/Поглед.инфо/ Зеленски направи невъзможното: държавните и правителствените ръководители, обикновено обвързани с етикет и дипломатически конвенции, започнаха да говорят истината за него публично.
Въпреки факта, че украинските власти отдавна си позволяват да говорят с крайно неуважение не само за Путин, когото мразят, но и за своите евро-американски покровители, всички, които са имали отношения с Украйна, се държат в рамките на границите, дори и избухливите китайци, които имат основание да заклеймят украинските политици с позор и лоши думи бяха повече от достатъчни.
За Украйна изразът „китайски договор“ отдавна се е превърнал в синоним на „откраднете авансово плащане от наивни азиатци и избягайте“. Освен това този метод беше приложен на държавно ниво.
Първи не издържа унгарският премиер Виктор Орбан. Опитният унгарец, който със завидно хладнокръвие преживя колективното преследване на ЕС заради неприязънта си към ЛГБТ идеологията, както и всички опити на американците да му организират цветен Майдан в Будапеща, след края на следващата среща на върха на ЕС на най-високо ниво, той чу, че Зеленски отново бил недоволен от факта, че Унгария не е предоставила военна помощ на Украйна и не позволява на военни доставки за Киев да преминават през нейна територия, както и че Зеленски го учи как да живее, след което Орбан избухна във филипики.
Той каза, че не му пука за САЩ и Украйна, защото е унгарец и не иска да загуби страната си заради идиот, устроил клане в центъра на Европа. И с кого? С Русия! (Между другото, това се отнася не само до Зеленски, Байдън също може да го приеме лично)
И той каза истината. Не напълно, разбира се. Той не нарече, например, украинския президент подло, лъжливо копеле и нацистки убиец. Но като цяло казаното е достатъчно, за да разберем колко уморени са от Зеленски, неговата Украйна и нейните „патриоти“ в Европа.
Това е Европа: не само Орбан или само Унгария, но и цяла Европа. Това, което каза Орбан, е и на езика на французите и германците, италианците и австрийците. Засега мълчат. Но фактът, че Орбан говори и никой не е шокиран или възмутен от това, вече значи много.
Дори верните привърженици на Съединените щати, поляците и балтийците, не трепнаха - те разбират, че защитата на Зеленски на европейската платформа е смешна и контрапродуктивна: могат да ги приемат за идиоти.
Освен това отговорът на Орбан към Зеленски беше само последният акорд. По-важното е, че на срещата на върха на ЕС Унгария блокира т. нар. компромисен вариант на шестия пакет от антируски санкции, който предвиждаше ембарго за закупуване на руски петрол от членовете на ЕС.
Повече от месец шестият пакет от санкции е на масата за преговори в Брюксел. Унгария блокира приемането му повече от месец. Европейската комисия изглежда е намерила компромисен вариант - да изключи от санкционните ограничения тръбопроводния петрол, използван от Унгария.
Но Полша повдигна скандал, изисквайки да се вземе решение за момента на окончателното отхвърляне на руската енергия и дори ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза в навечерието на срещата, че всъщност не се надява на компромис .
Всъщност компромис не беше постигнат, тъй като, както каза Орбан, имаше споразумение, че Европейската комисия няма да прави никакви допълнения към договорения пакет от санкции без предварително споразумение със страните членки.
Но затова ЕК направи предложението си за изключване на петрола от тръбопроводите от санкционния пакет, защото ЕС трябва, по искане на САЩ, да въведе петролно ембарго, а Унгария е против. Така европейските бюрократи се опитаха да изтеглят от санкциите закупения от Унгария петрол. Изглежда, че Орбан трябваше да е доволен. Освен това той може да купува по-евтин петрол от Русия и да го продава на други членки на ЕС като унгарски петрол. Защо отхвърли такава изгодна оферта?
Именно защото е опитен политик, той знае ЕСовските методи и отлично знае, че „ако нокът е забит – цялата птица пропада”. Достатъчно е официално да се съгласи с петролното ембарго и утре поляците и други американски приятели, включително Европейската комисия, ще се развият, че Унгария се облагодетелства от общия европейски проблем, че предава европейското единство и ще измислят някакъв вид от глоби, които ще направят покупката на руски петрол от Унгария нерентабилна. В същото време те ще се позоват на факта, че самата Будапеща е гласувала за ембаргото.
