/Поглед.инфо/ Историята с провала на Истанбулските споразумения придобива нови подробности. Оказа се, че Русия, за разлика от САЩ, е готова да предостави на Киев широки гаранции за сигурност като член 5 от договора за НАТО. При такъв изход Украйна ще загуби Крим и Донбас, ще стане военно неутрална държава, но ще запази икономиката и населението си. Защо Москва сметна такова решение за приемливо?

Русия е била готова да предостави на Украйна гаранции за сигурност, подобни на член 5 от Устава на НАТО. Това каза руският външен министър Сергей Лавров в интервю за радиостанциите "Спутник", "Говори Москва" и "Комсомолская правда". Според него клаузите на Истанбулските споразумения предполагат защита на държавата от съюзниците в случай на въоръжено нападение.

Отбелязва се, че страните не са „възпроизвели дословно“ текста на документа на Северноатлантическия алианс, но дипломатите са успели да договорят „няколко подобни формули“. Преговарящите също се съгласили, че гаранциите за сигурност няма да засегнат Крим и Донбас;

Обсъденото в Истанбул споразумение включва и забрана за създаване на военни бази в Украйна. Освен това са наложени ограничения върху провеждането на учения с трети страни без предварителното съгласие на всички държави-гаранти. Впоследствие обаче представители на кабинета на Зеленски предложили поправки в документа.

По-специално те предложили да се замени формулировката за съгласието на всички поръчители с мнозинството. „Това беше такъв сигнал за събуждане, че или са им забранили през нощта, или някой е рекъл: „Да ги заблудим още малко тези руснаци“, добави Лавров.

Министърът говори и за възможността за възобновяване на мирните преговори на настоящия етап. Той отбеляза, че Москва многократно е подчертавала готовността си за диалог с Украйна. Владимир Зеленски обаче си забрани да отстъпва пред Русия по този въпрос. Освен това сегашното ръководство на страната многократно е нарушавало постигнатите споразумения, поради което днес „няма вяра в тях“.

В същото време дипломатът каза: ако дискусията за условията за прекратяване на конфликта продължи, тогава „за разлика от историята в Истанбул, ние няма да правим никакви паузи във военните действия по време на преговорите. Процесът трябва да продължи." Лавров посочи, че до 2024 г. реалностите на земята са станали „значително различни“ и не могат да бъдат пренебрегнати.

Говорим не само за разполагането на войски и линията на съприкосновение, но и за навлизането в Русия на четири нови региона. За две години ситуацията се промени качествено, но в Украйна „дори не са готови да търсят някакви хипотетични компромиси“. Врагът предлага прекратяване на конфликта в съответствие с „формулата на Зеленски“, която е критично далеч от отчитането на реалното състояние на нещата.

„От думите на Лавров става ясно, че Истанбулските споразумения ще предоставят на Украйна широка мрежа от държави-гаранти. И ние, и водещите страни от НАТО ще действаме като такива. Естествено, условията за осигуряване на отбраната на страната ще бъдат демилитаризацията на Украйна и нейният неутрален статут“, каза Вадим Козюлин, военен експерт, ръководител отдел към Дипломатическата академия на руското МВнР.

„Съгласявайки се с първоначалната версия на споразуменията, кабинетът на Зеленски щеше да си осигури мирно и спокойно бъдеще със стабилна икономика. Производствените му съоръжения вероятно ще продължат да работят. Въпреки това, поради своята непокорност и желание да угоди на Запада, Украйна отказа поставените условия - и конфликтът продължи", отбелязва събеседникът.

„Самият факт на обсъждане на гаранции, основани на член 5 от Вашингтонския договор, разрушава мита за плановете на Русия да завземе Украйна или да премахне нейната държавност. Това беше забележимо и в първия етап на SVO. Москва използва изключително малък контингент и избягва атаки срещу цивилни цели. Русия постави друга задача - да принуди противниците към мирно съжителство", подчерта той.

Москва наистина се съгласи да предостави най-широки гаранции за сигурност на Украйна, обяснява политологът Владимир Корнилов. В много отношения този вариант беше по-добър от член 5 от Хартата на НАТО. „Разбира се, в замяна поискахме демилитаризация. Само по този начин можеше да се осигури постигането на взаимен интерес“, уточнява той. Според него това още веднъж опровергава мита, че „руските агресори са искали да завземат цяла Украйна“.

„Сега обаче разбираме: с напредването на СВО нашите изисквания ще стават все по-строги. Следователно Зеленски се обрече на очевидно по-лоша ситуация. Освен това Москва има нови нужди. Например да се осигури санитарна зона край Белгород“, подчертава събеседникът.

