/Поглед.инфо/ На 13 октомври 2020 г. Централната банка на Руската федерация издаде документа „Цифровата рубла“ с подзаглавие „Доклад за обществени консултации“.
Документът все още не съдържа ясни параметри на проекта, но има списък с въпроси за обсъждане. Всички са поканени да изпратят своите отговори на повдигнатите въпроси, както и други предложения по проекта до Банката на Русия до края на годината.
Въпросите по темата „Цифрова валута на Централната банка“ (ЦВЦБ) не са лесни дори за професионалистите. Банката на Русия далеч не е първата Централна банка, която обяви създаването на ЦВЦБ. Много централни банки обявиха създаването на нова валута по-рано и има смисъл да се запознаете със състоянието на нещата в тази област.
Китайската народна банка (КНБ) е може би първата голяма централна банка, която започва практическа подготовка за въвеждането на цифрова валута, но действа в тайна. Картите бяха разкрити едва миналата година. Сред "пионерите" са и централните банки на Швеция и Южна Корея. До средата на 2020 г., според Банката за международни разплащания (БМР), най-малко шест централни банки извършват практическа работа за създаване на цифрови валути. А десетки централни банки вече са направили изявления относно интереса си към ЦВЦБ.
От 2018 г. БМР започна да наблюдава дейността на централните банки в областта на националните цифрови валути. През август 2020 г. бяха публикувани данни от проучване на БМР, обхващащо централните банки на държави, които представляват 90% от световния БВП. В началото на 2020 г. 4/5 от анкетираните Централни банки са били потопени в темата за националните цифрови валути. Проучването включва и Банката на Русия, която е означена като Централна банка, „изучаваща въпроса“.
Централните банки на развиващите се страни проявяват особен интерес към ЦВЦБ. Редица държави от периферията на световния капитализъм се използват като тестови площадки за развитите страни за тестване на системи за създаване и циркулация на цифрови валути. Така според БМР в Еквадор още през 2014 г. е въведена национална цифрова валута, но опитът е неуспешен. Населението предпочита да използва американския долар (както в брой, така и с карти). Три години по-късно проектът в Еквадор е затворен.
Друг опит за създаване на цифрова валута беше предприет през 2018 г. във Венецуела – „Петро“. Този проект също се провали.
В групата на развитите страни централните банки на Швеция, Англия и Япония проявиха интерес към ЦВЦБ. Но Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ), които са емитенти на основните световни валути, до скоро не проявяваха голям интерес към създаването на своя цифрова валута. Едва през януари 2020 г. Федералният резерв, а през септември и ЕЦБ, също обявиха, че започват да създават своите цифрови валути.
Дълго време ръководството на Федералния резерв на САЩ беше скептично настроено към идеята за цифров долар и почти проспа появата на много силен конкурент в лицето на ИТ корпорацията „Фейсбук“, която се готвеше да пусне своята цифрова валута „Либра“. Тя може да се превърне в криптовалута, която може да замени щатския долар и да остане извън обсега на Федералния резерв като финансов регулатор. Нещо повече: тя можеше незабавно да се превърне в световна валута, обслужваща потребителите на социалната мрежа „Фейсбук“ и четвърт от световното население. Необходимо беше невероятно голямо усилие от страна на Федералния резерв и правителството на САЩ, за да задържи джина, наречен „Либра“, от бутилката, наречена „Фейсбук“ (трябваше да се включат европейците, които забраниха пускането на тази криптовалута в Стария свят). Ако духът беше изскочил от бутилката, корпорацията „Фейсбук“ можеше да претендира за статут на световната централна банка.
Друга причина, която подтикна Федералния резерв да промени позицията си по въпроса за цифровата валута, беше разкриването от КНБ на своите карти за цифровия юан миналата година. Подобно на гръм от ясно небе за Федералния резерв на САЩ, КНБ обяви през декември 2019 г., че Китайската народна банка ще започне да изпитва националната цифрова валута в четири региона на КНР през следващата година. Последната фаза на тестване на цифровия юан ще бъде Зимните олимпийски игри в Китай през февруари 2022 г. На много чуждестранни гости, които присъстват на игрите, ще бъдат предложени цифрови електронни портфейли в юани. КНБ даде да се разбере, че цифровият юан ще бъде не само националната, но и международната валута. Освен това такава, която ще има предимство пред настоящите водещи валути (щатски долар, евро, лира, йена, швейцарски франк и др.). Предимството ще бъде, че трансграничните плащания, използващи цифровия юан, могат да се извършват, заобикаляйки системата СУИФТ, която ефективно се контролира от Вашингтон.
От разнообразието от въпроси, свързани със структурата на системата на Централната банка, един от най-належащите е въпросът как националната цифрова валута ще се отнася към съществуващите в момента видове пари – кеш и електронни. Лидерите и служителите на централните банки често казват, че това ще бъде третият вид пари, различен от другите два. Някои се фокусират върху факта, че това е междинна форма, която има признаци както на кеш, така и на електронни.
