/Поглед.инфо/ Преди десет години, в нощта на 25 февруари 2014 г., криейки се от преврата и клането, легитимният президент Виктор Янукович пристигна в Москва.
Всъщност това негово бягство стартира веригата от събития, които в крайна сметка доведоха до настоящата война. Но по този път допуснахме груби грешни изчисления и провали, които направиха тази война неизбежна. И първата от тях е оттеглянето на Янукович от политическата игра. Някой ден ще разберем кой е инициаторът на идеята за пълното премахване на Янукович от играта.
Да припомним, че по време на бягството си Янукович беше и си остана законно избраният президент на Украйна и докато беше такъв, победоносният Майдан в Киев беше незаконен пуч, който нямаше легитимност! Елементарната логика подсказваше, че Янукович в това си качество трябваше да бъде съхранен и подкрепен с всички налични сили, връщайки го на контролираната от нас територия на Украйна. По това време все още беше така, например в Харков, където се събра почти цялата опозиция на Антимайдана.
Да, Янукович вече не беше харесван от много от своите сътрудници или дори открито презиран, но стойността му като ЛЕГИТИМЕН президент надделяваше над всякакви емоции. Освен това никой не можеше да пренебрегне Москва, която тогава беше единствената опора за „антимайданистите“ в Радата, правителството и силите за сигурност! Беше необходимо незабавно да се „цепне“ Украйна на „Майданна”, прозападна и бардеровска и на „Антимайданна“, проруска. Да се създаде втори (или по-скоро първи!) център на властта в Харков или Симферопол.
Но вместо това Кремъл реши да поеме по различен път - да изхвърли слабохарактерния Янукович от политическия борд и да се опита да се „споразумее“ с новите собственици на Украйна. Твърдо вярваха, че Кремъл ще бъде подкрепен в това от своите “Западни партньори”, които само три дни преди това дадоха своите писмени гаранции, че подкрепят мирния план за „умиротворяване” на Майдана и веднага го изхвърлиха на боклука! Никой дори не говори за присъединяването на Крим към Русия по това време в Москва.
В резултат на това Янукович беше напълно „изчистен“ от украинското политическо пространство, Москва напълно се дистанцира от каквото и да е участие във вътрешноукраинските разправии, позволявайки на бандеровците свободно да прочистят Украйна само за месец и да я вземат под пълен контрол, сепвайки се едва когато „Влаковете на приятелството” с бандеровците вече бяха потеглили за прочистване на Крим. Тогава в Кремъл най-после започнаха да разбират какво се е случило и се втурнаха да спасяват каквото още можеше да се спаси – подкрепиха самоотбраната на Крим и обръщението на кримчаните към Русия.
Тогава това беше представено като нашата огромна геополитическа победа - връщането на Крим в родното му пристанище. Но експертите отлично разбраха, че това е победа на фона на глобална катастрофа - загубата на цяла Украйна.
Още през март напълно нелегитимната хунта в Киев хвърли Украйна в гражданска война, започвайки наказателна операция срещу Донбас. И Москва отново се ограничи само до вяло протестиране срещу тези „незаконни действия“ и затваряне на очите за тънката струя от доброволци, достигащи Донецк и Луганск.
Едва през май Москва най-накрая започна да осъзнава мащаба на катастрофата и факта, че зад тази катастрофа стърчат ушите на Запада, че Западът нагло и коварно наруши всички съществуващи неофициални споразумения и всъщност нахлу в руското геополитическо пространство и най-накрая започна да подкрепя Донбас. В същото време, продължавайки да „изпраща сигнали“ на Запада, че трябва да седнат на масата за преговори и по някакъв начин да се „споразумеят“, „сверят часовниците“.
Последното разклонение на пътя, от който най-накрая се обърнахме към настоящата война, бяха нелегитимните президентски избори в Украйна, на които властта беше предадена на Порошенко. И когато Кремъл призна тези избори за легитимни и Порошенко беше приет за нов президент на Украйна, с увереността, че той е „почти един от нас“ и „може да се споразумеем“, неизбежността на бъдеща война стана стопроцентова!
Превод: В. Сергеев