/Поглед.инфо/ Малцина от цирковите звезди могат да повторят атракцията на семейния дует от Донецк Игор и Александра Петрови. Те обиколиха половината свят по турнета, но когато започна СВO, не избягаха в чужбина по примера на някои свои колеги. Игор воюва една година, Александра го спаси с молитвите си. И след завръщането на съпруга от фронта двойката също извърши подвиг.

Самото им попадане в цирка беше необикновено. Александра работи като хоров диригент, Игор ремонтира кабелни мрежи. Те тъкмо се били запознали и решили да свържат съдбите си. И тогава видяли реклама в Интернет за набиране на ролкови акробати за Донецкия цирк "Космос". Било е през 2012...

Шефът на атракцията Валерий Тимохин покани артисти от улицата. За него това беше жест на отчаяние: възпитаниците на цирковите училища не му подхождаха с нивото на уменията си и с финансовите изисквания. А за Игор и Александра това беше шанс да променят живота си.

Беше трудно. Но ние имахме мото: „Страхът е пречка за успеха“.

Издържали изпита в Киев в националния украински цирк. Отначало работили в екип и обиколили Украйна. След това – в чужбина, първата им държава е Китай.

Когато започна ескалацията в Донбас, екипът се разпадна. И решихме да си направим собствени номера. В този момент бяхме в Харков. И напълно усетихме негативното отношение към донецкия народ от страна на украинските циркови служители.

В новия харковски цирк не им беше позволено да подготвят номер, а в стария ги пуснаха само във фоайето. Продължихме да репетираме на село при баба - направо на улицата. Първото представление беше в нощния клуб Чугуев. И тогава цирковата фортуна подхвана техния номер „Въздух“ и го пренесе: Египет, Израел, Югоизточна Азия, Латинска Америка, САЩ. Те го изпълняваха и на големи круизни кораби. И така пробиха до световноизвестния Цирк „Du Soleil“.

Прекъснат полет

Петрови свикваха с успеха. Вкъщи бяха не повече от месец в годината. Но дойде 2014 г.

Обикновено летяхме на турне през летище Харков. Но с появата на контролно-пропускателни пунктове по пътищата пътуването до него от Донецк започна да отнема един ден вместо пет часа.

През 2020 г. пандемията напълно сложи край на пътуванията. Когато Covid най-накрая отшумя, турнетата започнаха отново: Крим, Турция, Франция...

На 22 януари 2022 г. пристигнахме от Марсилия и трябваше да заминем отново по нов договор. Но нашето заминаване съвпадна с началото на Специалната военна операция и бяхме спряни на границата. Казаха ни: "Върнете се у дома. Скоро ще има войничка." Върнах се и започнах да чакам призовката,– спомня си Игор.

Много колеги - артисти се опитаха бързо да напуснат Донецк. Сега седят в чужбина и не искат да се връщат. За разлика например от музикантите от трупата. Много от тях отидоха на фронта, а мнозина вече не са между живите...

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

"Господи, ще се видим ли отново?"

Призовката не закъсня. Игор веднага отиде във военната служба за регистрация и вписване и от този ден не се върна вкъщи. Той стана един от онези, които в новините бяха наречени донецки „мобики“.

Не ни казаха къде ни водят. При пристигането спахме на студен бетон в продължение на една седмица. Но след това се приспособихме: обикаляхме да търсим материали, за да направим легла. Един ден ни събраха в три часа сутринта и ни казаха, че отиваме в Харков. Отначало просто стояхме в село Весьолое. Е, тогава малко по малко започнаха да ни изпращат на фронтовата линия.

Игор признава, че всичките му мисли на фронта са били за дома и близките. Съпругите и майките на бойците се събираха на определено място в Донецк, където имаше връзка, и се опитаха да се свържат по телефона с мъжете и синовете си. Въпреки че това място беше опасно - често беше обстрелвано. Самите бойци направиха същото - търсиха контакт, отиваха някъде в полето.

Не мога да предам чувствата си, когато най-накрая успях да се обадя по телефона за първи път. Спря ми дъха. Представете си, ден след ден чувате само викове, писъци, експлозии, изстрели и изведнъж на този фон звучи нежната дума на любим човек. Стоях там облян в сълзи и си мислех: „Господи, ще се видим ли пак?“ Тогава се появиха възможности да се чуваме по-често. И стана по-лесно– разказва Игор.

Разболях се точно навреме...

Игор е служил в 115-ти полк на ДНР. В състава му имаше много млади момчета. Спомням си един от тях на име Кирил. Това се случи в направление Горловка. Украинският щурм течеше, частта им отстъпваше. И той се включи доброволно да прикрива другарите си - остана на картечницата. Куршумът го уцели право в сърцето.

Друг път, когато щурмуваха укрепен район, мина избухна до неговия другар.

Той беше ранен и от шока на болката загуби контрол над себе си и се изправи в целия си ръст. Веднага пристигнала втора мина, а главата му била откъсната от взрива.

След отстъплението в района на Харков техният полк е разформирован и разпръснат в други части. Игор се озова в Новобахмутовка, която е близо до Авдеевка. Някога под Коксовия завод имаше подземен евакуационен път, за да може хората да се спасяват при авария. И по време на конфликта врагът прокара няколко пътя, по които техниката и оборудването пристигаше, водеше огън и се оттегляше.

Там беше много горещо. Но реших: тъй като така и така си във война, трябва да се довериш на Бог и да отидеш до края. Жена ми ми даде молитвен колан със себе си. Знаех, че тя се моли за мен всеки ден. Самият аз също се молех за Божията помощ във всяка битка. И забелязах, че или се измъквахме почти без загуби, или щурмът се оказваше успешен. И един ден ме закараха в болницата с температура над 40. И в това време врагът атакува нашите позиции - имаше много загинали.

