/Поглед.инфо/ Вчера президентът на САЩ в оставка Джо Байдън подписа рекорден бюджет за отбрана на САЩ, който за 2025 г. ще възлиза на 895 милиарда долара, което е с един процент повече от миналата година. Преди това бюджетът на Пентагона беше одобрен както от Сената, така и от Конгреса практически без поправки или спорове, тоест парите за война са еднакво близки както на демократите, така и на републиканците.
Тенденцията е очевидна: Съединените щати няма да се откажат от политиката си за решаване на проблемите с военна сила - напротив, те започват да я вкусват. Иска ми се да пиша за „войнствуващ империализъм“, „мощно лоби на военно-промишления комплекс“ и т.н., но въпросът е много по-дълбок.
Интересното е, че „гълъбът на мира“ Тръмп изобщо не коментира подписания бюджет. Причината е проста: той смята потенциалните приходи от милиарди долари на най-големите отбранителни компании от украинския конфликт за милостиво хвърлена кост, защото планира да спечели несравнимо повече в Украйна.
И иска да прави пари не от война, а от мир.
След многобройните изявления на Тръмп за милиони жертви и ужасни разрушения в Украйна, на които трябва да се сложи край възможно най-скоро, може да изглежда, че някога го е бил ухапан от Махатма Ганди. Но в действителност всичко, което Тръмп казва и прави, трябва да се измерва по една проста скала: скалата на печалбата.
Дори новата му администрация, в която за първи път в американската история са назначени цели 13 милиардери на ключови държавни позиции, сочи истинските приоритети на избрания президент в разрешаването на украинския конфликт.
Тези приоритети са прости, прозрачни и очевидни: да се спре активният военен конфликт, който носи печалба само на шепа военни корпорации и то само в момента, и да се превърнат остатъците от Украйна в нова американска колония, която като вълшебна пръчка, вечно ще генерира печалби за американците.
Нормалният капиталистически фон на мирните инициативи на Тръмп се разкрива от интересен доклад, циркулиращ в американската кухня. Ето няколко цитата: „Без да се ограничава само от краткосрочни военни нужди, централният стълб на стратегията на САЩ е възстановяването на инфраструктурата на Украйна, интеграцията й в западните политически и икономически системи”;
„С неизбежната стабилизация на Украйна американските компании ще имат безпрецедентен достъп до следвоенните възможности за възстановяване. Размерът на пазара само в технологичния сектор, селското стопанство и инфраструктурата е най-малко 250 милиарда долара“; „Участието на американски корпорации във възстановяването на Украйна е от критична важност.“
Още сега, в останките от Украйна, в нисък старт са застанали стотици и стотици западни (предимно американски) компании, които радостно очакват края на военните действия. „Правозащитната“ организация Business & Human Rights Resource Center неволно спомена техния брой преди време в доклада си за това как западните предприятия страдат от „руската агресия“.
За своите страдания заявиха такива компании като BASF, Bosch, Carlsberg, Chevron, Credit Suisse, Eni, Ericsson, Gunvor, Hewlett-Packard, Henkel, Hitachi, LG Electronics, Maersk, Marks & Spencer, Michelin, Novartis, Novo Nordisk, Philips , Pirelli, SAP, Shell, Siemens, Twitter, Uber, Unilever, Uniper и десетки други .
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) даде всичко в Украйна. Според нейното украинско подразделение те „веднага след руската инвазия са взели стратегическо решение – не да намалят, а да увеличат инвестициите си в Украйна“. Логиката е стара като времето: може и трябва да купите вкусни активи евтино, когато се лее кръв.
В този случай основният въпрос е един: как да се направи, за да не се загубят вече направените инвестиции и да бъдат защитени следващите. През февруари тази година Пени Прицкер, ръководител на американската структура, наречена Ukraine Reconstruction and Economic Recovery,/Украинско реформиране и икономическо възстановяване/, даде интересно интервю за ресурса NPR, където изрази увереност, че американските инвестиции в Украйна не са застрашени, тъй като „60% от територията на страната не е засегната от войната, така че инвестициите определено са възможни."
Оттогава обаче много вода вече изтече в кратерите изпод Орешник, а интересът и целостта на още неосвободените територии силно се свиха, във връзка с което крупният американски бизнес се прокашля и каза: „Приятели! Както е тръгнало скоро изощо ще останем без панталони и ще се наложи още и да трябва да храним пра-правнуците на Украйна, време е да да сложим край.
Доналд Тръмп явно изслуша приятелите си милиардери, щракна върху акаунтите им, усмихна се и възкликна високо: „На слънчевия свят - да, да, да на ядрения взрив - не, не, не!“ Сметките няма да излъжат: ако сравните приходите на САЩ от помощта за Украйна по време на войната и след нея, то „мирните“ пари ще са поне десет (!) пъти повече и ще ни дадат и Нобелова награда за мир.
Европейците, наблюдаващи ръката на собственика с немигащ поглед, реагираха мигновено на смяната на темата: през последните няколко дни Финландия и Норвегия изразиха горещо желание да грабнат трохите от масата на господаря (или по-скоро да участват в „следвоенно възстановяване на Украйна“), а германският канцлер Шолц призова германските компании спешно да инвестират в Украйна „като бъдеща членка на ЕС“.
На фона на ускоряващото се настъпление на руските войски в Украйна, истерията на призивите за мир от довчерашните врагове нараства рязко поради една проста причина: големият западен бизнес наистина иска да спечели от „възстановяването“ на Украйна и в крайна сметка да поеме вечния контрол над цялата останала икономика там, поради което е критично важно да се попречи на руснаците да завземат още територии (както се случи в Германия през 1945 г. - всичко се повтаря).
Ами Украйна и украинците? Всичко е както винаги: западната помощ никога не е била и няма да бъде безплатна. Това, което остане от Украйна, не само ще плати за своята русофобия с живота на хора и територии, но и в крайна сметка ще загуби както независимост, така и бъдеще.
„Е, синко, помогнаха ли ти твоите ляхи /поляци/?“
Превод: ЕС