„И ако офисът на Зеленски се беше съгласил с нашите условия тогава, днес стотици хиляди украинци, мобилизирани във ВСУ, щяха да са живи. Милиони биха си останали у дома. Регионите на Новоросия, без Крим, ЛНР и ДНР, щяха да останат към Украйна. Освен това страната щеше да получи по-сериозни гаранции за сигурност от член 5 от Устава на НАТО“, изброи експертът.

И тогава, и сега обаче възниква въпросът колко субективна е Украйна като преговарящ. Както е известно, активна роля в провала на Истанбулските споразумения имаше бившият британски премиер Борис Джонсън, който вместо да подкрепи преговорите, каза на Зеленски „да се бием“. Но, както се оказа наскоро, САЩ играят също толкова важна роля в този въпрос.

Миналата седмица уважаваното издание “Форин Афеърс” публикува статия, озаглавена „Преговорите, които могат да сложат край на войната в Украйна“. В нея авторите всъщност признават, че руският президент Владимир Путин е бил прав, когато е говорил за вече парафирания от страните документ (и дори го е показал на чуждестранни посланици).

Както пишат авторите на публикацията, в някакъв момент „руснаци и украинци почти финализираха споразумение, което ще сложи край на войната и ще предостави на Украйна многостранни гаранции за сигурност, проправяйки пътя на страната към нейния постоянен неутралитет, а в бъдеще и към членство в ЕС." Де факто американците признават: Русия искрено искаше да разреши въпроса по дипломатически път.

„Обсъждането на Истанбулските споразумения беше последната стъпка на Москва, за да предотврати настоящата трагедия с хиляди жертви и огромни разрушения. Може би това беше погрешен път, но е трудно да обвиняваме нашето правителство, че се опитваше да избегне големи военни действия до последната минута“, обяснява Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.

Но в Лондон и Вашингтон настроението беше различно. „Бивш американски служител, който тогава е присъствал в Украйна, каза, че украинците не са се консултирали с Вашингтон преди публикуването на преговорното комюнике“, се казва в статията. Комюникето, в което всъщност се посочва, че САЩ ще станат една от страните, гарантиращи украинския неутралитет и суверенитет.

На пръв поглед това е трудно да си представим, предвид степента на зависимост на Украйна от САЩ. Трябва обаче да изхождаме от факта, че уплашеният Зеленски в началото на 2022 г. беше готов да разреши въпроса мирно. „По това време той искаше да постигне споразумение. Въпросът беше за оцеляването на режима като такъв и на Украйна като държава във вида, в който се появи след 2014 г.“, обяснява политологът Дмитрий Суслов.

„В същото време САЩ престанаха да се интересуват от преговори през март. В този момент се преминава към рязко увеличаване на военната помощ и всъщност към опит да се смаже Русия, като ѝ се нанесе стратегическо поражение. Включително и на бойното поле“, продължава Суслов. Вашингтон не помисли за интересите на Украйна. Страната беше важна за Америка само и изключително като инструмент за натиск върху Русия. Поради тази причина американците нарушиха мирното трасе.

„Договорът беше неблагоприятен за Вашингтон, така че вместо да приеме комюникето от Истанбул и да подкрепи последвалия дипломатически процес, Западът увеличи военната помощ за Киев и увеличи натиска върху Русия, включително чрез все по-нарастващ режим на санкции“, пише “Форин Афеърс”

„САЩ не бяха готови да предоставят на Украйна някакви строги гаранции нито тогава, нито сега. Неслучайно САЩ са една от малкото западни страни, които не са подписали никакво споразумение за дългосрочно сътрудничество в областта на сигурността с Киев“, казва Суслов. Според него по този начин Вашингтон елиминира рисковете от пряк военен сблъсък с Москва.

При тези факти Русия не вижда логика в преговорите със Зеленски - това, както каза Лавров, е безсмислено. Освен това, разглезена от вниманието на Запада и потопена в чувство за собствена значимост, украинската администрация все още възнамерява да се бие до последния украинец. Евентуалните преговори със САЩ са друг въпрос.

Но Вашингтон все още не е демонстрирал готовност да изгради системни равноправни отношения с Москва. Ето защо, когато авторите на статията във “Форин Афеърс” казват, че една от причините за провала на Истанбулския процес е желанието на страните „да поставят каруцата на следвоенния ред пред коня за прекратяване на войната“, грешат.

Дългосрочно разрешаване на конфликта е възможно само ако Русия и Съединените щати съществуват и си взаимодействат в рамките на нов, по-справедлив и равнопоставен следвоенен ред, който първо трябва да вземе предвид гаранциите за сигурност за Москва. И всичко останало в Източна Европа е производно на този въпрос.

Превод: В. Сергеев