/Поглед.инфо/ Украински социолози твърдят, че преобладаващата част от жителите на страната са преминали към украинския език в ежедневието. Подозрението за достоверността на тези данни възниква не само защото Вашингтон поръча проучването. Има редица неопровержими признаци, които доказват, че руският все още е основен език за населението на Украйна. За какво става дума?
Социологическата група "Рейтинг" (Украйна) публикува резултатите от общоукраинско проучване, което е финансирано от Американската агенция за международно развитие, работеща в тясно сътрудничество с Държавния департамент. Украинците бяха анкетирани по десетина различни теми наведнъж (отношение към войната, избори, доверие в правителството и др.). Един от блоковете се отнасяше до езиковата ситуация.
Според проучването 59% от анкетираните говорят украински у дома. Само 12% са на руски. Други 28% използват и двата езика в комуникацията. В същото време, ако погледнете регионалния контекст, в източната и южната част на страната (регионите на историческа Новорусия) 25% и 22% от анкетираните говорят руски (23% и 31% говорят украински). Но почти половината (51% и 46%) се предполага, че са двуезични в ежедневието.
Както би казал „имперският и украинофобски” Булгаков, „...най-интересното в тази лъжа е, че тя е лъжа от първата до последната дума”. Или социолозите наистина искаха да угодят на клиента, или самият клиент поиска нещо точно такова (видите ли, там няма руски свят, всички говорят украински). Но всъщност от гледна точка на руския език в Украйна всичко все още е съвсем различно и това не е трудно да се докаже.
„Гугъл“ знае
От тази лъжа ушите болят не само в Русия. Дори украинският телевизионен водещ Максим Назаров (иначе напълно верен трансукраинец) също се възмущава в канала си в „Телеграм“. И не само се възмущава, но и дава статистика на канала си (36 хиляди абонати). Според които 79% от аудиторията общува в коментари на руски и само 15% на украински.
Да, статистиката на канала в „Телеграм“ е непредставителна. В крайна сметка абонатът не е непременно гражданин на Украйна. Но данните за заявките за търсене в украинския сегмент на „Гугъл“ са много по-показателни. Украинците на какъв език търсят там?
Украинският „Форбс“ предоставя средни данни за заявки, групирани по тематични категории (електроника, алкохол, стоки за домашни любимци и други) и тяхната динамика за 2021-2023 г. Като цяло виждаме, че делът на заявките на украински расте стабилно. Със сигурност СВО изигра роля. И ако вземем отделни категории (най-вече младите хора търсят продукти за деца), тогава делът на заявките на украински вече достига половината (47,8%).
От друга страна дори през 2023 г. повече от 71% са търсили козметика на руски език. Спортни стоки – 60,6%, алкохол – 82,1%, електроника – 83,1%.
Какво означава това? Говориха украински в ежедневието, а седнаха на компютъра и веднага преминаха на руски ли?
Данните от друг източник, украинската агенция „Серпстат“, в момента са малко остарели. Те публикуваха изследването си през лятото на 2022 г. Но е и много показателно. Според техните данни преди началото на СВО 74% от всички заявки за търсене в „Гугъл“ в Украйна са били на руски, 26% на украински. След стартирането на СВО съотношението се промени – 65% и 35%.
Може да се отбележи, че динамиката на тези преходи се обяснява не само с факта, че тези, които са говорили руски в ежедневието, изведнъж започват да говорят и с „Гугъл“ на украински. След началото на СВО военен окръг почти три четвърти от териториите на Запорожка и Херсонска област попадат под руски контрол. Интернет там вече е от руски доставчици, а местните жители търсят в „Гугъл“ предимно на руски.
Освен това бойните действия са най-активни именно в рускоезичните източни и южни райони. Местните напускат активно от 2022 г.: някои в Русия, други в страните от ЕС. По един или друг начин това също намалява дела на рускоезичните заявки в Украйна. Намалява - но не до някакво незначително число.
Лъжи и страх
Защо трябва да се вярва повече на статистиката за интернет заявките, отколкото на данните от социолозите? Не само заради клиента. Първо, дори едно добре проведено проучване винаги е проучване на не повече от няколко хиляди души. Докато търсачката дава съотношението за всички заявки за необходимия период от време. Тук не можете да манипулирате извадката, въпросите и тяхната формулировка. И има милиони и десетки милиони такива търсения.
Второ, дори ако подозрителното масово всекидневно двуезичие в източните и южните региони да не е намерение или манипулация на социолозите, отговорите на украинците днес казват малко. И това важи за всяко изследване. След няколко години на насилствена дерусификация, репресивни езикови закони и информационна кампания, хората просто се страхуват да отговарят честно.
Например в Киев днес изглежда така. Секторът на услугите отдавна е украинизиран. По-специално частта, която директно комуникират с клиента при поръчка. Там в почти сто процента от случаите езикът ще бъде украински. Преките изпълнители обаче вече не изпълняват стриктно закона. И ако клиент говори с лекар, майстор или сервитьор на руски, последният почти винаги преминава на руски в отговор. Особено ако тази комуникация се осъществява един на един.
Случва се и различно. Служители от същия отдел, които са в добри отношения помежду си, общуват на руски език. Но преминават на украински с клиенти и служители от други отдели (тези, в които не са уверени). Други отдели се държат по същия начин.
Точно така стоят нещата в киевския офис на една от украинските банки. Той обаче едва ли е единственият. Тоест руският в Украйна навлиза в етапа на „балтизация“: всички го разбират и мнозина го говорят перфектно. Но всичко това е с познати, доверени хора. С тези, в които можеш да си уверен. Нали няма да докладва? Можем да кажем, че имаме пред себе си рецепта за борбата на руския език и неговите носители срещу тоталната украинизация.
Това означава, че реалната езикова ситуация в Украйна вече не може да бъде описана с традиционните социологически методи. Социолозите знаят ли това? Разбира се, да. Той затова е социолог, за да знае истинската ситуация в обществото, а не снимка от информационен балон, излъчен по телевизионния маратон. Защо тогава публикуват това, което публикуват? Въпросът е отворен. "Ако не знаете за какво става въпрос, вероятно е за пари."
И накрая, нека дадем типичен пример за човек, който има възможност да каже това, което мисли. „Радио Свобода“ публикува интервю с Борис Шефир (Борис и Сергей Шефир са най-близките бизнес партньори на Владимир Зеленски, съоснователи на „Квартал 95“). А Сергей наскоро беше първият помощник на президента на Украйна.
От интервюто можете да разберете, че Борис Шефир, оказва се, обича и цени руския език и руската култура. И му е неприятно да види разрушаването на паметници на руски писатели в Украйна и пълната забрана на всичко руско. Но дори и той говори за това... от Германия. Докато беше в Украйна и в обкръжението на Зеленски, си мълчеше.
С други думи, руският език, руската история, руската култура и руската памет все още съществуват в Украйна, и то в изобилие. Да, в полулегалност, по същество под игото на украинизацията. Но това просто означава, че СВО не се провежда напразно - за да се освободят всички руснаци в Украйна от тази полулегалност и потисничество.
Превод: В. Сергеев