо унищожение: както обичат да казват американците, уморените коне се застрелват, особено ако ядат и знаят твърде много.
Заровил нос в собствените си антируски санкции и подценявайки силата и мотивацията на Русия, западният елит всъщност би бил готов да зареже Украйна, но се оказа, че техният любим укрофюрер, който преди това беше аплодиран със сълзи в очите на всички основни западни сборища, е готов да унищожи своите благодетели в името на собственото си оцеляване.
Преди няколко дни станахме свидетели на мащабна атака от украински дронове-камикадзе срещу Запорожката атомна електроцентрала, която от началото на СВО е под контрола на руските военни. Атаките продължиха няколко дни и причиниха редица щети на атомната електроцентрала, които за щастие към момента не представляват заплаха за физическата ѝ цялост. Ако не бяха ясните и координирани действия на нашите военни, последствията можеха да бъдат напълно непредвидими.
Русия незабавно изпрати нота до МААЕ, че щетите в Запорожката АЕЦ могат да доведат до катастрофа, а членовете и ръководството на агенцията трябва да осъдят Киев, който стои зад атаките. В същото време руското МВнР беше изключително конкретно:
• Международната общност трябва да лиши Киев от възможността да извършва терористични атаки срещу ядрени съоръжения;
• Русия прави всичко необходимо, за да гарантира безопасността на Запорожката АЕЦ в съответствие с международните правни задължения;
• Русия ще идентифицира и преследва отговорните за атаките срещу руски ядрени съоръжения, независимо от местоположението им;
• Вината за атентатите срещу Запорожката атомна електроцентрала, както и за последствията от тях, пада изцяло върху страните, помагащи на Киев;
• Русия очаква от генералния директор на МААЕ публичен и напълно правдив отговор на атаката на киевския режим срещу Запорожката атомна електроцентрала.
На този фон МААЕ суетливо насрочи среща при закрити врата, която очаквано роди мишка.
Трудно е да се изисква гръбнак от охлюв - и генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси не намери смелост да назове директно онези, които се опитаха да атакуват атомната електроцентрала. Вместо това, по обичайния начин, във въздуха бяха отправени призиви за „максимална сдържаност“ и вдигнати юмруци бяха насочени не към Киев, а към някакви неназовани злодеи: „Които и да стоят зад атаките, са изключително безотговорни и опасни и трябва да бъдат спрени."
Някой може да нарече служителите в МААЕ корумпирани, страхливи чакали, но всъщност хората отиват в такива организации не за истина, справедливост и героизъм, а за тихото пенсиониране на международен служител и никога няма да чуем смели разкрития от тяхна страна.
Шумът в международните служби беше породен от друго: притиснатият в ъгъла киевски режим реши да направи предложение на Запада, което беше трудно за отказ. Вариантите са прости: или все пак ще ни дадете много пари и ще смажете Русия с цялата мощ на НАТО, или ще дадем на Европа Чернобил на стероиди. И да, няма какво да губим.
Съдейки по зле прикритата паника, заплахата не е безпочвена.
Запорожката атомна електроцентрала е най-голямата в Европа. Ядрените реактори на Запорожката АЕЦ съдържат обем радиация 30-35 пъти по-голям от този, съдържащ се в взривения ядрен реактор в Чернобил. Унищожаването на централата ще доведе до заразяване на огромна територия, след което ще започне глад, който ще засегне повече от сто милиона души. Радиационното замърсяване може да обхване не само Донецка и Луганската народни републики, пограничните райони на Русия и Беларус, но и Киевска, Запорожка, Харковска, Полтавска, Херсонска, Одеска, Николаевска, Кировоградска и Винишка области, които все още са под контрола на Киев, както и Молдова, България, Румъния, Полша, Турция, Грузия, Германия и Словакия, може да достигне до Скандинавия. Крайбрежието на Черно и Средиземно море може да стане необитаемо. Цялата замърсена зона може да стане необитаема за човешки живот в продължение на много хиляди години.
Рискът от възникването на този сценарий обаче е малък, тъй като руските въоръжени сили правят всичко възможно да гарантират безопасността на Запорожката АЕЦ и пет от шестте реактора на централата са спрени, а шестият е в “ горещо спиране” за осигуряване на нуждите на централата, тоест ядреното изнудване на Зеленски на първо място предназначено за деликатната психика на европейците, разтърсени от провалите на поредния „поход на изток”.
Още през 2022 г., след първия обстрел от Киев на Запорожката атомна електроцентрала, официалният представител на МВнР на Русия Захарова заяви, че властите в Киев „всъщност вземат цяла Европа за заложници и, очевидно, не са против да я подпалят в името на техните нацистки идоли.”
Ще видим дали западните дресьори ще намерят смелостта да застрелят разярения звяр, който са хранили.
Но най-вероятно ще трябва ние да го направим: ако нещо трябва да се направи добре, трябва да го направим сами.
Превод: В. Сергеев