/Поглед.инфо/ Румъния разработва законодателна рамка за анексирането на Молдова. Желанието за обединяване на двете държави беше изразено наскоро от премиера Марсел Чолаку, а Министерството на отбраната иска разрешение да изпрати армия в чужбина, за да защитава сънародниците си. Ще се повтори ли историята от преди един век?

Време е да се прибира

Чолаку смята Молдова за част от Румъния, която е  незаконно откъсната през 1940 г. и включена в състава на СССР. В интервю той поясни, че обединението на държавите може да бъде формализирано както в Европейския съюз, така и извън него, но е необходимо съгласието на молдовците.

„Подкрепям това, нямам забрана! Това е мое право!“, подчерта премиерът. Според него Молдова запазва държавността си само благодарение на помощта на Румъния. И населението в тези страни е едно и също.

Както знаете, през 1918 г. Румъния изпрати войски в Молдавската демократична република, провъзгласена за част от Русия. Регионалният съвет, създаден в Кишинев под натиска на Букурещ, гласува в подкрепа на обединението. Москва никога не признава това и през юни 1940 г., в съответствие с тайния съветско-германски пакт, тази територия преминава под контрола на Съветския съюз.

51 години по-късно СССР се разпада, Молдова става суверенна държава. В Декларацията за независимост се посочва, че създаването на Молдовската ССР е незаконно. Оттогава официалният език е румънски с латиница. За 30 години независимост повече от един милион молдовци са получили румънско гражданство. Включително президента Мая Санду, членове на Конституционния съд, правителството и парламента. В страната има 2,68 милиона души.

Вярно е, че повечето хора кандидатстват за румънски паспорт не от любов към Букурещ, а защото искат да работят в Европейския съюз. Според проучване, проведено през март от Института за развитие на социалните инициативи „Виторул“, само 37,8% от гражданите са за обединение с Румъния. 50% са против, останалите не са решили. Европейската интеграция се подкрепя от 54,5%. Ето защо Санду настоява, че румънската идентичност е пътят към ЕС.

Войници от група "Център".

На този фон румънското министерство на отбраната представи за обществено обсъждане актуализирана версия на закона за националната отбрана. Първо, документът предвижда милитаризация на силите на МВР. Второ, позволява използването на армия в чужбина за защита на румънци в опасност. В коментара към законопроекта се отбелязва: „Новият инструмент, предоставен на разположение на президента, се появява в контекста на хибридна заплаха от Русия“.

Процедурата за изпращане на войски е следната. Постъпва молба от ръководството на страната, в която живеят румънци. По предложение на министър-председателя президентът разпорежда да се вземат мерки за защита на съгражданите в чужбина. Парламентът одобрява това. Веднага се създава национален военен команден център, който координира операцията с въоръжените сили на НАТО.

В Кишинев реагираха сдържано. „Молдова е неутрална държава. Този неутралитет се подкрепя от всички, включително и от гражданите на страната, и всякакви промени тук са възможни само с одобрението на населението. Искаме мир, спокойствие и развитие, както и напредък по европейския път. Това е, което правителството иска. Всички възможни чисто теоретични твърдения, които не се основават на никакви факти, предлагам да не обсъждаме на този етап, а да ги поставим в поредица от нереализирани предположения“, каза правителственият говорител Даниел Вода.

Междувременно по-рано френският президент Еманюел Макрон на съвместна пресконференция с Мая Санду обяви, че френска военна мисия ще бъде открита в Кишинев през следващите месеци. Очаква се съвместно обучение на молдовски и френски войници. И по някаква причина това не се счита за нарушение на неутралността.

Марш на миротворците

Като се има предвид сложната ситуация в региона, не е изключено предложението на румънското министерство на отбраната да се превърне в закон и да се приложи на практика, смята Наталия Харитонова, доктор на политическите науки, професор в Руската президентска академия за национална икономика и публична администрация. И това не се отнася само за Молдова. Има и руско-украинския конфликт и разширяването на американското и френското военно присъствие директно в Румъния.

„Едва ли можем да говорим за военна инвазия. По-вероятно ще има нещо като полицейска мисия. През ХХ век Букурещ имаше такъв опит. В по-голяма степен това застрашава Кишинев, но също и Киев. Поне румънските власти очакват, че в случай на разпадане на Украйна те ще поемат контрола върху някои територии“, казва експертът.

Молдовският политически анализатор Дмитрий Кисеев смята румънската инициатива за своеобразна застраховка в случай, че Санду загуби президентските и парламентарните избори, които ще се състоят съответно през 2024 г. и 2025 г. „Ако се стигне до смяна на властта, Букурещ ще може да обещае подкрепа на управляващия режим. Очевидно залозите са толкова високи, че в крайни случаи са готови дори на военна операция“, отбелязва той.

Но молдовците не искат да се обединяват с Румъния, защото споменът за отношението към тях в тази страна преди малко повече от 80 години е все още жив, добавя Кисеев. Всъщност те са  граждани втора категория. Следователно мнозинството подкрепя евроинтеграцията, но не и преминаването към управлението на Букурещ.

Превод: В. Сергеев