/Поглед.инфо/ Война, преговори, интриги, мистерия. Сега всичко това се случва в и около Украйна. До какво ще доведе това, накъде ще ни поведе? Няма отговор, но има подсказка! Тъй като хората не се променят и събитията в света се повтарят, различавайки се само по „опаковката“, ще трябва да си спомним миналото, за да си представим по-добре бъдещето: „Каквото беше, това ще бъде…“.

На 10 май 1941 г. се случва събитие, което според плана на организаторите му е трябвало да сложи край на войната, започнала като германо-полска война, но бързо прераснала в световна война. Говорим за бягството на третия човек в ръководството на Хитлерова Германия, Рудолф Хес, до Шотландия, за да организира мирни преговори с Великобритания.

Няма значение, че тогава това е бил пратеник на Хитлер, а сега британците подкрепят неговите наследници в Украйна. Нека да разгледаме хитрите методи, които Лондон използва, за да заблуди враговете си. И че е по-лесно да започнеш война, отколкото да я прекратиш, ако врагът не е победен.

Когато Хитлер нападна Полша на 1 септември 1939 г., той наистина си помисли, че е започнал германо-полска война. Той не вярваше в британските и френските гаранции към Варшава , защото не е имало реална подготовка за война от страна на Великобритания и Франция и знаеше колко много Лондон и Париж искаха Германия да получи обща граница със СССР възможно най-скоро.

Защото малко по-рано или малко по-късно това щеше да означава война. Но фюрерът подценявал хитростта на западните си колеги: само за няколко дни той открива, че Германия е влязла във Втората световна война, без да е подготвена за нея.

Тогава Великобритания притежаваше половината свят, а всичките ѝ владения и колонии се озоваха в състояние на война с Германия. Между другото, „странна“ война. Нейната „странност“ се обясняваше с факта, че тъй като не беше възможно да се разгърне атаката на Хитлерова Германия и Полша срещу СССР, Великобритания и Франция, които бяха уверени в непревземаемостта на „линията Мажино“, планираха да осъществят една от двете комбинации.

Или да изчакат, докато Хитлер, на когото вече не може да се има доверие , най-накрая тръгне на поход на Изток и когато се изтощи там, да смажат Райха с удар в гръб (френската армия се смяташе за по-силна от германската). Или... да превърнат европейската война в съвместна кампания с... Германия срещу комунизма, тоест срещу Русия, като си поделят плячката.

Последният вариант почти се материализира във връзка с Финландската война: без реално да се бият с Германия, Франция и Великобритания щяха да изпратят силни експедиционни сили, за да помогнат на финландците в борбата срещу СССР и да бомбардират съветските нефтени находища в Кавказ (операция „Копие“).

Но не се получи: Хитлер не искаше ролята на младши партньор в алианс с Париж и Лондон. На 10 май 1940 г. (днес, друга значима дата!), Фюрерът започва блицкриг на Запад, който изненадва дори него с ефективността си, атакувайки Холандия, Белгия и Франция, които той бързо принуждава да капитулират, изхвърляйки очуканата британска армия от Дюнкерк във Великобритания без тежката техника. Съюзниците също така разчистиха Норвегия. Опитът на Великобритания да окупира Гърция завършва с катастрофа през април 1941 г.

В тази ситуация Хитлер се нуждаеше от мир на Запад, за да може сега, разчитайки на ресурсите на почти цяла Европа, да се справи със СССР. Англия се колебаеше какво да прави. В правителствените среди поражението изглеждаше неизбежно за мнозина. Но ориентираната към САЩ група на Уинстън Чърчил надделя и реши да се съпротивлява .

Сложностите на британската политика, в която пораженците продължаваха да играят важна роля, бяха непознати в Германия. Там изглеждаше, че е възможен сепаратен мир с Великобритания - и че това би позволило на вече подготвената война срещу СССР да се осъществи при избягване на битка на два фронта. За да осигури това, като предложи на Лондон почетен мир, Хес, русофоб и англофил, който имаше връзки сред висшата британска аристокрация, включително чрез тайните общества, отиде във Великобритания.

