/Поглед.инфо/ Продължаващото нажежаване на отношенията с Русия по отношение на Украйна от ден на ден става все по-опасно. Наемници и групи с „опит” в Ирак, пристигат всеки ден в Украйна. Разумният Запад, според мене вече започва да разбира лудостта на един възможен граждански и военен конфликт в региона и да търси мъдри решения за всички.

Свързана с Русия от повече от три века, историческа люлка на всички големи руснаци и ключова фигура за бъдещият Евроазийски Съюз, конструиран последователно, стъпка по стъпка през последните 15 години, Украйна пази завинаги в сърцето на геополитическа Москва една изключителна символика и абсолютно легитимен геополитически интерес.

За тези, които следят внимателно и хладнокръвно дългата геополитическа игра на Русия в региона от десетилетия, разбират, че Украйна е такава фигура от голямата шахматна дъска, за която преговори няма да се водят. Украйна – за Русия е по-важна от целият източноевропейски блок страни; по-важна от балтийските републики.

И именно затова, борбата на САЩ и на ЕС, която те се опитват да ангажират с Русия, по отношение на Украйна – е предварително загубена и крайно опасна. Тази борба създава само фалшиви надежди в сърцето на една страна, на един народ разкъсан вече между две противоречиви желания: между началото на една вече раждаща се, но не напълно разбрана демокрация и от другата страна на силно радикални течения.

Поддръжката от Брюксел за новите управници в Киев, които направиха вече първата фундаментална грешка, забранявайки руският език (нещо, за което писах почти веднага), както и срещата на външно-политическия шеф на ЕС г-жа Катрин Аштон с ръководителите на крайната десница в Украйна – говорят за прибързани, погрешни, авантюристични стъпки на западната дипломация.

Новите ръководители (временни или не) на Украйна са изправени пред свръх сериозни, съдбовни решения; решения, които аз си мисля, че те разбират, че следва да бъдат логично приемливи за всички въвлечени международни сили. Само такива решения биха могли да запазят Украйна, единна и независима. Независима в своят държавен суверенитет, и независима от Атлантическият Блок също.

България,заедно със своите европейски партньори, следва внимателно и с дългосрочен дипломатически нюх да кристализира и прецизира своята дипломатическа позиция по отношение на Украйна и на решаването на кризата в региона, като би могла да се концентрира в търсенето на постигането на следните условия:

- поддържане на търсенето на едно глобално съглашение с Русия Западът, Украйна и ООН.

- организиране на една голяма национална конференция в Украйна заедно с всички представени интереси, която би следва да завърши с едно реформиране на националният пакт от 21 февруари;

- поддържане на позицията за едни безспорно необходими нови парламентарни избори в Украйна под егидата на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа и др.

- необходимо е да се поиска новото правителството в Киев да се разграничи абсолютно от всички екстремистки елементи, да организира пълно разоръжаване на всякакви групировки и създадени политически милиции.

- всякакви заплахи към Русия свързани с търговски и финансов бойкот, със замразяване на руските авоари в западни банки - не само, че са обречени на неуспех, но те със сигурност ще засилят напрежението в региона. Всякакво налагане на външноикономически санкции на Русия е пълна лудост и по същество покана за война. В този смисъл те следва да бъдат преустановени.

- точно обратното, в икономически и социален план, Европа заедно с Русия и с МВФ следва да обсъдят един проектоплан (както спешен-краткосрочен, така и средносрочен) за икономическото спасяване на Украйна, за предпазване на Украйна от икономически и социален крах и за подпомагане, респ. реструктуриране на нейните дългови задължения (включително, ако трябва, а аз съм убеден, че ще трябва - да се наложи мораториум по някои задължения).

- планът за социално-икономическото спасяване на Украйна не може да се основава на досегашните матрици на Международният Валутен Фонд, защото това би автоматично довело до още по-голяма мизерия, социално недоволство и крах на украйнската икономика. Той трябва да отчита особеностите на украйнската икономика, нейните закъснели секторни реформи, но и възможностите за подпомагане и развитие на традиционно силната украйнска индустрия, чрез засилване на кооперацията със съседните икономики и Китай.

- Стимулиране на интеграцията на икономиката на Украйна в регионален план (както с Русия, така и с южните й съседки) и засилване на стратегическите, междугранични, инфраструктурни и други геоикономически проекти между всички съседи в нашия регион.

Бидейки част от тези и други, подобни инициативи, в същата линия на дългосрочно и стабилно решаване на проблемите в региона, България би само спечелила, икономически, социално, но и от гледна точка на своята външно-политическа репутация, престиж и едно по-стабилно, в дългосрочен аспект, геоикономическо позициониране в региона.

Историческите културни, икономически и научни взаимоотношения на България сУкрайна, защитата на интересите на нашите съграждани там, също изискват и то безрезервно, едно тактическо деликатно, но в същото време активно въвличане на българската дипломация и правителство в подпомагане решаването на конфликтът с Украйна.

България, в дългосрочен план има жизнено важни икономически интереси свързани с Украйна и с украйнския пазар и това в никакъв случай не бива да се подценява.

Аз не знам дали подобни мерки и условия биха се възприели, но съм убеден, че е време драматичната ескалация на емоциите да спре и всички страни, въвлечени в конфликта да се завърнат към разумът.