Предварителна уговорка: Настоящата статия не е богословски трактат, а поглед върху историята от библейските времена до днес.
Библията разказва как Бог създава небето и земята и всичко, което е в тях със словата: „ Да бъде светлина и стана светлина, …, Да създадем човека по Наш образ и наше подобие …И Бог създаде човека …мъж и жена ги създаде“ …и т.н.
Словото е началото на всичко добро и лошо, което се е случило на човечеството през вековете и всичко, което ни се случва днес. Защото освен словото Божие, навярно по недоглеждане, Бог надари и човека със способността да създава слова, които на свой ред сътворяват доброто и злото в миналото и днес.
Много бързо след създаването на Адам и Ева в техния живот се намесва словото на Сатаната. Съблазънта да откъснат от плодовете на дървото на познанието лишава за винаги човечеството от райския живот. Не е казано защо Бог е пожелал да не даде на хората познанието на нещата но, вероятно, за да предпази Адам и Ева, а по наследство и нас, от бремето на знанието, което носи много скръб.
И за да предпази човечеството от други грешки Бог му оставя своите Библейски десет заповеди като Кодекса на доброто за юдеи и християни .
„Почитай баща си и майка си; не убивай; не прелюбодействай; не кради; не свидетелствай против ближния си лъжливо; не пожелавай жената на ближния си.“
Но в Библията има и други слова, които узаконяват цялото зло, което се е случило на човечеството през хилядолетията. Тя грижливо е запазила и Божиите заповеди, които Моисей предава на израелтяните, когато ги изпраща към обетованата земя, която Бог им е обещал: “А когато Господ, твоят Бог те въведе в земята…да ти даде големи и хубави градове, които не си съградил и къщи пълни с всякакви блага и …кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си садил…И когато господ те въведе в земята, в която отиваш …. И приведе пред теб седем народа…да ги поразиш тогава да ги изтребиш.“
Това е друг кодекс!
Историята показва, че кодекс на доброто и разума - предписанията на десетте Божи заповеди, през вековете постепенно загубват своята категоричност и поизбледняват в паметта на хората и в житейската и обществена практика. В замяна на това владетелите – царе и президенти по - отчетливо си спомнят Библията в онази част, където са изложени Божиите заповедите, предадени на израелтяните от Мойсей. Те стават кодекс на властта.
Когато християнските народи прочетоха внимателно Библията и осмислиха тези заповеди разбраха, че това е доходно дело. Щом ограбването е разрешено за племето израелево защо да не е разрешено на моето племе, на мен, на теб. Човеците сътвориха думите „Това е мое“. Хората се разделиха на „богат“ и „беден“. Роди се Каин и уби брат си Авел. Но това беше само началото. Не беше трудно на господарите да разтълкуват библията, че и на тях е отредена някоя обетована земя. В библията не откриват подобно обещание, но Бог е добър и не може да ги забрави. Като бракосъчетаха кодекса на десетте божи заповеди и кодекса на Мойсей европейците започнаха да търсят своите земи на всякъде, където мореплавателите можеха да ги отведат. Холандците усвоиха Индонезия, британците 200 години „цивилизоваха“ Индия и южна Африка , белгийците изградиха благополучието си от робите на Конго, испанците , французите и пак британците – парцелираха новооткритата Америка, с безплатния труд на робите от Африка, разработиха и ограбиха девствената земя на континента. В тези земи християнските мисионери безкористно разпространяваха християнството и десетте Божи заповеди, а християнските завоеватели на Кортес и Веласкес безвъзмездно грабеха всичко, което можеше да бъде заграбено. Към благословените европейски държави потеглиха кервани кораби със златото и скъпоценностите на Ацтеките и Монтесума, екзотични подправки. За никакво време по календара на историята европейските държави забогатяха и от тези богатства те черпят и до днес. Божие повеление.
За Израел поразяването на „седемте народа“ с кратки паузи продължава и до днес : изтребват се палестинците, народите на Йордания, Сирия.
Векове, след като библията стана основа на християнската религия, църковните йерарси създадоха думата „ерес“, „еретици“. Думата не е библейска, но сътворените жестокости спрямо еретиците има библейски измерения. Правото на единствени тълкуватели и притежатели на истината за християнската вяра си присвоиха само богопомазаните църковни йерарси. Поради разлики в тълкуването на божието слово и в негова защита през средновековието езуитите изгориха на клада Джордано Бруно, Ян Хус, Ян Жишка, тяхната участ едва не сподели Галилей, но повече от 120 000 вещици нямаха тази божия милост . Преследването на еретици продължава и в нашите просветени и свободни времена. Днес еретици са тези, които не разбират евроатлантическите ценности, които са марксисти или комунисти, които говорят руски и говорят добри думи за Русия. Вярно, днес еретиците не ги горят на клада, но дъмгосаните с това име трудно си намират работа в държавните и общински администрации, не могат да намерят своето място в обществения живот.
