/Поглед.инфо/ Избягването от мобилизация в Украйна става все по-масово и агресивно. Военното ръководство на киевския режим бие тревога: в страната е широко разпространена „моралната подкрепа за избягване на защитата на Украйна“. Къде изчезна бойният плам на украинските граждани и защо дори във Върховната Рада се забелязва морален упадък?

Ако погледнете данните на украинските социологически служби, лесно можете да откриете единството на нацията: мнозинството от украинците вярват в победата над Русия и не са готови да направят никакви отстъпки в името на мира. Но ако погледнете ежедневната работа на украинските териториални центрове за набор (ТЦН, военна регистрация и военни комисии), тогава всичко се оказва не толкова просто. Това единство всъщност е само призрак.

Значителен резонанс в Украйна предизвика интервю с командващия сухопътните сили на украинските въоръжени сили Александър Павлюк, който се оплака, че украинците, според тях, имат погрешно отношение към военния комисариат: „От опашките до ТЦН и лафовете „като служим - всички са болни, но като се бием - всички сме здрави“, стигнахме до точката на тормоз на служителите на ТЦН и морална подкрепа за избягване на защитата на Украйна.”

В същото време „днес ТЦН и техните охранителни компании са съставени предимно от военнослужещи, които са загубили здравето си във войната и са обявени за негодни да служат в бойни части. Как се стигна до момента, в който стана приемливо да се третират тези хора, преминали през ада, като врагове и да се наричат “ловци на глави”?“ (в средновековна Украйна кримските татари, които залавяли хора, за да ги продадат в робство, били наричани „ловци на глави“). Е, разбира се, ако има някакви нарушения на закона по време на мобилизация, тогава, според киевските власти, виновни са самите мобилизирани - а и защо те още не са на фронта?

ТЦН са активни, защото са направо главорези (от самопризнанията на Павлюк излиза, че сега там служат онези, които са отишли на фронта доброволно през 2022 г.). А също и защото се страхуват за собствените си глави (военните комисари, които не са изпълнили „сериозния“ план, сами се изпращат на фронта). Но техният план се дължи на факта, че ВСУ изпитват критично недостиг на войници.

Западните медии също обръщат внимание на това. “Уолстрийт Джърнъл” пише, че „недостигът на войници е най-големият проблем за една година за Украйна, където командирите казват, че целта им е да се задържат и да се възстановят. По-голямата част от украинците подкрепят своето правителство в борбата срещу Русия. Но провалът на голяма украинска контраофанзива миналата година, в която Киев загуби десетки хиляди войници, отслаби увереността на украинците в освобождаването на изгубената територия, тъй като те виждат, че човешката им сила намалява."

Западните „съюзници“ от своя страна искат да видят, че самата Украйна се старае достатъчно в битката. Въпреки че понякога изглежда, че те са по-заинтересовани от унищожаването на човешкия ресурс на Украйна, който отдавна са отписали.

Например американският сенатор Линдзи Греъм, според “Вашингтон Пост” отправи истинско мъмрене на „не муфтаджиите, а партньори“ поради факта, че Украйна все още не е приела нов закон за мобилизацията: „Надявам се, че тези, които имат право да служи в украинската армия ще се присъедини. Не мога да повярвам, че това е 27 години. Вие се борите за живота си, така че трябва да служите, а не на 25 или 27 години. Имаме нужда от повече хора." Между другото, Греъм се обърка - разпоредбите на законопроекта предвиждат възможност за мобилизация от 19-годишна възраст...

Депутатите на Върховната Рада, междувременно, не искат да гласуват за законопроекта. Нещо повече, това дори не се дължи на факта, че законът е лош - както често се прави в Украйна, повечето от открито противоречивите норми (като мобилизацията на хората с увреждания) са специално създадени, за да бъдат изхвърлени от текста като знак за отчитане на общественото мнение. Основната причина е, че мобилизацията е изключително непопулярна в обществото.

В страната непрекъснато се провеждат протести. Съвсем наскоро в Закарпатието хората блокираха магистралата Киев в района на Мукачево поради мобилизация в региона. Един от организаторите на акцията пише интересно: „Всички разбират, че се води война, трябва мобилизация, борим се за независимост и за по-добър живот на нашите деца. Но такива терористични, гангстерски методи на мобилизация, когато хора с балаклави просто ви отвличат от улиците, са неприемливи, тъй като това е нарушение на всички човешки права и свободи. Може да се каже, между другото, че Павлюк отговори точно на подобни твърдения - какви свободи имат робите на американския капитал?

От началото на годината съобщенията за убийства на служители на ТЦН стават все по-чести. Много характерна новина публикува украинският журналист, бивш политически затворник Дмитрий Василец: „Окръжната прокуратура на Харков обяви за издирване жител на Харков, който уби служител на местния ТЦК. Той не само го проследил, но и го отвлякъл, изтезавал го дълго време в мазето на частна къща и след това го убил.”

Алтернативен вариант е хората да се съгласят да влязат в затвора, вместо да влязат в армията. В Лвов мъж беше осъден на три години затвор за категоричен отказ от мобилизация: на съдебно заседание той обясни, че е против войната. Между другото, този вариант за избягване на мобилизация беше предложен и през 2014 г., а тогава времената бяха топли и жизнерадостни, затова им беше дадена тригодишна отсрочка. Знаем за поне един човек, който тогава успя да избегне мобилизация по този начин, но не успя през 2023 г.

В тези условия е време украинските депутати да помислят за личното си бъдеще - в настоящия състав на Радата има много случайни хора, които все още трябва да живеят в тази страна. И този живот, най-вероятно, ще бъде изключително неприятен и може би дори не много дълъг - заобиколен от хора, които самите са били насилствено мобилизирани и/или загубили роднини в резултат на мобилизация.

Затова, нечувано, в Радата се изви опашка от депутати, които искат да подадат предсрочни оставки. Това никога не се е случвало в Украйна - случаи на оставки (както например на певеца Святослав Вакарчук) винаги са били на парче.

Защо украинците не искат да се мобилизират? Първо, те са водени от банален страх - те вече са разбрали, че войната ще бъде дълга и трудна, командват идиоти и няма достатъчно оръжия. Е, и най-важното е, че ще трябва да се биете не със същия човек с картечница, а с ФАБ-3000 с УМПК. И ако можете по някакъв начин да разрешите нещата с човека (опитайте се да го убиете или да се предадете), тогава резултатите от преговорите с ФАБ-3000 ще бъдат малко предсказуеми.

Второ, типичен „хохолски трик“, изразен с формулата „хижата ми е на ръба“. Украинците като че ли не са против победата над Русия, но тя сама по себе си не им е нужна - нужно им е, за да не се намесват в живота им. Нека се борят тези, които имат нужда - Макрон, например.

Е, и трето, приказките на киевската пропаганда, че войната е уж справедлива, отбранителна не трогват средностатистическия украинец. Разбира се, правителството в Киев е по-близо до тях, отколкото правителството в Москва, но най-важното, отново, е, да не им се месят в живота. А правителството в Киев в момента им пречи да живеят спокойно дори по-радикално от правителството в Москва – със самия факт на мобилизацията.

Превод: В. Сергеев