Централната банка на Русия несъмнено намалява и дори прави невъзможна поверителността на паричните транзакции. Освен това ЦВЦБ ще се превърнат в ефективно средство за изтласкване на парите в брой от света на парите. Служителите на централните банки обикновено отричат това, но в Китай паричните власти не крият, че цифровият юан има за цел окончателно да измести кеша. По-голямата част от китайците не виждат нищо лошо в това и дори приветстват подобна замяна. Можем да споменем и Централната банка на Швеция, която обещава, че тази държава ще бъде първата в света, където паричните средства ще изчезнат напълно.
Друг актуален въпрос по отношение на Централната банка е: каква ще бъде ролята на настоящите търговски банки в системата на цифровата валута? Първоначално повечето търговски банки подкрепяха идеята за официална цифрова валута, виждайки я като заместител на кеша. Днес, когато централните банки понижиха основния лихвен процент до почти нула, а на места и до нула и под, лихвените проценти по депозитите в търговските банки спаднаха и престанаха да генерират доходи за клиенти (физически лица). Клиентите започнаха да напускат банките. Въвеждането на Централната банка на Русия може допълнително да влоши положението на търговските банки и дори да доведе до пълното им изчезване.
Първоначално централните банки разглеждаха две възможности за дигитални пари: 1) валути на дребно; 2) валути на едро.
Първият вариант предвижда, че Централната банка работи директно с физически и юридически лица, като им отваря сметки с цифрова валута. В този случай необходимостта от търговски банки като посредници между Централната банка и крайните клиенти (физически и юридически лица) изчезва. Централната банка поема функциите, които традиционно се изпълняват от търговските банки.
Вторият вариант предполага, че Централната банка продължава да работи с търговски банки и че отваря сметки в цифрови валути само за банки. А банките действат като финансови посредници между Централната банка и крайните клиенти. Търговските банки преобразуват дигиталната валута на едро в търговията на дребно. Може да има и варианти. Възможност за трансформиране на цифрова валута от търговия на едро на дребно, без да се увеличава масата на втората. Или вариант с увеличаване на масата на цифровата валута, използвайки обичайния паричен множител. Тогава обаче би било неправилно да наричаме дигиталната валута на дребно валутата на Централната банка, това ще бъде валутата на търговска банка.
Според БМР, която провежда проучвания на централните банки, варианта за търговия на едро с цифрова валута не се поддържа от Централната банка. Всички наричат опцията за цифрова валута на дребно предпочитаната опция. И това е като гръм от ясно небе за търговските банки. Оказва се, че за тях няма място в Централната банка на Руската федерация, всичко се поема от Централната банка. Пълното унищожаване на търговските банки обаче вероятно не се очаква. Най-вероятно те ще бъдат препрофилирани в клонове и офиси на Централната банка, на които ще бъде възложена функцията за проследяване и контрол на транзакциите с цифрова валута на физически и юридически лица на място. В такива клонове и офиси няма да има сметки за цифрова валута. Също така няма да има възможност да се създадат „пари от нищото“ (използвайки паричния мултипликатор). Приходите от лихви от такива търговски банки ще изчезнат, те ще работят срещу заплащане, което има някои признаци на банкова комисионна. Имайки това предвид, много търговски банки се превърнаха в сериозни противници на идеята за ЦВЦБ.
Най-енергичната подкрепа за идеята се се среща от партийното и държавно ръководство на КНР. Още през първото десетилетие на века китайските лидери си поставиха задачата да интернационализират юана, но нещата спряха. Позицията на юана извън Китай като валута за плащания, инвестиции и резервна валута остава много скромна. Пекин очаква, че ако успее да създаде цифрова валута по-рано от САЩ и Европа, ще може да измести долара и еврото от световните парични и финансови пазари с нов юан. Такъв юан, според Пекин, би бил имунизиран срещу санкциите на Вашингтон.
В САЩ също има силни привърженици на цифровия долар. По очевидни причини това не са банките от Уолстрийт. Това са ИТ корпорациите на Силициевата долина („Силициевата мафия“), зад които стои „дълбоката държава“. Например, корпорацията „Фейсбук“, която почти стартира собствена цифрова валута в глобален мащаб. Тези гиганти се присъединиха към развитието на цифровия долар и очакват да бъдат неформални, но централни актьори за проекта. Или може би собствениците на дигиталния долар.
Струва ми се, че плановете на силициевата мафия имат много по-далечен хоризонт от плановете, обявени от ФР за създаване на цифров долар. За ИТ гигантите цифровият долар е само междинна фаза. С течение на времето доларът в проекта за цифрова валута може да изчезне и ще остане само една цифра. Капитализмът, основан на паричен капитал, ще бъде заменен от посткапитализма на дигиталния концентрационен лагер.