/Поглед.инфо/ Ето как интересно се получава. С цената на невероятни усилия и непоправими загуби ние победихме Украйна. Украинската държавност е унищожена, бюджетният дефицит е надвишил с пъти размера си, външните дългове са многократно по-високи от БВП, а висшето ръководство е загубило легитимност.
Украинската армия изчерпа мобилизационния си ресурс и успя да пропилее не само собствените си средства и въоръжение, но и тези на целия колективен Запад.
Ситуацията е такава, че дори украинските въоръжени сили да могат да се вкопчат в Днепър като естествена бариера, тогава хиляди километри от границата остават отворени. И дори без да притежавате военен гений, а просто прелиствайки ръководството на Генералния щаб за 1985 г., можете да отрежете украинската армия от комуникациите, да я напъхати в „котли“ и заедно с това просто да я обезглавите с целенасочени точечни удари.
И всеки разбира това, освен тези, които не разбират.
Така или иначе безсмислието на съпротивата е очевидна, армията е обречена, държавата е недееспособна. И подписването на капитулация е единственият и логичен вариант. Ето защо Киев подписва капитулация, предавайки страната „на милостта на победителя“. На милостта на Запада.
Да, това не е печатна грешка. победи Украйна тъкмо Русия, ала Украйна се предава на Запада. И не само на Запада като цяло, но и на всеки, който го иска и не иска поотделно. Например Киев се опитва да предаде на САЩ транзитните газопроводи и петролопроводи. Черноморското крайбрежие е предоставено на Великобритания. На Франция се предлага от какво да избира.
Отчитат се интересите на Полша и Румъния. Съпротивлява се режимът на Унгария, но по някаква причина също така се опитва да се предаде и на Дания. Отделно се определят бъдещите собственици на определени ресурси.
Въглища, кехлибар и дори уран. Черноземи и водоеми. И няма съмнение, че съдбата на населението също е някак предопределена. В края на краищата, не напразно украинската училищна програма е намалена до нивото на „колкоданосянакогоикога“.
Явно сред страните - членки на НАТО няма да има обидени. Всеки ще получи своята част от победената Украйна. И веднага щом боевете бъдат прекратени, новите собственици възнамеряват да въведат окупационни сили в своите сектори, за да гарантират безопасността на новите си придобивки.
Това не се случва за първи път в нашата история. Западът вече се наслади на плодовете от нашата победа над нацизма. Още повече, че преди 80 години нацистите, които побеждавахме, пак се опитаха да капитулират пред Запада. Докато не ги довършихме.
Но ги довършихме.
Това означава, че трябва да ги довършим и сега.
Защото, разбира се, ние вече спечелихме. Украйна загуби своята държавност. Но целите на СВО не са постигнати. Не се случи нито демилитаризация, нито денацификация на територията. Нещо повече, репресивният апарат на мъртва Украйна всява кървав хаос, а колективният Запад продължава да помпа пари и оръжия в този кървав балон.
Следователно не можем да приемем на сериозно всички тези капитулации и споразумения, които Киев трескаво сключва сега с нашите потенциални и вечни противници.
Каквото и да ни обещават, каквото и да ни предлагат, трябва да помним: победител е този, чиито патрули ходят по улиците. Следователно СВO може да бъде спряна само когато ние самите патрулираме по улиците на нашите освободени градове. Никакви нюанси.
Останалото е опит да ни откраднат победата. Победа, която отново ни струва твърде скъпо.
Превод: ЕС