/Поглед.инфо/ В библиотеката на нашите в Пловдив набарах една книга на Борис Елцин - "Изповед по дадена тема", издадена в България през далечната 1990 г. и писана през същата година.
В нея младата тогава звезда на Политбюро на КПСС Елцин описва своя житейски път, биография и политически борби. Това става една година преди СССР да се разпадне окончателно.
В тази книга, разбира се, има доста лъжи, въртящи се най-вече около доказаните впоследствие случаи на злоупотреба с алкохол от страна на Елцин. В книгата повечето случаи от ранните му години на пиянство са отдадени на провокации от страна на ретроградните сили в Политбюро - пратили му агенти да му бутнат Волгата в един канал, в САЩ през 1990 година, на лекция в университет, не бил пиян, ами още бил под влияние на хапчето за сън, което взел.
Величествен.
Иронията на книгата обаче е друга. Елцин е безпощаден, а и прав, когато подлага на унищожителна критика системата от привилегии, с която се е обградила руската номенклатура и как живее в своя изолиран свят, без да си дава сметка за реалните проблеми на народа.
Замислих се за това, че историята наистина се повтаря като фарс, защото, по времето на Елцин, се получи извратен вариант на същото. Номенклатурните привилегии останаха в историята, за да бъдат заместени от привилегиите на олигарсите.
С какво всъщност едното е по-различно от другото? И двете са еднакво извратени. Едното е създаден по партиен признак елит, който се самозабравя, а другият е създаден по пазарен начин елит, който гледа само да краде.
Заради това смятам, че Елцин радикално бърка в книгата си, като се опитва да скрие пиянските си изцепки.
В ролята си на пиянка той беше симпатичен.
С другата си роля - няма да бъде запомнен с добро. :))