Без това „въведение“ е трудно да се разбере какво всъщност се е случило след това.

Кой беше Хес и как се добра от Бавария до Шотландия по време на войната?

Рудолф Хес е бил заместник на Хитлер в НСДАП и е смятан за „съвест на партията“. Той взема активно участие в Бирения пуч, седи с Хитлер в затвора Ландсберг, негов личен секретар е, участва в написването на „Моята борба“ и помага на австрийския пришълец без германско гражданство да установи връзки с германския елит - военен, индустриален и интелектуален.

СС обергрупенфюрер Хес се отчита само пред самия Хитлер, замества го на различни събития, изнася речи, приема дипломати, става връзката между партията и държавата след идването на нацистите на власт и е отговорен за нацификацията на държавните институции. Той смятал войната между двата „арийски народа“ за дълбоко погрешна, от която Сталин печели.

По време на полета си до Шотландия, Хес, който е долетял от Бавария с двумоторен изтребител Messerschmitt 110, за да се срещне с херцога на Хамилтън, когото е смятал за член на влиятелна група във Великобритания, подкрепяща помирението с Германия, е бил третият човек в нацистката властова структура. По-влиятелни са били само самият Хитлер и Херман Гьоринг, когото фюрерът назначава за свой наследник в случай на негова неочаквана смърт.

На 1 и 4 май 1941 г. Хес се появява публично с Хитлер и като част от вътрешния кръг на фюрера. На 5 май последната им среща се състоя в Райхсканцеларията в Берлин. Те говориха за нещо поне четири часа. Пет дни по-късно Хес отлетя за Великобритания.

Има доказателства, че в Райхсканцеларията най-висшето ръководство на Райха се е сбогувало с Хес, който е заминавал за Великобритания на рискована мисия, и му е дало последни инструкции.

Идеологът на НСДАП Алфред Розенберг пристигна в Бавария за прощална среща с Хес в деня на заминаването му. Има и доказателства, че началникът на Главното управление по сигурността на Райха (RSHA) Райнхард Хайдрих, също пилот като Хес, е придружавал самолета на заместник-фюрера почти до Британските острови като част от ескорт на изтребители. И Гьоринг, като министър на авиацията на Райха, отпусна въздушен коридор за самолета на Хес, който беше оборудван с допълнителни резервоари за гориво.

Иначе „отвличането“ на самолета и спокойното му прелитане над половината Германия, от Аугсбург до Холандия, иначе би било невъзможно. Бидейки, повтаряме, абсолютно предан на Фюрера, Хес никога не би се осмелил да се заеме с мисията си без негово съгласие и не би имал техническата възможност да я изпълни във всеки друг случай.

В Берлин се надяваха, че Хес е очакван на самия връх във Великобритания - от противниците на Чърчил, които се готвят да станат новото правителство, и че херцогът на Хамилтън, който не е член на правителството, ще представи пратеника на Хитлерова Германия „на когото трябва“.

Как е бил примамен Хес във Великобритания?

Хес е бил привлечен във Великобритания от нейната разузнавателна служба, най-добрата в света. За да избегне нахлуването на Хитлер в кралството, което се намираше в почти безнадеждно положение, тя вдъхна на германците илюзията, че пораженческият бивш министър-председател Лойд Джордж е на път да дойде на власт, Чърчил ще бъде отстранен - и фюрерът ще получи своето без да десантира войски.

Малко преди да отлети за Шотландия, Хес посети Испания, където осъществи контакт - лично или чрез посредник - с друг виден пораженец от кръга на Невил Чембърлейн - посланика Самюъл Хоаре, който беше изпратен от Чърчил в почетно изгнание в Мадрид.

