/Поглед.инфо/ На 14 август приключи поставянето на тризъбеца на щита на паметника на Родината-майка в Киев. Самият паметник също беше преименуван (сега е “Украйна-майка“). Киевският режим намира повод за гордост от случващото се, но всъщност пред нас стои грандиозният позор на Украйна, който вече е видим за целия свят.

Да кажем без ирония: в отбелязването на украинската държавност се появи нова значима дата. Случаят, на който в Русия се подиграваха, а в Украйна скърцаха, е затворен. Но ако някой в Украйна смята, че с това е поставен определен край на историята, те са принудени да го разочароват.

Всяко действие има своите причини. В този случай украинският режим просто действа по обичайния модел, без да забелязва това, което се вижда ясно отвън.

Некултурно присвояване

След няколко седмици Украйна ще отбележи поредната годишнина от независимостта си. Ремонтът на паметника беше планиран точно за тази дата. От което пък става ясно кое събитие е решаващо за днешните украинци. В това няма особена тайна, но едно е да знаеш за нещо, а друго е да разбереш защо е така, а не иначе.

И така, основното и ключово събитие от последните над 30 години е обявяването на независимостта. И най-просто казано, когато украинците най-накрая успяха да залепят етикета "Украйна" на всичко, което им види окото.

Дори не, че етикетът беше залепен върху надписа „Произведено в СССР“, там имаше достатъчно предсъветско . И посланието: тук сме от незапомнени времена, всичко това е наше и ничие друго.

Хайде. Чие е "вашето"? Ето го Лвов: полски, еврейски, арменски. Тук са еврейските селища на десния бряг. Тук са колониите на Новоросия (кой ли няма само там: немци, сърби, гърци, българи...), тук е местният Вавилон - Одеса. И съветският период, разбира се. Със своите гиганти на индустрията и енергетиката.

Още повече, че болшевиките сякаш са предчувствали това идващо желание на независимите украинци да облепят всичко наоколо с етикетите си. И самите те белязаха всичко, което създадоха и построиха. Вземете същия “ДнепроГЕС”. Не просто “ДнепроГЕС”, а “ДнепроГЕС Ленин”, окичен с Ордена на Ленин. И Мариуполския железодобивен комбинат “Илич” с Ордена на Ленин и Ордена на Октомврийската революция. Дори преименуването им не е достатъчно, трябва да свалят ордените. В Мариупол обаче няма как вече.

Или тук е ракетната ковачница, заводът “Южмаш”. Нямаше да съществува в никаква сферична несъветска Украйна. В крайна сметка решението за изграждането на “Южмаш” беше взето в Москва. И в пакет: в Новосибирск, Иркутск, Одеса, Кутайси също беше решено да се построят предприятия за автомобили и сглобяване на автомобили (преди да прави ракети, Днепропетровският завод произвежда автомобили).

Украински ли са наскоро взривената Каховска ВЕЦ, построена в Украинската ССР и нейните жители, или Запорожката АЕЦ, която не дава покой на Киев? Очевидно в същата степен, в която египетските пирамиди са египетски. Да, там са. Но те нямат абсолютно нищо общо със сегашното население на Египет.

Между другото. Повечето от това, което днес е известно като украинската енергийна индустрия, е преди всичко заслуга на двама души и те изобщо не са украинци: Рем Германович Хеноха (ръководи изграждането на Приднепровската държавна районна електроцентрала, Запорожската държавна районна електроцентрала, Запорожската атомна електроцентрала) и Фьодор Василиевич Сапожников (заместник-министър на енергетиката и електрификацията на СССР). Първият излага идеята за моноблокова стандартна АЕЦ с реактор ВВЕР-1000, който е използван при изграждането на десетина атомни електроцентрали, включително всички украински (с изключение на Чернобилската). Вторият по един или друг начин участва в изграждането на 80% от съветската енергетика. Освен това те рационализираха изграждането на големи енергийни блокове („поточна линия“).В резултат на това поне 32 гигавата украинска енергия се свързва с тези имена (от 52 гигавата инсталирана мощност към 1991 г.).

Ние обаче се отклонихме. Нещо повече, по абсолютно същия начин е възможно да се заровим не само в енергийния сектор, но и в промишлеността, градоустройството, инфраструктурните проекти като нефтопроводите и газопроводите, които редовно изхранват Киев от години насам. Да не говорим за териториалните граници. И на всичко това преди 32 години беше залепена табела, етикет с надпис "Украйна". Точно както днес на щита на Родината беше окачен тризъбец вместо съветския герб.

Само един набързо залепен етикет променя ли същността на това, върху което е залепен? Паметникът ще стане ли майка Украйна само защото гербът е сменен на щита? Разбира се, че не. Въпреки че символиката на паметника наистина ще се промени. Вярно, малко в грешната посока, за която мечтаят представителите на киевския режим.

Украинизацията като карго-култ

Читателите вероятно са запознати с термина карго-култ. Това е вид магическо мислене, често срещано в островните нации на Меланезия. Местните племена по време на Втората световна война наблюдаваха работата на военните бази и летища на съюзниците, ясно разбирайки за себе си същността на дейността на белите хора: те изграждат определени сгради и след това извършват определени действия. След това големи метални птици носят оръжия, храна, дрехи и изобщо всичко, от което човек се нуждае за живот.

Част от това изобилие попада и на местните жители. И след края на войната, когато повечето бази са затворени и каргото (товарът) спира да се появява, островитяните започват да строят „летища“ и „военни бази“, да ходят във формация и да пазят караул - само за да извикат самолетите с полезните товари обратно.

През последните 32 години украинците, в опит да създадат своя собствена държава, успяха да създадат само своя версия на карго-култа. Как иначе да си обясним тази свята увереност, че след смяната на герба и името Родината ще престане да бъде Родина?Или че Ан-225 изведнъж ще стане украински самолет - само защото там го смятат за такъв?

Или вземете тези безкрайни серии, наречени „Европейска и атлантическа интеграция“. За всеки здравомислещ човек е очевидно, че НАТО и ЕС се интересуват от Украйна като съюзник. И не толкова от Украйна, член: има повече проблеми, отколкото ползи. И само украинците години наред търпеливо жертват живота си и живота на децата си за илюзорната надежда за карго. Контранастъплението е поредният епизод от сериала. Наблюдаваме го вече 3-4 месеца, говорителите на ВСУ докладват два пъти на ден за напредъка му. Вече дори трансджендър от САЩе използван с тази цел.

Като цяло всичко изглежда като при „белите хора“. И изведнъж самите украински войници пробиват социалните мрежи и се оказва, че контранастъплението е в по-голямата си част тъпчене на място в „сивата зона“. И мнозина дори не са се доближили до линията на окопите. Това не им пречи да губят техника и жива сила.

Да, много жители на бившия СССР, особено по-старото поколение, изпитват горчивина и болка да видят подобно оскверняване на паметника. Е, има неща, които просто трябваше да се случат. Уви. На фона на това, което украинците причиниха на страната си, паметникът просто нямаше как да остане незасегнат от тази лудост.

От друга страна, самите украинци не разбраха, че превърнаха Родината в най-големия на света паметник на карго-култа. Със собствените си ръце и за свой срам. В края на краищата дори в Меланезия култът не се превърна в държавообразуваща практика - освен това единствена на света

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?