Човек, който отива на фронта, преосмисля живота си. Въпреки че преди това Игор се е смятал за вярващ, той не е ходил на църква. Сега той ходи. И слава богу...

„Не можеш да напуснеш дома си“

Циркът в Донецк в момента е затворен. Украинските въоръжени сили атакуват всяко струпване на хора и със сигурност няма да пропуснат възможността да попаднат в цирка по време на представление. Например те обстрелваха пазарите през почивните дни, когато жителите на Донецк отиваха да купуват хранителни стоки. Така се държаха нацистите по време на обсадата на Ленинград - удряха входовете на заводите и автобусните спирки, докато хората отиваха на работа.

Пазарът до къщата на Петрови беше бомбардиран, останалите затвориха в един часа следобед. Много магазини не работят, защото собствениците им не искат да поемат рисковете: ако доставяте стоки, а магазинът бъде обстрелван - как тогава можете да покриете загубите? Затова се развива онлайн търговията.

След завръщането си от фронта Игор работи като шофьор, а Александра като сервитьорка. На 16 години дъщеря им вече работи и отива в силно обстрелван район. Но семейството няма никакви мисли да напуска Донецк, за разлика от повечето от колегите си циркови артисти, комуникацията с които сега е прекъсната.

Те седят в чужбина, но дори не казват къде: страхуват се да се свържат с мен, защото участвах в боевете. Те се страхуват, че ще бъдат депортирани заради това. Аз лично не бих могъл да направя това - да напусна семейството си и да стоя отстрани, когато се води такава война. Това е вашият дом. Какъвто и да е той, не можете да го изоставите в трудни моменти.

Петрови казват, че в живота има и хубави неща. След като Донбас стана част от Русия, бяха построени стотици километри отлични пътища. Строежът е в ход. Ако по-рано водата се пускаше веднъж на три дни, сега, след построяването на канал от Дон, тя тече всяка вечер.

Игор изпрати своите отговори на въпросите ми чрез гласови съобщения. На заден план се чуват експлозии. Жителите на Донецк вече са свикнали да живеят с този съпровод. А донецките тийнейджъри едва ли познават друг живот. Конфликтът продължава вече 10 години – израснаха под звуците на тази канонада.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Цирковият подвиг

Семейство Петрови вече са загубили надежда, че чудото, в което се превърна циркът за тях, ще се повтори някога. И изведнъж ги поканиха на фестивал в Санкт Петербург! Директорът на цирк "Космос" изпрати видео с тяхното изпълнение на селекционната комисия и Петрови бяха поканени на 2-рия международен фестивал "Без граници".

"Обикновено се подготвят за такива фестивали шест месеца предварително. Но ние си взехме отпуск от работа в същото време и репетирахме само две седмици във фоайето на неработещия цирк", казва Александра Перова.

На репетициите нямаше осветление и музика. Репетирахме темпото. Но театралните светлини и музиката от мощни високоговорители са нещо съвсем различно. Особено светлината.

Тя заслепява, мига и вие не можете да видите арената, зрителите, пода или дори ръба на пиедестала, върху който работите. Отнема много време за ориентиране. Тази практика трябва да се развива, докато стане автоматизъм. И репетирахме на аварийно осветление. И се адаптирахме с напредването на фестивала,– казва Игор.

Освен това през тези две седмици все още трябваше да шием костюми. В Донецк Александра не можа да си купи специални чорапогащи за представянето си. Не можете да си купите добър магнезий, но той е необходим в техния цирков номер - Игор трябва здраво да държи жена си, изпълнявайки акробатични упражнения, докато той самият се върти на ролкови кънки.

Три вълшебни дни

Те пристигнаха от Донецк до Санкт Петербург с реквизит и костюми в собствената си кола - толкова им липсваше пътуването, че не можеха да се откажат от това пътуване. Разходиха се и разгледаха града, в който попаднаха за първи път.

В един часа през нощта дойдохме на Дворцовия мост, за да видим отварянето на мостовете. Мислехме, че ще сме сами, но видяхме тълпа. За нас сега е невероятно: нощ е, но градът е жив. Така беше в Донецк. А сега вечер градът е празен. И въпреки че комендантският час е премахнат, хората са свикнали да се прибират в 22 часа. Също така е необичайно, че почти не виждате военни по улиците в Санкт Петербург. И тук, където и да погледнеш, навсякъде има хора в униформа и екипировка,– казва Александра.

„Сега ще работя, а утре ще получа парите...“

Артисти от 16 страни, включително „недружелюбни“, пристигнаха на фестивала „Без граници“, бяха представени 22 акта. Времето за репетиция е планирано. Семейство Петрови имаха само час, за да подготвят своето представяне на арената със светлини и музика! Но те стигнаха до финала и станаха участници в гала концерта.

Грандиозен фестивал, никога досега не сме работили при такива условия. Всичко е обмислено до най-малкия детайл. Подобно нещо сме виждали само на турне в Америка. Но дори и в сравнение с Цирк Du Soleil, костюмите, балетът и организацията тук са по-добри. Защото хората на изкуството отиват там, за да печелят пари. А тук можете да видите, че летейки под купола, акробатът се наслаждава, дава всичко от себе си, без да мисли: сега ще работя, а утре ще получа парите.

След като се потопиха в магическия свят на цирка, Петрови се оживиха. Те отново разбраха, че не могат да живеят без него.

...Трите дни на приказката свършиха. Върнаха се в Донецк. Месец след фестивала попитах Игор в социалните мрежи как се справят. Получих отговор:

Ние сме добре. В момента няма циркова работа. Временно работим във фабрика...

Превод: ЕС

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.