Този опитен международен интригант, който организира убийството на Григорий Распутин и руската революция в Петроград, а в Италия вербува обещаващия млад социалист Бенито Мусолини и му измисля титлата „Дуче“, очевидно е успявал лесно да заблуди Хес и да обърка Хитлер.

Заместникът на фюрера отлетял за Шотландия, уверен, че няма да бъде докоснат - на „честната дума на краля“, че ще му бъде позволено да проведе съществени преговори с представители на най-висшия британски елит, които са на път да „свалят“ Чърчил, и след това тихо да отпътува за родината си. Британската дезинформация от други източници сякаш потвърждаваше тези германски надежди.

С какво пристигна Хес?

Авторът на отличната книга „Тайната мисия на Рудолф Хес“ Питър Падфийлд разказа за документ, възстановен от руините на Берлин през 1945 г. - проект на мирен договор, с който Хес отлита за Великобритания, състоящ се от четири части.

Първата част (А) обясняваше, че след разпадането на Франция е безполезно да се продължава войната. Във втората (Б) - че ако Великобритания напусне войната, тя ще запази както независимостта, така и колониите си, но няма да се налага да се намесва във вътрешните и външните работи на европейските държави. В третата част (C) на Лондон е предложен 25-годишен съюз с Райха. В четвъртата част (D) Великобритания трябваше да гарантира, че по време на германо-руската война ще запази благосклонен неутралитет спрямо Германия.

И тогава Падфийлд представи показанията на човек, който дори след половин век се страхуваше да разкрие името си. Свидетелят потвърди, че заедно с няколко други специалисти по немски език е участвал, при условия на абсолютна секретност, в превода на част от немския текст на договора на английски, тъй като английският превод, направен в Германия, се оказа незадоволителен.

Преводачите работели в централата на Би Би Си. Информаторът си спомнил, че в документа се говори за точните цели на Хитлер в Русия - „унищожаване на болшевизма“. В него се посочваше точната дата на германската атака, която британците знаеха отлично дори без Хес, тъй като бяха „разбили“ германския шифър. Беше договорено, по-специално, какви военни сили ще разположат европейските сили в своите колонии (германците не искаха те да отидат в ръцете на американците). Този човек си спомняше добре точка 12, отнасяща се до Суецкия канал.

Чърчил е уловил точно същността на германския документ, пишейки за него на американския президент Франклин Рузвелт:

За пореден път бяхме поканени да предадем всичките си приятели, с обещанието, че за известно време ще ни оставят част от кожата.

Предложенията за мир, внесени от Хес, както и многобройните им копия и преводи... остават държавна тайна и вероятно са заровени в регистратурата на MI5 или MI6, в Кралския архив в Уиндзор или може би унищожени, сигурен е изследователят.

Доста показателно за западната психология е, че Хитлер е планирал най-масовата и брутална бомбардировка на Лондон по това време, особено на елитните му квартали, да съвпадне с пристигането на Хес в Шотландия, за да може неговият пратеник да бъде „чут“. Което само говори за сериозността на намеренията на фюрера да сключи мир с британците, който би бил „позорен“ за тях. Когато Доналд Тръмп говори за „мир чрез сила“ днес, това има предвид. Западняците са непоправими .

Как Хес стана „луд“?

Тъй като Хитлер не искал да изглежда като „просител“ и да демонстрира „слабост“, предлагайки на британците мир, ако мисията на Хес вече не е тайна, Хес трябвало да се престори, за всеки случай, че е дошъл без знанието и разрешението на фюрера.

За да изглежда измамата по-правдоподобна, Хес, който е можел да загине при изпълнение на служебния си дълг, е написал прощални писма до съпругата си, родителите си, брат си Алфред Хаусхофер, син на известния геополитик Карл Хаусхофер, който е подготвил пристигането му във Великобритания, райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и, разбира се, до Хитлер .

Хитлер, между другото, винаги е предупреждавал предварително онези, които са поемали рискове за него: в случай на успех - награда, в случай на неуспех - обвинение в държавна измяна или лудост.