Все по тези времена словата разделиха човечеството на бели хора, които бог обича и на черни и пр. цветни, които бог не признава за човешки същества. Поради тази причина белите можеха да заробват черните, да ги използват като работни животни и да ги убиват, когато пожелаят . Новооткртата Америка беше усвоена с безплатна работна ръка за да могат белите хора да осъществят божия промисъл и “цивилизоват“ Новия свят. Имаше много същества-индианци, които не пожелаха да бъдат „цивилизовани“. Цивилизаторите колкото успяха изтребиха, останалите затвориха в резервати и там си остават и до днес.
В новосъздадените Съединени Американски щати се появиха още нови слова: „свободен“, „свобода“. Думата съществуваше и по-рано, но бащите на американската конституция я натовариха с нов смисъл. В конституцията на Съединените американски щати свободата се обявяваше да висше благо и право. Но се добави: свободните хора от Съединените американски щати поемаха задължението да защитават въпросната свобода на всякъде по света, когато ги призоват за помощ и когато никой не се нуждае от такава помощ. В изпълнение на това конституционно задължение САЩ заграбиха земите на Мексико, разгромиха Ирак, опустошиха в продължение на 20 години Афганистан, изтерзаха Югославия, подържат около 1500 военни бази по цял свят.
В двадесетия век обещаната обетована земя на израелтяните беше преименувана от Адолф Хитлер на „жизнено пространство“. И то се намираше на изток, земите на славяните, на СССР. И германският месия реши, че това „жизнено пространство“ е отредено на Германия. Примера на Мойсей се оказа заразителен. Две, три хилядолетия след Моисейя Фюрера реши да изтреби еврейския народ на същите законови основания и условия, каквито заповядваше Мойсей. После желанието на „арийския вожд“ да завладява и унищожава се разпространи и към народите, които населяваха обещаното ново жизнено пространство на изток и по пътя да унищожи конкуренцията на запад.
В днешно време, продължавайки библейската традиция, надменните политици от Щатите и Европейския съюз с нови слова създават нови цивилизации, закони, морални норми, допълниха християнския кодекс с „европейски ценности“, върху които имат монополно право и ги обявиха за единица мярка за цивилизованост за народите от света. Тези слова ни казват, че Русия не е богу угодна, защото е твърде голяма и трябва да се разчлени и преразпредели между другите „цивилизовани“ народи. Създадените от руския народ творения на духовността, културата, изкуството, науката са противопоказани за “цивилизования“ европеец като ерес. Ако се вгледаме в съвсем новата история ще видим, че новите цивилизатори повтарят Адолф Хитлер.
ЕС доби самочувствие и започна да коригира пропуските на Бог. Спомняме си, че той, Бог, създаде мъжа и жената по свой образ и подобие. С повелението на европарламента е създадено ново същество: „То“ - нито мъж нито жена,- подобно на своите създатели. Двойка мъже или жени могат да имат „ син“ или „дъщеря“, за които „родителите“ се именуват „първи“ и „втори“. Нищо, че децата не са по техен образ и подобие.
Европейските цивилизатори с чувството на превъзходство гледат и на цивилизацията на Китай, на моралните ценности на будистите, даоистите, конфуцианците. Те не познават моралния кодекс, по който се е изграждала тази цивилизация и за това гледат на нея с нагло недоверие и пренебрежение.
Деветте заповеди на религията Дао са записани хиляда години преди библейските десет божи заповеди.
„Бъди отстъпчив, послушен, почитай кормилица свой и майка си;
Бъди верен и ревнив при службата на господаря си;
Не убивай, бъди милосерден към окръжаващите помагай им;
Не прелюбодействай, обуздавай плътта си и на ближните си;
Не взимай чуждото, но в името на справедливостта отстъпи своето;
Не се гневи и не заплашвай по злоба хората;
Не лукави и не погубвай с коварството си творящия добро;
Не давай гордостта и високомерието да те овладеят, бъди сам себе си;
Не лицемери и не двуличничай, бъди последователен до край».
Както се вежда в моралния кодекс на тази цивилизация липсват допълнителните заповеди, които Моисей предава на евреи и християни. Сигурно това определя разликата й с т.н. европейска цивилизация.
В заключение нека европейските цивилизатори прочетат нещо от Тибетска книга “Дзиан”.
…Чуйте вашия учител, вие синове на земята…Учете, че няма нито първо, нито последно,
щото всичко е едно единствено число, което от безчислеността е произлязло.
Умен Попов, контраадмирал о.з.