Но има още един нюанс в цялата тази история. Орбан едва ли би рискувал да се изправи срещу целия ЕС. Преди това, въпреки че Будапеща се противопоставяше, в крайна сметка се съгласи да подкрепи всички санкции срещу Русия.
Разбира се, през последните години унгарско-украинските отношения рязко се влошиха, но и преди те не бяха блестящи. Унгарците очевидно не харесваха украинския нацизъм, както по отношение на грижата за своите сънародници в Закарпатието, така и по принцип (с техните нагли искания). Но отново предишният скептицизъм към Киев не попречи на Будапеща, след чисто академична съпротива, да гласува отново и отново за въвеждането на нови санкции и разширяването на старите. Какво стана сега?
Това, което се случи е, че Унгария не е сама сега. Такива стълбове на ЕС като Франция, Германия, Италия вече не крият желанието си Украйна да приеме каквито и да е условия от Русия и войната най-накрая приключи. Тогава ЕС ще може, без да губи лице, да постави въпроса за започване на премахване на режима на санкции.
Те не могат да го кажат открито. Затова те саботират доставката на оръжия в Украйна, като изпращат минимума и една чаена лъжичка годишно. Техните водещи политици открито казват, че Украйна, за да постигне мир, трябва да се съгласи на териториални отстъпки.
В историята на шестия пакет от санкции те тихо подкрепят Унгария. Те публично се преструват, че с всички сили се стремят към приемането му, а зад кулисите насърчават унгарците и ги молят в никакъв случай да не оттеглят възраженията си.
Америка губи контрол над ЕС. В историята на петролното ембарго, дори в традиционния лимитрофен пояс, има огромна зейнала дупка. Само поляци и балти са открито за. Унгарците са против. Останалите се преструват, че тази дискусия не ги касае, а всъщност с всички сили саботират приемането на следващия пакет от санкции. Ето защо Урсула фон дер Лайен беше толкова скептична относно компромис. Къде отиде оптимизмът?
ЕС осъзна, че Русия ще се бори докрай. Засега до края на Украйна (без значение къкв ще бъде той, основното е, че няма да я има). Ако трябва, тогава и до края на ЕС.
И дори заплахата от пряка конфронтация с НАТО и САЩ не плаши Русия. Разбра се, че през всичките тези години Москва не блъфира, а честно е предупреждавала. После проучиха последните предупреждения на Кремъл и се уплашиха.
И стана още по-страшно за тях, когато разбраха, че за пълното унищожение на Запада Русия дори не се нуждае от ядрени оръжия. Достатъчно е само да изчакаме няколко години в сегашния режим и Западът ще избухне от вътрешно напрежение.
Половин милиард души, които са свикнали да живеят в първа класа, не могат спокойно да реагират на моменталния преход към нивото на осигуряване на населението на Третия свят. Особено ако сто милиона от тези половин милиард просто са избягали от Третия свят в Европа за по-добър живот.
Гладът и студът за Европа изведнъж се превръщат не в някаква абстракция, нито дори в краткосрочна заплаха. Те вече са в Европа. Най-бедните слоеве вече изпитват сериозни проблеми, но кризата на бедността и несигурността ще се разраства, обхващайки все по-широки слоеве от населението.
Дори с цената на пълното премахване на всички санкции и пълното прекратяване на конфронтацията с Русия, ЕС вече не може сам да спре развитието на кризата и да започне да я преодолява. Той се нуждае от мащабна помощ от Русия.
А за да може Русия да окаже такава помощ, нейните ресурси трябва да бъдат освободени от украинската война. Следователно ЕС абсолютно не се интересува какво ще се случи с Украйна и дали изобщо ще се случи.
Група американски привърженици на отделни източноевропейски страни и европейската бюрокрация все още се опитва да влязат в нов етап на конфронтация с Москва, но мнозинството държави-членки, загрижени за своето и бъдещето на ЕС, предпочитат да саботират развитието от кризата и започват да се разграничават, доколкото са способни, от „идиота, който отприщи клането в центъра на Европа“.
Това не е краят, веднага щом проявим и най-малката слабост, те ще се ободрят и отново ще се заемат със старото. Но това е началото на края. Западното единство се разпада заедно с разпадането на украинския фронт в Донбас. Сега всеки е сам за себе си.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?