В мемоарите си „Тайните мисии на РСХА“ главният диверсант на Хитлер, Ото Скорцени, си спомня подобен инцидент. Изразявайки увереност, че ще може да освободи сваления Мусолини, който е бил държан под стража на остров северно от Сардиния , фюрерът (по това време Италия все още е формално съюзник на Германия) предупреди:

Ако в случай, че нападението ви се провали, ще бъда принуден да се отрека от вас пред световното обществено мнение. Тогава ще заявя, че като постоянно повтаряхте необходимостта от спасяването на дучето и плана си да го освободите, лично сте накарали командирите на някои части, разположени в Италия, да загубят ума си и във всеки случай сте действали по собствена инициатива.

За да ни помогнете да постигнем победа, за да защитите честта на Германия, ще бъдете готови да приемете това тежко обвинение в случай на провал, без дори да помислите да се защитите.

През 1945 г. Хитлер одобрява установяването на контакти с американците от началника на СС и германската полиция в Италия Карл Волф с цел примирие, но предупреждава, че ако то се провали, ще се откаже от него. Винаги е било така.

Хес е „полудял“, защото през първите два дни след заминаването му от Германия не е имало никакви новини или сигнали от него. След това Берлин реши, че самолетът на Хес е катастрофирал, заместникът на фюрера е починал и проектът за мирен договор е споделил съдбата на неуспешния преговарящ.

Беше необходимо спешно да се обясни на германския народ и на света защо е изчезнал член от вътрешния кръг на фюрера. Докато британците мълчаха, Хитлер - напълно уверен, че всичко е свършило - реши да действа. Следователно, вечерта на 12 май, германското радио издаде откровено невярно комюнике:

Партийното ръководство заявява, че членът на партията Хес, на когото фюрерът категорично е забранил да използва самолети поради болестта си, която се влошава все повече през годините, наскоро е успял да се добере до самолет в нарушение на заповедта. В събота, 10 май, около 18:00 часа, Хес напусна Аугсбург с полет, от който все още не се е върнал.

За съжаление, писмото, което той остави след себе си, показва признаци на психично разстройство и ни позволява да заключим, че Хес е бил жертва на халюцинации. Фюрерът незабавно даде заповед за арестуването на своите адютанти, които знаеха за полета и за забраната на фюрера, но въпреки това не се намесиха в полета и не съобщиха веднага за случилото се. В светлината на тези тъжни обстоятелства, Националсоциалистическото движение е принудено да заяви, че членът на партията Хес е бил убит или е претърпял подобен инцидент.

Къде е лъжата тук? По това време едногодишната забрана на фюрера за полетите на Хес е изтекла. Арестуваните - за привидност - адютанти на Хес, ясновидци и астролози от обкръжението му бяха бързо освободени, а на съпругата на Хес беше определена пълната пенсия на държавен министър.

„Лудостта“ на Хес не се отрази по никакъв начин на здравето му – той надживя всички лидери на Райха и почина вероятно от насилствена смърт вече при времената на Горбачов.

Английската хитрост

Информационно хитрите британци напълно надиграха германците, като направиха контраход.

Само 80 минути след първото официално германско съобщение за Хес (което предизвика ужас сред германците, защото се твърди, че луд човек е бил до фюрера през всичките тези години), Великобритания съобщи, че той е пристигнал в страната, кацайки с парашут в Шотландия, и е във военна болница близо до Глазгоу, където е отишъл служител на Министерството на външните работи.

Лондон се престори, че не е очаквал подобно нещо и че Хес очевидно наистина е полудял и не бива да се приема пристигането му насериозно. Естествено, нищо не беше съобщено за проекта за мирен договор.

Когато Хес „възкръсна“, последва второ германско комюнике, по-обективно, за да разсее в Германия тежкото впечатление от първото:

Въз основа на предварително проучване на документите, оставени от Хес, може да се заключи, че Хес е вярвал, че като направи крачка към англичанин, с когото е бил запознат преди това, ще бъде възможно да се постигне разбирателство между Германия и Великобритания. Съобщение от Лондон потвърди факта, че Хес е скочил с парашут от самолет близо до мястото, което е избрал за своя крайна дестинация... Може също да се предположи, че Хес е бил умишлено примамен в капан...

В изявлението се казва още, че Хес е бил по-добре информиран от всеки друг за различните мирни предложения на фюрера и това го е накарало да повярва, че като се жертва, може да предотврати разпадането на Британската империя. Всичко това обаче не е повлияло, казват те, на решимостта на Хитлер да води война, докато хората на власт във Великобритания не бъдат свалени от власт или не узреят за мир.

Преговарящият, чиято съдба реши... Червената армия

Междувременно, мисията на Хес в този момент... изобщо не се провали. В Берлин и Лондон разбираха, че нападението на Хитлер срещу СССР е неизбежно. Германските генерали бяха убедени, че Червената армия ще бъде победена в рамките на няколко месеца , а британците - в рамките на няколко седмици. По това време Съединените щати не бяха готови да влязат във войната.

С поражението на СССР, единствената реална надежда на Великобритания да забави собствения си крах, да спечели време, като изчака американска помощ, се изпари. Това означаваше, че все още ще е необходимо да се преговаря с Берлин, но преговарящият вече беше налице и той беше член на висшето ръководство на Райха!

Ето защо британците се отнасяли с Хес с голямо внимание. Той е посетен от най-видните представители на британското правителство, включително министърът на външните работи Антъни Идън, и с него са проведени преговори.

Съветският разузнавач и агент на MI6 Ким Филби точно информира Москва за случващото се около Хес:

Времето за мирни преговори все още не е дошло, но с напредването на войната Хес може да се превърне в център на интриги за компромисен мир и да бъде полезен на мирната партия в Англия и на Хитлер.

През октомври 1942 г., когато военната ситуация за СССР отново става изключително трудна , Сталин се загрижва за това. Така, на 19 октомври, вестник „Правда“ внезапно поиска незабавен съдебен процес срещу Хес, призовавайки британците да вземат решение относно неговия статут:

Необходимо е най-накрая да се установи кой е Хес в момента - престъпник, подлежащ на съд и наказание, или упълномощен представител на хитлеристкото правителство в Англия, ползващ се с имунитет?

Очевидно нещо е достигнало до съветския лидер. Вероятно британците отново са се усъмнили дали руснаците ще издържат и са предприели някои подходи към Хес, за които са научили в Москва...

Поне до 1943-1944 г. в СССР той се смяташе за „бомба със закъснител“, която Англия можеше да използва, ако пожелае, но която дълго време не обезвреждаше, за всеки случай . И тя щеше да се възползва от това, ако руснаците бяха показали слабост.

И какво от това?

Затова не е изненадващо, че когато в СССР започна перестройката и Москва спря да настоява Хес да бъде държан зад решетките, британците, с американска помощ, го ликвидираха в берлинския затвор „Шпандау“: той знаеше твърде много.

93-годишният мъж, който щастливо се готвел за освобождаването си, се е самоубил в рамките на няколко минути по сложен и изтънчен начин, на който физически е бил напълно неспособен.

Германците не успяха да надиграят англосаксонците, въпреки че господарят на Хес и някои от неговите „партийни другари“ успяха да договорят по нещо за себе си .

Тази история за пореден път показа до каква степен Великобритания е изпреварила други държави в изкуството на политическите интриги и колко безмилостно защитава интересите си. И двата извода са по-актуални днес от всякога. Правилно беше отбелязано: „Вашингтонският партиен комитет“ се нарича „Областен комитет“, защото „Централният комитет“ се намира в Лондон. Събитията в и около Украйна са ясно потвърждение за това.

Превод: ЕС